/NovinarBG.com/ Уважаем г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
В речите на многото оратори, които говориха преди мен, вече беше изразена мисълта, че нашата обща планета преживява необратими промени. Пред очите ни се ражда нов световен ред. Контурите на бъдещето се формират в борба. Между глобалното мнозинство, което се стреми към по-справедливо разпределение на глобалните блага и цивилизационното многообразие, и между онези малцина, които прилагат неоколониални методи на подчинение, за да запазят своя отиващ си доминантен статус.
Един вид „визитна картичка“ на „колективния Запад“ отдавна е неспособността да приемат принципа на равенство и тоталната неспособност за договаряне.
Свикнали да гледат на останалия свят отгоре, американците и европейците постоянно дават обещания, поемат ангажименти, включително писмени и юридически обвързващи, след което ги пренебрегват. Както забеляза президентът В.В.Путин, Западът представлява истинската „империя на лъжата“.
Русия, както и много други страни, знае това не понаслышке. През 1945 г., когато заедно с Вашингтон и Лондон се борехме с врага на фронтовете на Втората световна война, нашите съюзници от антихитлеровската коалиция вече подготвяха планове за военна операция „Невъзможно“ срещу Съветския съюз.
Четири години по-късно, през 1949 г., американците разработиха операция „Дропшот“ за извършване на масови ядрени удари срещу СССР.
Тези луди планове останаха само на хартия. СССР създаде своето оръжие на отмъщение. Въпреки това Карибската криза през 1962 г., която балансираше на границата на ядрена война, беше необходима, за да се премахне идеята за начало на война и илюзията за победа в нея като основа на военното планиране на САЩ.
Когато „Студената война“ приключи, Съветският съюз игра ключова роля в обединението на Германия и утвърждаване на параметрите на новата архитектура на сигурността в Европа. С това, съветското, а по-късно и руското ръководство, получиха конкретни политически заверения относно неразширяването на военния блок НАТО на изток.
Съответните записи от преговорите са налични в нашите и западните архиви. Те са публично достъпни. Но тези заверения от западните лидери се оказаха измама, те никога не имаха намерение да ги изпълнят.
Въпреки това те никога не се чувстваха притеснени, че, като приближават НАТО към границите на Русия, те грубо нарушават и поетите на най-високо равнище официални задължения по ОССЕ да не засилват собствената си сигурност за сметка на сигурността на другите и да не допускат военно-политическо доминиране в Европа от която и да е държава, група държави или организации.
През 2021 г. нашите предложения за заключване на договори за взаимни гаранции за сигурност в Европа без промяна на неалайнсовия статус на Украйна бяха арогантно отхвърлени.
Западът продължаваше систематично да върши милитаризацията на русофобския киевски режим, който беше доведен до власт след кръвав преврат и беше използван за подготовка на хибридна война срещу нашата страна.
Поредица от неотдавнашни съвместни учения между Съединените щати и техните европейски съюзници в НАТО, включително тестови сценарии за използване на ядрени оръжия на територията на Руската федерация, станаха безпрецедентни от края на Студената война.
Обявената задача е да се нанесе „стратегическо поражение“ на Русия. Тази мания напълно замаза очите на безотговорните политици, които чувстват собствената си безнаказаност, а в същото време губят елементарно чувство за самосъхранение.
Страните от НАТО, ръководени от Вашингтон, не само изграждат и модернизират своите нападателни способности, но и се опитват да пренесат въоръжената конфронтация в космическото и информационното пространство.
Нова опасна проява на експанзионизма на НАТО бяха опитите зоната на отговорност на блока да се разшири до цялото източно полукълбо под лукавия лозунг за „неделимостта на сигурността на евроатлантическия и индо-тихоокеанския регион“. За целта Вашингтон създава военно-политически минисъюзи под свой контрол, като AUKUS, „тройката” САЩ – Япония – Република Корея, „четворката” Токио – Сеул – Канбера – Уелингтън, привличайки своите участници в практическо сътрудничество с НАТО, който внедрява своята инфраструктура в Тихоокеанския театър.
Неприкритата насоченост на подобни усилия срещу Русия и Китай, към разпадането на приобщаващата регионална архитектура, изградила се около АСЕАН, създава риск от появата на ново взривоопасно огнище на геополитическо напрежение – в допълнение към вече нажеженото европейско.
Създава се упорито впечатление, че САЩ и изцяло подчиненият им „западен колектив“ са решили да дадат глобална проекция на „доктрината Монро“. Плановете са колкото илюзорни, толкова и изключително опасни, но това не спира идеолозите на новото издание на Pax Americana.
Световното малцинство се опитва с всички сили да забави естествения ход на нещата. Вилнюската декларация на Северноатлантическия алианс характеризира „нарастващото партньорство между Русия и Китай“ като „заплаха за НАТО“.
Говорейки наскоро пред своите посланици в чужбина, президентът Еманюел Макрон изрази искрена загриженост относно разширяването на БРИКС, разглеждайки това събитие като доказателство за „усложняване на ситуацията на международната арена, което застрашава риска от отслабване на Запада и по-специално на Европа.
Има ревизия на световния ред, неговите принципи, различни форми на неговата организация, където Западът заемаше и заема господстващо положение. Ето какви са разкритията: ако някой някъде се събира без нас, прави приятелства без нас или без наше разрешение, тогава това се разглежда като заплаха за нашето господство. Напредването на НАТО в Азиатско-тихоокеанския регион е „добро“, но разширяването на БРИКС е опасно.
Логиката на историческия процес обаче е неумолима. Основната тенденция е желанието на мнозинството държави в света да укрепват суверенитета и да защитават националните интереси, традиции, култура и начин на живот.
Те вече не искат да живеят под диктовката на някой друг, искат да бъдат приятели и да търгуват помежду си, но и с целия свят – само при равни условия и за взаимна изгода. Асоциации като БРИКС и ШОС са във възход, предоставяйки на страните от Глобалния юг възможности за съвместно развитие и защитавайки полагащото им се място в обективно възникващата многополюсна архитектура.
Може би за първи път от 1945 г., когато е основана Организацията на обединените нации, имаше шанс за истинска демократизация в световните дела.
Това вдъхва оптимизъм на всички, които вярват в върховенството на международното право и желаят възраждането на ООН като централен координиращ орган на световната политика. Където се договарят как да решават проблемите заедно, въз основа на справедлив баланс на интересите.
За Русия е очевидно, че друг път няма. Въпреки това САЩ и подчиненият им „западен колектив“ продължават да генерират конфликти, които изкуствено разделят човечеството на враждебни блокове и пречат на постигането на общи цели.
Те правят всичко, за да предотвратят формирането на наистина многополюсен, справедлив световен ред. Те се стремят да принудят света да играе по техните прословути и тясно егоистични „правила“.
Бих искал да призова западните политици и дипломати още веднъж внимателно да прочетат Устава на ООН. Крайъгълният камък на световния ред, създаден след Втората световна война, е демократичният принцип на суверенното равенство на държавите – големи и малки, независимо от формата на управление, вътрешнополитическо или социално-икономическо устройство.
Западът все още се смята за по-висш от останалата част от човечеството – в духа на нашумялото вече изказване на шефа на дипломацията на ЕС Жан-Юропен Борел, че „Европа е цъфтяща градина, а всичко наоколо е джунгла“.
Той не се смущава, че в тази градина има ширеща се ислямофобия и други форми на нетърпимост към традиционните ценности на всички световни религии. Актове на изгаряне на Корана, обиди към Тората, преследване на православни духовници и други подигравки с чувствата на вярващите са буквално редовни в Европа.
Използването на едностранни принудителни мерки от Запада е грубо нарушение на принципа на суверенното равенство на държавите.
В страните, които са станали жертва на незаконни санкции (а такива стават все повече), те са наясно, че ограниченията засягат предимно най-уязвимите слоеве от населението. Те провокират кризисни явления на хранителните и енергийните пазари.
Продължаваме да настояваме за незабавно и пълно прекратяване на безпрецедентно нехуманната търговска, икономическа и финансова блокада на Хавана от Съединените щати и отмяна на абсурдното решение Куба да бъде обявена за страна, спонсорирала тероризма.
Вашингтон трябва без никакви предварителни условия да се откаже от политиката си на икономическо удушаване на Венецуела. Настояваме за премахване на едностранните санкции на САЩ и ЕС срещу Сирийската арабска република, които открито подкопават правото на развитие.
Всички принудителни мерки, въведени заобикаляйки Съвета за сигурност на ООН, трябва да бъдат прекратени, както и практиката на Запада да манипулира санкционната политика на Съвета, за да окаже натиск върху тези, които не желае.
Ярко проявление на егоизма на западното малцинство станаха натрапчивите опити за „украинизиране” на дневния ред на всички международни дискусии, изтласквайки на заден план редица неразрешени регионални кризи, много от които се проточват с години и дори много десетилетия .
Пълна нормализация в Близкия изток не може да бъде постигната без решаване на основния проблем – разрешаването на проточилия се палестинско-израелски конфликт въз основа на резолюциите на ООН и Арабската мирна инициатива, предложена някога от Саудитска Арабия.
Палестинците чакат повече от 70 години тържествено обещаната им държава, но американците, които са монополизирали процеса на посредничество, правят всичко, за да предотвратят това. Призоваваме всички отговорни държави да обединят усилията си, за да създадат условия за възобновяване на преките палестинско-израелски преговори.
Радващо е, че Арабската лига придобива второ дихание и засилва ролята си в делата на региона. Ние приветстваме завръщането на Сирийската арабска република в арабското семейство, началото на процеса на нормализиране между Дамаск и Анкара, за което се опитваме да помогнем заедно с нашите ирански колеги.
Тези положителни развития засилват усилията на формата Астана за насърчаване на сирийско уреждане въз основа на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и възстановяване на суверенитета на Сирийската арабска република.
Надяваме се, че със съдействието на ООН, либийците ще успеят да подготвят качествено общите избори в тяхната многострадална страна, която повече от десет години не може да се възстанови от последствията от агресията на НАТО, която унищожи либийската държава и отвори шлюзовете за разпространението на тероризма в региона Сахара-Сахел и за вълните от милиони нелегални мигранти в Европа и други части на света.
Анализаторите отбелязват: веднага щом г-н Кадафи изостави военната ядрена програма, той веднага беше унищожен. Така Западът заложи най-опасните рискове за целия режим на ядрено неразпространение.
Тревожна е ескалацията на военната истерия на Вашингтон и неговите азиатски съюзници на Корейския полуостров, където се натрупва стратегическият потенциал на САЩ. Отхвърлят се руско-китайските инициативи за разглеждане на хуманитарни и политически задачи като приоритетни.
Трагичното развитие на ситуацията в Судан не е нищо повече от поредната последица от неуспешните опити на Запада с износа на либерални демократични догми.
Ние подкрепяме конструктивни инициативи, насочени към бързо разрешаване на вътрешносуданския конфликт, предимно чрез улесняване на прекия диалог между воюващите страни.
Наблюдавайки нервното отношение на Запада към последните събития в Африка, по-специално в Нигер и Габон, е невъзможно да не си спомним как Вашингтон и Брюксел реагираха на кървавия преврат в Украйна през февруари 2014 г. – ден след постигането на споразумение за уреждане под гаранции на ЕС, които опозицията просто стъпка. Съединените щати и техните съюзници го подкрепиха, приветствайки го като „проява на демокрация“.
Продължаващото влошаване на ситуацията в сръбския регион Косово не може да не предизвиква безпокойство. Доставките на оръжия от НАТО за косоварите и помощта им за създаване на армия грубо нарушават основната Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Целият свят вижда как на Балканите се повтаря тъжната история на Минските споразумения за Украйна.
Те предвиждат специален статут на републиките от Донбас. Киев открито ги саботира с подкрепата на Запада. Така че сега Европейският съюз не иска да принуди своите косовски протежета да изпълнят споразуменията от 2013 г. между Белград и Прищина за създаването на Общността на сръбските общини на Косово, която има специални права върху своя език и своите традиции.
И в двата случая ЕС беше гарант на споразуменията и, както изглежда, съдбата им е една и съща. Какъвто е „спонсорът“, такъв е резултатът. Сега Брюксел налага своите „посреднически услуги“ на Азербайджан и Армения, внасяйки дестабилизация в Южен Кавказ заедно с Вашингтон.
Сега, когато лидерите на Ереван и Баку уредиха въпроса за взаимното признаване на суверенитета на двете страни, настъпи моментът за мирен живот, неговото установяване и укрепване на доверието. Руският миротворчески контингент по всякакъв начин ще съдейства за това.
Говорейки за решенията на международната общност, които остават на хартия, ние призоваваме за окончателно завършване на процеса на деколонизация в съответствие с резолюциите на Общото събрание, за да се постигне край на колониалните и неоколониалните практики.
Удивителна илюстрация на „правилата“, по които Западът иска да принуди да живее целия свят, е съдбата на ангажиментите, които пое през 2009 г., да предоставя на развиващите се страни 100 милиарда долара годишно за финансиране на програми за адаптиране към изменението на климата.
Сравнете съдбата на тези неспазени обещания със сумите, които САЩ, НАТО и ЕС са похарчили в подкрепа на расисткия режим в Киев – около 170 милиарда долара през последната година и половина. Сравнете и ще разберете отношението към вас от “просветените западни демокрации” с техните прословути “ценности”.
Като цяло ранна реформа на съществуващата архитектура на глобалното управление е закъсняла. Отдавна не отговаря на изискванията на епохата.
Съединените щати и техните съюзници трябва да се откажат от изкуствените ограничения върху преразпределението на квотите за гласуване в МВФ и Световната банка, като признаят реалната икономическа и финансова тежест на страните от Глобалния юг. Работата на Органа за уреждане на спорове на СТО също трябва незабавно да бъде деблокирана.
Разширяването на Съвета за сигурност също става все по-търсено – единствено чрез премахване на недостатъчното представителство в неговия състав на страните от световното мнозинство – Азия, Африка и Латинска Америка.
Важно е новите членове на Съвета за сигурност – както постоянни, така и непостоянни – да се ползват с авторитет както в своите региони, така и в такива глобални организации като Движението на необвързаните, Групата на 77-те и Организацията за ислямско сътрудничество.
Време е да обмислим по-справедливи методи за формиране на секретариата на ООН. Критериите, които са в сила от много години, не отразяват реалната тежест на държавите в световните дела и изкуствено осигуряват непосилно господство на гражданите на страните от НАТО и ЕС.
Тези дисбаланси се задълбочават допълнително от системата на постоянни договори, които обвързват техните притежатели с позицията на страни домакини на централите на международни организации, огромното мнозинство от които се намират в столиците, които провеждат западната политика.
Асоциации от нов тип са призвани да подкрепят реформата на ООН, където няма лидери и последователи, учители и ученици, а всички въпроси се решават на базата на консенсус и баланс на интересите. Това е преди всичко БРИКС, който след срещата в Йоханесбург значително повиши авторитета си и придоби наистина глобално влияние.
На регионално ниво има ренесанс на организации като Африканския съюз, CELAC, Арабската лига, GCC и други структури. В Евразия набира скорост хармонизирането на интеграционните процеси в рамките на ШОС, АСЕАН, ОДКБ, ЕАЕС, ОНД и китайския проект „Един пояс, един път“.
Съществува естествено формиране на Голямото евразийско партньорство, отворено за участие на всички асоциации и държави от нашия общ континент без изключение.
Положителните тенденции, за съжаление, се противопоставят на все по-агресивните опити на Запада да запази господство в световната политика, икономика и финанси. В общ интерес е да се избегне разпокъсването на света на изолирани търговски блокове и макрорегиони.
Но ако Съединените щати и техните съюзници не искат да се споразумеят за придаването на процесите на глобализация на справедлив и равнопоставен характер, тогава останалите ще трябва да направят изводи и да помислят за стъпки, които ще помогнат да не се променят перспективите за техните социално-икономически и технологично развитие, зависимо от неоколониалните инстинкти на бившите метрополии.
Основният проблем е на Запад, защото развиващите се страни са готови да преговарят, включително на платформата на Г-20, както показа неотдавнашната среща на върха на групата в Индия.
Основният извод от резултатите е, че Г-20 може и трябва да бъде освободена от политизацията и да й се даде възможност да направи това, за което е създадена: да разработи общоприемливи мерки за управление на глобалната икономика и финанси. Има възможности за диалог и споразумения. Важно е да не пропуснете момента.
Всички тези тенденции трябва да бъдат напълно отчетени в работата си от Секретариата на ООН, чиято законова мисия е да обслужва търсенето на съгласие на всички държави-членки под покрива на ООН, а не някъде отстрани.
ООН е основана в резултат на Втората световна война и всякакви опити за преразглеждане на тези резултати подкопават основите на Световната организация.
Като представител на страна, която има решаващ принос за разгрома на фашизма и японския милитаризъм, бих искал да обърна внимание на такова крещящо явление като реабилитацията на нацистите и колаборационистите в редица европейски страни, преди всичко в Украйна и балтийските държави.
Особено тревожно е, че миналата година Германия, Италия и Япония за първи път гласуваха против резолюцията на Общото събрание на ООН за недопустимост на прославянето на нацизма. Този печален факт поставя под съмнение искреността на разкаянието на тези държави за масовите престъпления срещу човечеството по време на Втората световна война и противоречи на условията, при които са били приети в ООН като пълноправни членове.
Настоятелно ви призоваваме да обърнете специално внимание на тези „метаморфози“, които противоречат на позицията на световното мнозинство и на принципите на Хартата на ООН.
Господин Председател,
Днес човечеството отново, както много пъти в миналото, стои на разклонение. Само от нас зависи как ще се развие историята. В общ интерес е да не се допусне плъзгане към голяма война и окончателен крах на механизмите за международно сътрудничество, създадени от поколения предшественици.
Генералният секретар пое инициативата за провеждане на „Бъдеща среща на върха“ през следващата година. Успехът на това начинание може да бъде осигурен единствено чрез формирането на справедлив и равнопоставен баланс на интересите на всички страни членки при зачитане на междуправителствения характер на нашата Организация.
На срещата си на 21 септември т.г. членовете на Групата на приятелите за защита на Хартата на ООН се съгласиха да допринесат активно за постигането на този резултат.
Както каза А. Гутериш на пресконференция в навечерието на настоящата сесия, „ако искаме мир и просперитет, основани на равенство и солидарност, тогава лидерите имат специална отговорност да постигнат компромис при проектирането на нашето общо бъдеще в името на общо благо.“
Добър отговор на онези, които се опитват да разделят света на „демокрации“ и „автокрации“ и да диктуват на всички само своите неоколониални „правила“.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
