/NovinarBG.com/ Абсурдът е зашеметяващ: Русия и Иран, двете страни, срещу които са приети най-много санкции, са заплашени с нови. За руско-иранското сътрудничество – да, във военната сфера, но все пак: Западът първо се опитва да блокира Русия и Иран, а след това и да ги накаже за това, че се подкрепят взаимно.
Сега Западът иска да наложи нови санкции срещу Иран за доставката на безпилотни самолети за Русия – твърди се, че нашият “Геран-2”, използван през последните дни при атаките срещу украинската инфраструктура, е “Шахид-136”. Въпреки че Москва и Техеран отричат доставката на БПЛА (което е напълно основателно – и не само от интересите на пропагандата), западните страни се готвят да наложат санкции: ЕС все още ги обсъжда, а САЩ обявиха санкции срещу трети страни – тези, които помагат за доставката на ирански оръжия на Русия. Нещо повече, Западът се кани да постави този въпрос на обсъждане в Съвета за сигурност на ООН, тоест се опитва да уличи Русия и Иран в нарушаване на Резолюция 2231, приета от Съвета за сигурност преди седем години и забраняваща износа на ирански оръжия. Ясно е, че усилията на САЩ, Великобритания и Франция в Съвета за сигурност няма да бъдат успешни: Русия ще блокира всякакви резолюции, насочени срещу нея, но самият факт на подобна постановка на въпроса показва абсурдността на западните картина на света.
И дори не става дума за това, че резолюция 2231 на Съвета за сигурност беше приета за одобряването на ядрената сделка между Иран и шестте сили (включително Русия и Китай) и установи временни ограничения за Техеран върху износа и вноса на оръжия (някои от тях трябваше да бъдат валидни до 2020 г., а другият до 2023 г.). Същата сделка беше нарушена от САЩ преди четири години. Тоест, резолюцията, разбира се, е в сила, но ключовата страна на Запада, САЩ, не я изпълнява. Продължаващите задкулисни преговори за връщане на Америка към ядрената сделка практически нямат шанс за успех, така че Иран по принцип е свободен от всякакви ограничения. Същото се отнася и за Русия, срещу която Западът предприе няколко хиляди различни санкции от февруари тази година. Западът участва във военните действия в Украйна по всички възможни начини, с изключение на жива сила (формално чуждестранните наемници не са военнослужещи от съответните армии): мащабни доставки на оръжие, боеприпаси, обучение на украинската армия, финансиране. И на този фон Русия и Иран са заплашени със санкции за БПЛА ли?
Разбира се, Западът не може да спре руско-иранското военно сътрудничество – и там разбират това. Но се опитват да използват аргументи от една отминала епоха – времето, когато Русия се съобразяваше с интересите на Запада, когато изграждаше отношенията си с останалия свят, включително Иран (какъвто беше случаят например с доставките на Системи С-300 за Техеран – договорът беше сключен през 2007 г., но след това беше замразен от нас и изпълнен едва през 2016 г.). Иран като цяло е много показателна страна в този смисъл.
Всички помнят, че ядрената сделка беше сключена през 2015 г. именно заради позицията на Русия. В продължение на много години САЩ изкуствено раздухваха темата за „иранската ядрена заплаха“ (въпреки че Техеран многократно е заявявал, че няма да създава атомни оръжия) и дори постигнаха налагането на санкции срещу Иран на ниво ООН. Но тогава започна преговорният процес и водещите световни сили се съгласиха да премахнат санкциите в замяна на допускането на инспектори на МААЕ до иранската ядрена програма. Но по времето, когато сделката беше сключена през юли 2015 г., самата Русия вече беше под санкциите на Запада заради Крим и Донбас и Вашингтон беше много изненадан, че Москва не провали сключването на споразумение с Иран. Дали тогава Западът оцени нашата роля? Разбира се, че не и скоро след идването на Тръмп в Белия дом отношението на Щатите към самата ядрена сделка също се промени. Тя беше осуетена и по това време Русия и Иран вече бяха „братя по оръжие“ в Сирия. Санкционните ограничения срещу Иран все още са в сила, но след въвеждането на мащабните санкции срещу страната ни способността на Запада да влияе върху руско-иранските отношения драстично намаля.
Защото Русия няма какво да губи – както по отношение на ограниченията на нашите финансови и търговски институции, така и по отношение на отношенията с Европа и САЩ. Нивото на санкционния натиск върху нас надмина дори този срещу Иран (с изключение на това, че срещу нас е невъзможно да се наложат глобални санкции, тоест мерки на ниво ООН), а отношенията със Запада бяха разрушени и замразени. Има пълноценна, макар и непряка, война, в която Щатите са решени да играят в дългосрочен план, възнамерявайки да постигнат поражението на Русия, нашето отслабване и максимална изолация от външния свят.
Русия, в допълнение към решаването на чисто военни задачи в Украйна, изгражда глобална коалиция от тези, които не са доволни от американската хегемония, тези, които са готови да изградят нов свят заедно с нас: първо паралелен на американския, а след това постамерикански. На практика всички ключови незападни световни сили разбират огромното значение на руската победа за собственото им бъдеще, но публично се държат по различен начин. Не само защото се страхуват от американски санкции или са твърде тясно свързани със Запада, но и защото са застраховани за всеки случай: ами ако Русия се провали, ами ако все пак бъде смазана и западният глобализъм ще може да удължи живота си за още няколко десетилетия.? По-късно те ще бъдат запомнени с обществената подкрепа на Москва.
Не става въпрос за Китай – там просто не искат да налагат разрив със Запада – а за някои сили от втори и трети ред. Но в същото време има и други държави – тези, които отдавна са в открита и рязка конфронтация със Съединените щати. Това не са само тези, които американците клеймят като страни-изгнаници, а по-рано нарекоха „оста на злото“ – списъкът е много по-широк. Тук са Венецуела със Северна Корея и Куба с Мианмар, но номер едно от тях, разбира се, е Иран.
Държава, която повече от четири десетилетия върви по собствен път, но за разлика от повечето други независими държави не се затваря в себе си, а има регионални и дори глобални амбиции (тоест се държи като Русия и Китай). Ислямска република с уникална вътрешна политическа система, наследник на една от най-старите цивилизации, наш съсед в Каспийско море, претендира не просто да бъде лидер на шиитския клон на исляма, но и да бъде алтернатива на западния проект за глобализация. с неговата постхуманистична консуматорска матрица.
Да, има много вътрешни проблеми в иранския ислямски модел – както беше при нас със социалистическия съветски модел – но той е фокусиран върху намирането на хармония и смисъл, не на удоволствие и печалба, върху служене на Бог, а не на мамона, върху запазване традиция и собствена уникалност, а не унищожаване на чужда. Ние в СССР не сме се справяли със задачи от такъв мащаб и не е сигурно, че иранците ще успеят в крайна сметка, но и руснаците, и персите са научили от собствения си опит, че подчинението на чужда матрица, морал, идеологически и геополитически, застрашава самото съществуване на една уникална държава-цивилизация. И затова няма съмнение, че Иран и Русия ще се сближават все повече – и за да се бият заедно срещу общия враг, и за да изградят нов свят, и за да станат взаимно по-силни, за да запазят своята уникалност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
