/NovinarBG.com/ Азербайджанско-арменските отношения отново се движат към политическа и дипломатическа криза. Това стана ясно, след като в Москва вместо планирания тристранен диалог на ниво външни министри на Русия, Азербайджан и Армения се проведоха преговори само между външните министри на Русия и Азербайджан Сергей Лавров и Джейхун Байрамов. Ереван отказа да участва в срещата, въпреки че преди две седмици потвърди готовността си за провеждане на диалог в предложения формат, в който трябваше да бъдат обсъдени въпросите за подготовката на мирен договор между него и Баку.
Какво се случи през това време? Така наречената Лачинска криза, когато азербайджанската страна блокира пътя Степанакерт-Горис, единственото трасе, свързващо Нагорни Карабах с Армения, започна на 12 декември. Но към момента на срещата в Москва, благодарение на усилията на командването на руския мироопазващ контингент, телефонните контакти на президента на Русия Владимир Путин с президента на Азербайджан Илхам Алиев и премиера на Армения Никол Пашинян, беше възможно да се възобновят доставките на газ за Нагорни Карабах и движението на хуманитарни превозни средства.
След това беше възможно да се консолидира положителната тенденция още в хода на преговорите в Москва на ниво министри на външните работи на Русия, Азербайджан и Армения и да се премине към подготовка за подписване на мирен договор. Но прессекретарят на арменското външно министерство Вахан Хунанян направи следното изявление: „Приоритетът на работата на министъра на външните работи Арарат Мирзоян в момента е решаването на въпросите за възобновяване на безпрепятственото функциониране на Лачинския коридор в съответствие с тристранното изявление от 9 ноември 2020 г. и проблемите, произтичащи от хуманитарната криза в Нагорни Карабах. Въз основа на това арменската страна поиска отлагане на планираната среща в Москва.
Арменската страна съобщи още, че в знак на нейната „конструктивност, независимо от обстоятелствата на срещата, на Азербайджан са представени нови предложения по документ за нормализиране на отношенията“. Нещо подобно се случи и преди, когато, след като примами Баку на политическия подиум в Брюксел, Ереван прекъсна планираните преговори за изработване на мирен договор с участието на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Пашинян постави като условие за участието си в тази среща участието на френския президент Еманюел Макрон. А секретарят на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян призова ООН, ОССЕ и Минската група на ОССЕ да изпратят мисия в Лачинския коридор, която има за цел не само да прехвърли преговорния процес на друга платформа за посредничество, но и да промени дневен ред за преговори. И не само това. Ереван не е уведомил Москва по официални канали за отказа си да проведе тристранна среща. Лавров говори за това на пресконференция след среща с Байрамов. Според него „той е научил за това от съобщението на пресслужбата“.
Освен това в навечерието на заседание на арменското правителство Пашинян каза, че „руската мироопазваща мисия не изпълнява задълженията си в Нагорни Карабах“ и че „това е ключовият смисъл на присъствието на руски миротворци – не да позволи незаконни действия и да държи под контрол Лачинския коридор“, въпреки че според прессекретаря на президента на Русия Дмитрий Песков „руските миротворци правят всичко възможно, за да осигурят реда в Нагорни Карабах, техните действия са обусловени от споразуменията на страните.“ Така Ереван промени дневния ред на Москва, което определи статута на планираните тристранни преговори като двустранни между Лавров и Байрамов. Според руското външно министерство това е довело до „нарушаване на ритмичната работа с участието на Москва по изпълнението на тристранните изявления на лидерите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 г. и други договорености“. По същото време беше маркирана и френската пътека. Именно в момента на срещата в Москва между Лавров и Байрамов президентът на Франция проведе телефонен разговор с Алиев, призовавайки го да „осигури свободно движение между Нагорни Карабах и Република Армения“.
Подобен призив отправи говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс. На свой ред съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Джейк Съливан разговаря по телефона с Григорян и съветника на президента на Азербайджан по външните работи Хикмет Хаджиев. Съдейки по пресслужбата на Белия дом, очакваната последователност от събития в отношенията между Баку и Ереван трябва да се изгради по следния начин: първо, възстановяване на свободното движение по Лачинския коридор и едва след това преходът „към финализиране на мирно споразумение между Армения и Азербайджан“.
В тази връзка възникват много въпроси. Руското външно министерство смята, че ситуацията около Лачинския коридор трябва да бъде разрешена въз основа на тристранно изявление на лидерите на Русия, Армения и Азербайджан от 9 ноември 2020 г. Това изявление гласи следното: „Лачинският коридор(широк 5 км), който ще осигури връзката на Нагорни Карабах с Армения и в същото време няма да засегне град Шуша, остава под контрола на мироопазващия контингент на Руската федерация. Азербайджан гарантира безопасността на движението по Лачинския коридор на граждани, транспортни средства и товари в двете посоки. Освен това в параграф 6 от документа се казва, че „в рамките на три години ще бъде определен план за изграждането на нов маршрут за движение по Лачинския коридор с последващо предислоциране на руския мироопазващ контингент за защита на този маршрут. „
Като част от задълженията си Баку завърши нов маршрут на Лачинския коридор, който минава на юг от сегашния. Арменската страна трябва да построи само 8 км път от село Тех до Корнидзор, след което руските миротворци трябва да напуснат съществуващия маршрут на Лачинския коридор и да се установят на новия.
Беше ли възможно в сегашната ситуация да се мине без „прехвърлянето на еколози“, предприето от Азербайджан в зоната на коридора? Разбира се, и това би изключило заплахата от въоръжена ескалация. Възможно ли беше да се изчисли реакцията на Ереван на такъв ход на събитията, неговата привлекателност към западните партньори? Баку не можеше да не разбере, че създаването на голяма хуманитарна криза в Нагорни Карабах ще предизвика съответна реакция на Запада. В резултат на това виждаме, че Баку и Ереван обективно участват в едно и също политическо представление, но с различни тактически цели. Освен това става дума за дискредитиране на руския миротворчески корпус в Нагорни Карабах.
„Изводът“ е следният: Баку не успява да превърне победите си във втората карабахска война в мирен договор. Ереван под различни предлози и различно външнополитическо прикритие лавира, за да си върне поне нещо след войната по дипломатически път. Наскоро той излезе с предложение да се подготви не мирен договор с Баку, а да се сключи рамково споразумение, „без много конкретика“, когато ще бъде възможно да се заобиколи „решението на много подробни въпроси“.
Но в същото време и двете страни избягват да обсъждат въпроса за статута на руските миротворци, опасявайки се от консолидирането на влиянието на Русия в Нагорни Карабах. Що се отнася до Москва, тя на публично ниво предлага подписването на мирен договор между Азербайджан и Армения, а зад кулисите се водят сериозни пазарлъци. Или Ереван, или Баку вдигат залозите, редувайки се в дипломатическа офанзива, откровено използвайки в собствените си интереси едни и същи равноотдалечени отношения между Русия и двете републики. Следователно отказът на Ереван да участва в московските преговори за мирен договор е тактически ход.
При такива условия има малък шанс в обозримо бъдеще да бъде сключен мирен договор. Но в ситуация, в която Армения засили контактите със Запада, Москва и Баку могат да стартират собствен сценарий без участието на Ереван. Днес в кръгове, близки до руското външно министерство, се обсъжда вариант Степанакерт да получи статут като на Хонконг. Но това е за в бъдеще. Междувременно, теоретично, възможността за преговори между Алиев и Пашинян остава в кулоарите на предстоящата неформална среща на високо равнище на ОНД в Санкт Петербург. Дори и да се стигне до такава среща обаче, едва ли на този етап фокусът ще бъде върху стратегически въпроси като мирно споразумение. Фокусът ще бъде върху тактически мерки, които могат само да намалят напрежението преди следващата криза.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване „Рефлексии“ и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=HoGUFCffd70″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
