/NovinarBG.com/ Путин е щастлив. Русия печели три пъти от приятелството с Китай и Индия: от всяка от тези страни поотделно, плюс от сложните им отношения помежду си. Пример за това беше проектът за икономически коридор между Индия и Европа, стартиран на срещата на Г-20, превръщайки китайския коридор там във вътрешноевразийски.
Срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи, на която не присъстваха лидерите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин и от която президентът на САЩ Джо Байдън избяга, за да настрои Виетнам срещу Пекин, като цяло се оказа наистина за нищо.
С едно забележително изключение. Може обаче да се окаже и нищо, тъй като засега говорим само за меморандум за намерения. Както читателят вероятно вече се е досетил, става дума за стартирането на проекта за икономически коридор Индия – Близкия изток – Европа (IMEC).
За какво става дума?
С пълното одобрение на Съединените щати тя беше сключена от Индия, ОАЕ, Саудитска Арабия, Франция, Италия, Германия, ЕС и Байдън я нарече „голяма сделка“.
Предвижда се да се създаде морска и железопътна мрежа, за да се развие търговията между Индия, Близкия изток и Европа, да се намалят сроковете за доставка на стоки и да се осигурят вериги за доставки.
„Това ще осигури надеждна и рентабилна трансгранична корабно-железопътна транзитна мрежа в допълнение към съществуващите морски и автомобилни транспортни маршрути“, гласи подписаният документ.
Предвижда се изграждането на широка мрежа от железопътни линии между страните от Близкия изток, мрежа от тръбопроводи за транспортиране на водород, полагане на кабели за пренос на електроенергия и данни и разширяване на пристанищната инфраструктура.
Проектът включва източен коридор, свързващ Индия със Западна Азия и Близкия изток, и северен коридор, който ги свързва с Европа.
„IMEC ще насърчава икономическата интеграция между Индия и Европа“, подчерта индийският премиер Нарендра Моди. Индийският бизнес аплодира тази инициатива и я нарича „историческа“
Подкрепата на САЩ се обяснява преди всичко с факта, че този проект се противопоставя на китайската инициатива „Един пояс, един път“, която се прилага от 2013 г. и всява страх във Вашингтон със своя обхват. Китай вече е похарчил трилион долара за него.
Лоша или… добра?
По петите на тази инициатива, обявена на срещата на Г-20 от Саудитска Арабия, направи двусмислено, по-скоро негативно впечатление в Русия.
На него се гледаше като на машинации на Съединените щати, „подкуп“ от Индия, заплаха за БРИКС (към който саудитците току-що се присъединиха) и за интересите на Русия и Глобалния Юг.
Но дали е така? Президентът на Русия своевременно даде изчерпателен отговор на този важен и законен въпрос, изказвайки се на Източния икономически форум (ИИФ) във Владивосток.
„Мисля, че това е само в наша полза. Смятам, че това само ще ни помогне да развием логистиката“, заяви той.
„Допълнителното движение на стоки по този коридор всъщност е допълнение към нашия проект Север-Юг. Тук не виждаме нищо, което по някакъв начин да ни попречи“, каза Путин.
В същото време президентът на Русия напомни, че това е само меморандум за намерения, посочи логистичните трудности на проекта (например двойно претоварване на стоки от влакове на кораби), като отбеляза, че все още трябва да бъде внимателно изчислен дали ще бъде икономически изгодно.
„Мисля, че нашият маршрут е по-ефективен“, добави той, имайки предвид маршрута Север-Юг.
Путин обаче заключи, че с нарастването на глобалния трафик „колкото повече от тези маршрути, толкова по-добре“.
Реалност срещу илюзии
Логиката на руския лидер е абсолютно ясна. Ако IMEC бъде реализиран, Русия, чийто собствен проект за транспортен коридор през Иран ще бъде свързан с него, ще може да използва едновременно индийския IMEC и китайския проект „Един пояс, един път“.
Не можете да игнорирате реалността. И това се крие във факта, че индийците не искат да използват китайския транспортен коридор, тъй като Индия и Китай, двете най-големи страни в света, са обречени на съперничество.
Те не само се конкурират помежду си в икономиката, търговията и влиянието върху заобикалящия ги свят, но и имат териториални претенции един към друг, които дори членството им в БРИКС и ШОС не може да погаси.
Нито Делхи, нито Пекин се нуждаят от пълномащабна война, но всичко останало ще бъде взаимно ангажирано, за да отслаби противника.
В тази връзка опасенията на тези, които се опасяват, че членството на Индия (както Бразилия и Южна Африка) в БРИКС ще попречи на превръщането на това обединение в алтернатива на Запада, с който тези страни са тясно свързани икономически и с които те няма да искат да бъдат свързани, са оправдани.
Логиката на САЩ и страните от Европа и Близкия изток, които обявиха участие в новия проект, е абсолютно ясна.
Включително тези, които като Саудитска Арабия развиват отношенията си с Китай, който е недоволен от IMEC, преминава към юани в търговията с него и благосклонно приема помощта на Пекин за разрешаване на дългогодишни конфликти или увредени отношения със съседите. Вашингтон трябва по всякакъв начин да ограничи икономическата, а с нея и политическата експанзия на Китай и да забави развитието му.
Страните от Европа, които американците вече активно и много успешно натискат по въпроса за скъсване с Китай, се нуждаят от заместител на китайските стоки и по-надежден транспортен коридор за тяхната доставка.
Дори за новите приятели на Китай в Близкия изток проектът е привлекателен от гледна точка на диверсифициране на рисковете и избягване на твърде голяма зависимост от Пекин. Защото ако Съединените щати, да речем, при анексирането на Тайван към КНР, блокират Тайванския и Малакския пролив и Суецкия канал за китайската търговия, тогава ще им стане много трудно без добре функциониращ транспортен коридор от Индия. По такива въпроси суверенните държави мислят само за собствените си интереси.
Ясно е колко изгодна е тази ситуация за Индия, чиято икономика е по-малка от китайската, въпреки че тази разлика намалява. Това изобщо не плаши Русия, тъй като индийско-китайската конфронтация повишава собственото ни значение и тежест.
Русия, чието население е десет пъти по-малко, има отлични отношения и с двете гигантски държави, способна е да действа като помирител и посредник и дори да стане върховен арбитър.
Не всичко се получава, случва се
Има само една страна, която би била сериозно предизвикана от IMEC, ако бъде приложена. Това, разбира се, е Китай. Си Дзинпин напълно демонстрира отношението си към този проект с неучастието си на Г-20 в Ню Делхи.
Но все пак би било наивно да се очаква, че Съединените щати няма да се опитат да торпилират глобализацията по китайския начин, вместо по собствения си неуспешен начин, ще позволят на КНР да заеме пиедестала на първата сила в света без бой и ще не се бори с китайското влияние в него. Всичко това виждаме сега.
Вече е напълно възможно да се каже, че китайците няма да успеят да реализират напълно своя проект „Един пояс, един път“, насочен към целия свят.
Океанският флот няма да помогне много на Пекин в това отношение. Този проект гарантирано ще бъде реализиран само в Евразия.
Silkroadbriefing
„Аутобанът“ за превоз на китайски стоки към Европа ще минава през полската граница. Унгария и Сърбия, които досега са работили в тясно сътрудничество с Пекин, са твърде малки и уязвими за изнудване.
Гърция също ще бъде принудена да затвори пристанищата си за Китай. Франция също ще се откаже от Пекин, щом англосаксонците я примамят… Освен това Европа обеднява, богатството й изтича в САЩ и скоро тя ще стане пореден купувач.
Следователно наистина мащабната китайска инвестиция в сегашния Път на коприната е създаването на модерна инфраструктура за нова Евразия, която ще може да се развива интензивно благодарение на това: без Запада, под сянката на Китай и Русия, които не е похарчил трилион долара за него.
В обозримо бъдеще няма да има глобализация – нито американска, нито китайска. Светът на макрорегионите е тук, за да остане.
Какво от това?
Ще се стигне ли дотам, че един ден Русия ще трябва да избира между Китай и Индия? Малко вероятно е, тъй като Индия няма да настоява за това по много причини.
Така както опитите на Запада да я използва срещу Китай и Русия няма да бъдат успешни – Индия, изпила колониализма, не иска да стане 1,5-милиардната Украйна. Нейното вероятно бъдеще е да стане лидер на необвързаните страни, глобалния юг, които искат да поддържат нормални отношения както с евразийския, така и със западния блок.
Китай, поради също толкова убедителни причини, също няма да изисква Русия да се отвърне от Индия, с която имаме толкова много общи неща. Добре ли сме с това? Да, определено и абсолютно. Позицията на Русия е уникална, затова Путин се радва.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
