/NovinarBG.com/ На 4 юли в Ню Делхи приключи 23-тата среща на върха на Съвета на държавните ръководители на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която за първи път се проведе във виртуален формат. В онлайн конференцията на високо ниво, председателствана от Индия, участваха ръководителите на страните-членки на ШОС – Индия, Русия, Китай, Пакистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, както и наблюдатели – ръководителите на Ислямската република Иран, Беларус, Монголия и отделно Туркменистан като гост.
Виртуалният формат силно ограничи стойността на индийската среща на върха на ШОС, като изключи възможността за лична неформална комуникация между лидерите. Всъщност работата му се ограничи до протоколни моменти – Иран стана деветият член на междудържавното обединение, а Беларус стартира процедурата за пълноправно присъединяване към ШОС.
В рамките на срещата беше подписана Декларацията от Ню Делхи на Съвета на държавните ръководители на ШОС и бяха приети редица документи. Всъщност последната среща на върха на ШОС се превърна в преглед на различни декларации за бъдещата стратегия за развитие на тази организация.
Китайска инициатива
Най-значима и съдържателна беше речта на китайския президент Си Дзинпин, който призова за съпротива срещу хегемонизма и силовата политика на Запада.
„Трябва да поддържаме общите ценности на цялото човечество, да защитаваме твърдо полицентричната международна система и световния ред, основан на международното право, да се противопоставяме на хегемонизма и политиката на сила и да насърчаваме развитието на глобалното управление в по-справедлива, международна посока“, каза китайският лидер.
Си Дзинпин също отбеляза, че ШОС трябва да се противопостави на „цветните революции“ и намесата на външни сили в делата на страните от региона. Лидерът на КНР призова страните от ШОС „твърдо да държат в ръцете си съдбата на собственото си развитие и просперитет“.
Си Дзинпин също посочи необходимостта от поддържане на мира в региона в името на общата сигурност. Днес Китай е изгряващ глобален лидер, който приканва страните от ШОС да „разработят своя собствена външна политика въз основа на общите и дългосрочни интереси на нашия регион“. [1]
Втората важна точка в речта на Си Дзинпин се отнася до противопоставянето на едностранните икономически санкции.
„Китай е готов с всички партньори да реализира инициативата за глобално развитие, да следва правилната посока на икономическата глобализация, да се противопоставя на протекционизма, едностранните санкции, интернационализирането на концепцията за национална сигурност, както и опитите за издигане на изкуствени бариери, нарушаване на комуникациите и доставките вериги“, каза китайският лидер.
В това Си Дзинпин беше силно подкрепен от руския президент Владимир Путин, който каза, че срещу Руската федерация се води хибридна война. [2]
Темата за санкциите беше доразвита от беларуския лидер Александър Лукашенко: „Западът, вкопчен в своето неуловимо господство в редица области на икономиката и финансите, се опитва да ограничи развитието на страни, които не харесва и налага незаконни варварски санкции срещу тях“. [3]
Третата съществена точка в речта на Си Дзинпин е важността на свързването на инициативата „Един пояс, един път“ със стратегиите за развитие на различните страни. Китай призова за увеличаване на дела на националните валути в търговските разчети между страните от Шанхайската организация за сътрудничество. Говорим за постепенното превръщане на сегашната структура на ШОС в зона за свободна търговия със собствена разчетна единица.
„Трябва да увеличим сътрудничеството за суверенна цифрова валута, да работим върху създаването на Банката за развитие на ШОС“, добави Си Дзинпин.
Китайският президент отбеляза, че Пекин е готов да предостави на партньорите си достъп до своя пазар и да сподели опит в развитието. Тук неволно се налага аналогия със СИВ, който преди това обединяваше страните от съветския блок и имаше своя банка и „преводна рубла“.
Вероятно разчетната единица на ШОС ще бъде създадена на базата на юана, който постепенно се превръща в третата световна валута след долара и еврото. Във всеки случай всички икономически и инфраструктурни проекти на Шанхайската организация за сътрудничество могат да бъдат реализирани само с финансовата и икономическа мощ и политическа подкрепа на Китай.
Анализаторите отбелязват, че речта на Си Дзинпин на срещата на върха на ШОС е обявена предварително от китайските медии като „изключително важна“. Всъщност тезите на китайския лидер представляват заявка за появата на своеобразна „евразийска доктрина Монро“.
Припомняме, че доктрината Монро дълги години беше основната концепция на външната политика на САЩ спрямо новите независими държави в Южна Америка. Тя имаше за цел да предотврати евентуални заплахи за техния суверенитет от страна на европейските сили.
Според тази доктрина Съединените щати биха могли да участват в делата на държавите от Латинска Америка, ако те не са в състояние да се справят с вътрешни проблеми или ако външни сили са намесени в делата на американския континент.
Съответно днес Пекин и неговите съюзници вярват, че стабилността в рамките на евразийския континент и неговата сигурност трябва да бъдат гарантирани без външна намеса. По този начин Китай претендира за ролята на нов световен лидер, който да замени замиращите Съединени щати и да определи зона на своите изключителни интереси.
Президентство на Казахстан
Експертите отбелязват отчетливата антизападна и антисанкционна реторика в речта на китайския лидер. Зад него се крие разбираемото безпокойство на Пекин, който може да се превърне в следващата цел на санкционната война на Запада.
Ускореното приемане на Иран за пълноправно членство в ШОС и избирането на Беларус за следващ кандидат показва желанието на Китай да гледа на развитието на Шанхайската организация за сътрудничество повече като на „антизападен блок“. Въпреки това е твърде рано да се говори за бързото превръщане на ШОС в някакъв антинатовски аналог, и то по редица основателни причини едновременно.
На първо място, принципът на многополярността, който е в основата на тази организация, първоначално предполага по-слаба дисциплина и разхлабеност на организационните структури в рамките на един до голяма степен ситуационен съюз.
Това силно контрастира с твърдата „трансатлантическа солидарност“ в страните от НАТО, които са готови да пожертват ясни икономически ползи в името на „общите ценности“.
Както беше отбелязано по-рано от анализаторите на Каспийския институт за стратегически изследвания, в следвоенните години Западът се превърна в една корпорация, където териториалните и надтериториалните подцентрове на САЩ и ЕС отдавна са свикнали всеки други и ясно са усвоили правилата на кооперативната игра. [4]
Най-последователната алтернативна позиция относно стратегията за развитие на ШОС беше изразена в речта на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, който подложи организацията на остра критика.
„Трябва да се признае, че повече от 20 години не беше възможно да се реализира нито един голям икономически проект под егидата на ШОС“, каза той.
„Очевидният фактор е липсата на механизми за финансово обезпечаване на дейностите по проекта“, заяви открито Токаев.
Президентът на Казахстан също смята, че задачите на Шанхайската организация за сътрудничество включват предотвратяване на геополитически разрив между Изтока и Запада.
Според него ШОС трябва да се съсредоточи върху икономическия дневен ред и да се занимава с въпроси като създаване на благоприятни условия за увеличаване на взаимната търговия, премахване на съществуващите търговски бариери и стартиране на съвместни предприятия. От стратегическо значение е и създаването на модерна транспортна инфраструктура за отключване на транзитния потенциал на коридорите Север-Юг и Изток-Запад. [5]
Такава ярка реч на Касим-Жомарт Токаев, който е много опитен в областта на дипломацията, е значима едновременно в две ключови точки. Първо, това отразява консолидираната позиция на страните от Централна Азия. Например, лидерите на Таджикистан и Туркменистан също заявиха на срещата на върха на ШОС, че разглеждат взаимодействието си с организацията изключително в икономическа насока. [6]
Второ, постът председател на ШОС след Индия премина към Казахстан. Като част от краткосрочната програма, насърчавана от председателстващата страна, Астана ще предложи нова стратегия за развитие на ШОС и ще постави нови акценти. Регионалните експерти смятат, че преходът към взаимни разплащания в националната валута и създаването на „валутата на ШОС“ са без значение за Казахстан, тъй като основният му износ (петрол, метали, зърно) се плаща в долари и е насочен към западните пазари.
„Ако говорим за концептуалното съдържание на казахстанското председателство, то ще бъде насочено към това незападният блок да не се превърне в антизападен. И както обикновено, така че Централна Азия да остане ядрото на ШОС, както в документите на ШОС, така и на практика“, подчертава проправителственият казахстански анализатор Николай Кузмин. [7]
В сегашното си състояние ШОС изглежда като някакво аморфно „движение на необвързаните със Запада“, което се застъпва „за всичко добро срещу всичко лошо“. Глобалната мисия на ШОС и стратегията за развитие на организацията все още не са ясно дефинирани, което ясно се вижда от различни по тон изказвания на лидерите на неотдавнашната среща на върха в Ню Делхи.
Както виждате, страните от Централна Азия, които са и „бащите-основатели” на ШОС, нямат голямо желание и достатъчно ресурси за активна и дългосрочна конфронтация с колективния Запад. Блоковата психология им се струва опасна реликва, а самата ШОС се възприема като чисто регионална организация или просто като полезен инструмент в интерес на икономическото развитие.
Според тях сблъсъкът със Запада е вътрешна работа на Русия и Иран или на „геополитическите играчки“ на Китай. В същото време Централна Азия продължава да поддържа добри отношения със Съединените щати, Европейския съюз и прозападните страни от Азиатско-тихоокеанския регион. Тук има вътрешен конфликт между „предните“ и „задните“ държави на ШОС или дори между „воините“ и „търговците“.
Индийски избор
Доскоро векторът на развитие на ШОС се определяше в триъгълника Москва-Пекин-Делхи като консенсус на трите най-големи сили на евразийския континент. Сега позициите на Русия и Китай стратегически се сближиха на фона на общо отхвърляне на натиска от страна на САЩ и техните съюзници.
Позицията на Индия спрямо Запада, напротив, претърпява промени в посока сближаване с него – ярък пример е неотдавнашното посещение на индийския премиер Нарендра Моди във Вашингтон. Наблюдатели отбелязват, че внезапното решение на Ню Делхи да прехвърли срещата на върха на ШОС във виртуален формат се появи веднага след това посещение, както и след срещата на върха на Г-20 и редица срещи със западни партньори, и беше мотивирано от „конфликта на Изток“.
Междувременно позицията на Ню Делхи относно бъдещата стратегия за развитие на Шанхайската организация за сътрудничество е изключително важна, тъй като едновременното приемане на Индия и Пакистан в ШОС превърна тази чисто регионална организация във влиятелна международна.
През 2017 г. Ню Делхи предприе тази решителна стъпка както на вълната на антиамериканизма, така и с надеждата да разреши граничните си конфликти в рамките на нова организация, но днес ситуацията очевидно се промени.
Индийските медии често упрекват ШОС за нейното безсилие и неспособност да помогне за разрешаването на продължителни гранични конфликти, като например в Кашмир. Но има много по-дълбоки причини за безпокойство.
Както знаете, Индия и Китай са дългогодишни геополитически конкуренти, а в икономически план те взаимно претендират за статут на „световна фабрика“. И двете страни се появяват през 1949 г. на фона на следвоенното преразпределение на света, следователно след повече от 70 години те едновременно започват да изпитват структурна криза на държавността и необходимостта от търсене на нова историческа мисия.
Например, нека си припомним трагичната съдба на СССР, който също просъществува 72 години и не можа да се справи с трансформацията си. Съвременният Китай ясно претендира да бъде алтернативен глобален център, какъвто беше бившият СССР, и под приказките за многополюсен свят се стреми да установи нова биполярност със Съединените щати.
Следователно всички усилия на политическите елити на КНР в рамките на развитието на ШОС трябва да се разглеждат като проект за пресъздаване на Втората световна или ново издание на „съветския блок“ под егидата на Пекин.
Индийските политически елити поеха по друг път – усърдно се дистанцираха от настоящите конфликти и блокова конфронтация. В същото време хора от индийските властови елити успешно претендират за високи позиции в световния истаблишмънт като част от един вид „управленска революция“.
В резултат на това етническите индийци станаха успешни лидери на много глобални корпорации и дори министър-председатели на водещите страни от Първия свят, тоест заеха ключови позиции в световния център. На неотдавнашната среща на върха на ШОС индийският премиер Нарендра Моди се изказа доста сдържано и само обеща, че „Индия е играла и винаги ще играе конструктивна роля в ШОС“. [8]
Междувременно международни експерти отбелязват, че Ню Делхи постепенно се дистанцира от Шанхайската организация за сътрудничество като ясно прокитайски инструмент. Това резервирано отношение на Индия се прояви по-специално в компромисния текст на Декларацията от Ню Делхи, където много важни китайски инициативи, като например създаването на Банката за развитие на ШОС, просто не се споменават. [9]
Предварителни резултати
Срещата на върха на ШОС в Ню Делхи трябва да се разглежда като витрина за различни декларации за бъдещето на тази международна организация. В момента глобалната мисия на ШОС и самата стратегия за нейното развитие все още не са ясно определени, което ясно се вижда от противоречивите изказвания на страните-участнички.
В сегашното си състояние ШОС изглежда като някакво аморфно „необвързаност със Запада” без ясни правила, цели и програми. Най-обмислената позиция за бъдещето на ШОС е изложена в речта на китайския президент Си Дзинпин, който вижда тази организация като „антизападен блок“. Китайският лидер смята, че ШОС трябва да се противопостави на „цветните революции“ и намесата на външни сили в делата на страните от региона.
Всъщност речта на китайския лидер, както беше отбелязано по-горе, е заявка за появата на „Евразийската доктрина Монро“. Тази антизападна стратегия беше силно подкрепена от влиятелните съюзници на Китай в ШОС като Русия, Иран и Беларус, които пряко се сблъскаха с широкомащабни санкции и военно-политически натиск от страна на Запада.
Алтернативна позиция заемат страните от Централна Азия, които нямат голямо желание и ресурси за конфронтация със Запада. Тези държави разглеждат ШОС преди всичко като ценен инструмент за тяхното инфраструктурно и икономическо развитие. Те виждат втората важна функция на ШОС като осигуряване на регионална сигурност и противодействие на тероризма.
Тази позиция беше най-последователно заявена в критичното изказване на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев. Трябва да се отбележи, че Казахстан ще стане председател на ШОС за следващата година и ще предложи нова стратегия за развитие на организацията.
Акцентът в нея ще бъде поставен върху по-нататъшната „икономизация“ на ШОС и върху това този незападен блок да не се превърне в откровено антизападен. В същото време страните от региона са наясно, че Москва и Пекин, които вече направиха много за дедоларизация на своите пазари, ще продължат да тласкат ШОС в антизападна посока.
Според анализаторите следващата година ще бъде решаваща както за разработването на нова стратегия за развитие на ШОС, така и за определяне на стратегическата позиция на Индия, от която критично зависи глобалният статус на организацията. В зависимост от развитието на ситуацията са възможни четири сценария.
Първият (отрицателен) е, че Индия се оттегля от ШОС под натиска на Запада или в резултат на гранични конфликти с Китай или Пакистан. ШОС бързо се превръща в чисто прокитайски военно-политически блок с икономическо господство на юана.
Цената на този процес ще бъде разрастването на конфронтацията в рамките на Евразия, нова дъга от санкции, нарастващи заплахи за коридора Север-Юг, поредица от конфликти по линията на Пътя на коприната и евентуално преминаване на статута на „световна фабрика“ от Китай в Индия.
Вторият вариант (оптимистичният) е ШОС да намери сили да формира пълноценни институции на развитие и солидарност. Глобалната мисия на ШОС се определя като хармонизиране на континента в рамките на Съединените щати на Евразия. Основните усилия на ШОС са насочени към развитие на инфраструктурата и увеличаване на логистичната и индустриална свързаност в рамките на континента.
Третият вариант (инерционен) – Индия остава в ШОС, но заема позиция на тих саботаж на най-радикалните стремежи на „войните“. В тази тенденция Индия получава значителна подкрепа от „търговците“ от страните от Централна Азия.
По-нататъшното разширяване на ШОС за сметка на „задните“ страни, като Монголия и Туркменистан, както и привличането на търговските страни от Персийския залив значително засилва лобито на „търговците“ в организацията.
Четвъртият вариант (активен) – по инициатива на Индия се преформатира концепцията за „Великия път на коприната“. Тя ще започне да се възприема не като геополитически съюз на държави или нечия приоритетна „сфера на влияние“, а като международна транспортна система под тежки общи гаранции.
По същество това предполага ново международно споразумение относно контрола на извънтериториалните мрежи, подобно на съществуващите споразумения за морските проливи. Днес главните тръбопроводи, оптичните кабели и транспортните мрежи могат да станат обект на такава международна конвенция.
Като цяло търсенето на нова стратегия за развитие на ШОС отразява глобалната криза в съществуващата архитектура на сигурността и международните отношения. Новото разпределение на силите в Евразия през следващите десетилетия ще зависи основно от успешното разрешаване на този проблем.
1. Си Дзинпин призова да се противопоставят на цветните революции. РИА Новости, 04.07.2023 г. https://ria.ru/20230704/revolyutsii-1882074681.html
2. Путин каза, че срещу Руската федерация се води хибридна война. „Российская газета“, 04.07.2023 г. https://rg.ru/2023/07/04/putin-zaiavil-chto-protiv-rf-vedetsia-gibridnaia-vojna.html
3. Президентът на Беларус обяви предложения за сътрудничество в ШОС. Пълната реч на Лукашенко на срещата на върха. БЕЛТА, 04.07.2023 г. https://www.belta.by/president/view/prezident-belarusi-ozvuchil-predlozhenija-po-sotrudnichestvu-v-shos-polnaja-rech-lukashenko-na-sammite-575222-2023/
4. Путин формира антизападен съюз Русия-Турция-Иран. Каспийски институт за стратегически изследвания, 23.06.2022 г. https://caspian.institute/product/solozobov-yurij/tegeranskij-sammit-putin-formiruet-antizapadnyj-alyans-rossiya-turciya-iran-38218.shtml
5. Пълен текст на речта на президента на Казахстан на заседанието на Съвета на държавните ръководители на държавите-членки на ШОС. МИА „Казинформ“, 04.07.2023 г. https://www.inform.kz/ru/polnyy-tekst-vystupleniya-prezidenta-kazahstana-na-zasedanii-soveta-glav-gosudarstv-chlenov-shos_a4086425
6. Туркменистан е готов да участва в икономическите проекти на ШОС – Сердар Бердимухамедов. Ориент новини, 04.07.2023 г. https://orient.tm/ru/post/56407/turkmenistan-gotov-uchastvovat-v-ekonomicheskih-proektah-shos-serdar-berdymuhamedov
7. Защо Шанхайската организация за сътрудничество все още е необходима на Казахстан. Вестник „Курсив“, 22.06.2023 г. https://kz.kursiv.media/2023-06-30/print992-nklk-sco/
8. Премиер Моди: Индия винаги ще играе конструктивна роля в ШОС. „Российская газета“, 04.07.2023 г. https://rg.ru/2023/07/04/premer-ministr-modi-indiia-vsegda-budet-igrat-konstruktivnuiu-rol-v-shos.html
9. Декларация от Ню Делхи на Съвета на държавните ръководители – членки на Шанхайската организация за сътрудничество. Официален сайт на президента на Русия, 04.07.2023 г. http://www.kremlin.ru/supplement/5963
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
