/NovinarBG.com/ САЩ не са готови да въведат по-строги санкции срещу Русия. Защото последиците от тях могат да засегнат икономиката на самите Съединени щати. Оказва се, че основният ни враг рядко, но все пак има моменти на някаква адекватност? Тази тема ще обсъдим по-подробно с експертите Ян Арт и Александър Лосев.
Както отбеляза Bloomberg, публикуваният пакет от санкции от 200 страници е най-големият от февруари 2022 г. Но не включваше компании от металургичния сектор. Няма и по-строги мерки срещу енергетиката и вторични санкции срещу банките.
Изданието обясни тази предпазливост с факта, че администрацията на президента Джо Байдън, въпреки предишните си изявления, все още не иска да ограничи паричните потоци, които наистина биха навредили на руската икономика. Според експерти това може силно да повлияе на живота на американската държава.
Отбелязва се, че целите на бъдещите санкции могат да бъдат онези чуждестранни банки, които помагат на Русия да придобие технологиите и материалите, необходими за продължаване на военните действия. Търговията с обогатен уран, алуминий и никел също може да бъде атакувана.
Освен това Съединените щати могат да конфискуват и пренасочват замразени руски суверенни активи. Да, тези мерки са по-агресивни от предишните. Но носят значителни рискове, пише Bloomberg.
Водещият на „Първи руски“ Юрий Пронко обсъди тези и други въпроси с експерти – финансовият анализатор Ян Арт и членът на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика Александър Лосев.
Искат ли САЩ да унищожат световната икономика?
С какъв проблем ще се сблъска Западът, ако се опита да наложи по-строги санкции срещу Русия? Отговаряйки на този въпрос, Александър Лосев, член на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика, обърна внимание на факта, че още преди началото на СВО Русия е била вградена в 38% от световните вериги за създаване на стойност.
И е толкова лесно да я изключите от тях, че няма да можете да го направите с едно щракване на пръстите си.
„Миналата година бяха приети повече от три хиляди различни санкционни мерки. Което доведе до появата на различни протекционистки бариери. Веригите за доставки се разпадат, инфлацията расте, срещу която става невъзможно да се бори с паричната политика“,- каза Лосев.
„Съединените щати засягат например петрола, петролния пазар и налагат санкции на Русия. Но продуктите, които използват американските потребители, не се произвеждат в Щатите. Произвеждат се в Китай, Южна Корея, Япония и ЕС“,- заяви той.
„И всички тези страни се нуждаят от евтин петрол, евтина енергия. И ако сега започнат да унищожават руската икономика, да изнасят, премахват руски стоки, руски износ от световната икономика, тогава всичко ще поскъпне“,
– подчерта Лосев.
Според експерта, ако бъдат въведени по-строги санкции срещу банките, които си сътрудничат с Русия, ще пострадат нейните близкоизточни съюзници, както и ОАЕ, Китай и Катар, които са включени в международната финансова система.
Що се отнася до други сектори, Лосев отбеляза, че производството на стомана сега намалява. И налагането на санкции на металургичните предприятия според него би било грешно решение.
И като се претеглят всички „за“ и „против“, претеглят се всички възможности, които могат да бъдат приложени към Русия, включително конфискация на руски активи, става очевидно, че това няма да доведе до нищо добро, подчерта Лосев.
Според него конфискацията на руски активи от Запада противоречи на международното право и може да доведе до дестабилизиране на ситуацията на финансовия пазар.
Той припомни, че и Китай, и страните от Близкия изток следят отблизо какво се случва около тази ситуация и си правят изводи. Затова всъщност има много разходи, заключи Лосев.
Западът трябва да мисли за бъдещето
Коментирайки желанието на Запада да конфискува руски активи и да ги прехвърли на Украйна, финансовият анализатор Ян Арт отбеляза следното.
Според него позицията на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън по този въпрос остава непроменена: няма закони, които да позволяват изтеглянето на тези средства. Или, ако си спомним думите на Илон Мъск, основателят на Tesla, беше голяма глупост от страна на САЩ да превърнат долара в оръжие.
„И това е прагматично разбиране, че ролята на водещата резервна валута в света не само дава предимства на американската икономика, но и налага ограничения,- смята Арт.
„Когато има конфликт, изглежда, че основната цел е победата, която е различна за всяка страна. Но рядко някой мисли за живота след петрола и как трябва да бъде изграден“,– каза той.
Според експерта този процес ще набира скорост в бъдеще. И въпреки че понякога изявленията на политици, не само западни, разрушават този крехък мост, човек иска да се надява, че ще има по-малко от това разрушение, добави той.
Между другото, през септември миналата година ръководителят на комуникационния отдел на МВФ Джули Козак каза, че те приветстват разширяването на БРИКС и международното сътрудничество, насочено към намаляване на фрагментацията на пазара, увеличаване на търговията, намаляване на разходите за инвестиции и търговия. И отбеляза, че на свой ред организацията им ще се опита да избегне фрагментирането на глобалната икономика.
Според Ян Арт това предполага, че МВФ разбира необходимостта от известна биполярност в икономическите отношения и я приветства. Защото на първо място трябва да мислим за бъдещето, смята той.
„Каквато и да е мисълта сега в рамките на определена борба, тези, които претендират за победа, ако не възнамеряват резултатът от победата да бъде пълното унищожаване на врага или конфликтната страна, винаги трябва да мислят“,- заяви той.
„Има такава прекрасна история „И утре имаше война“. Утре ще има мир. И трябва да започнем да полагаме някаква основа“,- Арт е сигурен.
Национализация на предприятията в Русия
Друга тема, която водещият обсъди с експерти, беше задържането на бившия собственик на Челябинския енергийно-металургичен завод (ЧЕМК) Юрий Антипов. Както беше съобщено, ЧЕМК, JSC АО „Серовски завод за феросплави“ и АО „Кузнецки феросплави“, собственост на милиардера от Челябинск, бяха прехвърлени на държавата.
Главната прокуратура разкри нарушения на схемата за приватизация и прехвърлянето им под контрола на жители на неприятелски страни. Компанията не е съгласна с тези твърдения.
Както отбеляза Юрий Пронко, този случай не е единственият. И възниква въпросът кой ще управлява тези активи?
„Все още не виждам проблем. Смятам, че предприятията, които са интегрирани във военно-промишления комплекс и изпълняват отбранителни поръчки, но не изпълняват функциите си или наистина има чужд контрол, могат да бъдат национализирани“,- заяви той.
„И ръководството и тези хора, които работят там, главни технолози, главни инженери, мисля, че ще се справят със задачата да поддържат производството“,- каза Лосев.
Според експерта случващото се в страната сега прилича по-малко на „национализация“, а повече на „държавна олигархия“. Както каза Лосев, „ние сме търгашеска република и нищо не се променя“.
Но „Трети Рим“ няма, всичко това е пресилено, смята той. Що се отнася до активите, те ще станат част от тези холдинги, които в момента изпълняват държавни поръчки за отбрана.
„Ще видим какво ще стане по-нататък. Все още не знаем как ще приключи СВО и какви политически рокади ще има след президентските избори“,- той каза.
Финансовият анализатор Ян Арт също изрази своята гледна точка относно преразпределението на държавната собственост. Според него това е въпросът: първо трябва да разберете дали това е политическо или обективно решение.
„Няма значение каква е историята! Било то пивоварната „Балтика“, дилъра на автомобили Rolf или тези металургични заводи“,- каза той.
„Въпросът е политическа ли е или обективна? Също така национализацията – по пазарни закони ли става, както се случи и се случва в много държави, или е някакво волево решение и какво стои зад него?“- отбеляза събеседникът.
Според Арт е рано да се съди какво се случва. Според него е трудно да се повярва, че министерствата могат ефективно да управляват производството. От времето на Съветския съюз цялата същност на бюрокрацията се „насочи към надзор, забрани, регулиране и данък“.
„Следователно това е просто различен вектор, различен манталитет. И проблемите на управлението, и въпросът накъде отива всичко това остават, струва ми се, наистина открити и много сериозни“,- обобщи той.
