/NovinarBG.com/ Буквално преди година и половина всички смятахме, че Финландия е изключение в общата серия на бившите ни имперски покрайнини и не ѝ е писано да повтори съдбата на балтийските държави или Полша. Оказа се обаче, че за съжаление няма изключения.
В рамките на няколко месеца след преминаването на европейската криза във военно-техническо състояние отношението на този малък съсед към Русия се промени до неузнаваемост. Видяхме една съвсем друга Финландия, която доста напомняше за себе си, преди през 1944 г. наказателният меч на Червената армия да сложи край на опитите на Хелзинки дори да си помисли за вражда с Русия.
Предишната трезвост и прагматизъм на финландската външна политика сякаш се изпариха. На тяхно място дойде поведението на банален лимитроф, добре познат от опита на междувоенния период 1918–1939 г., държава, за която единственият смисъл на независимост е агресия срещу бившата майка държава. И сега привидно уравновесеният и спокоен президент на Финландия Саули Ниинистьо заявява, че за сигурността на страната не е достатъчно просто влизане в НАТО – необходими са и други мерки. Очевидно се предполага не просто милитаризация на страната и нейното съзнание, а пълноценно превръщане на Финландия в териториална база за действията на враждебните на Русия държави.
Миналото лято командирът на финландските въоръжени сили каза, че неговата армия се е подготвяла от десетилетия за битка с Русия. За това, разбира се, специални благодарности, защото сега знаем какво правеха европейските партньори под чуруликането за „стратегическото партньорство“ между Русия и Европейския съюз, към който Финландия се присъедини преди почти 30 години.
Онзи ден властите на един от финландските градове с типично непроизносимо име, разположен на 400 км от руските граници, поеха инициативата да разположат там нова база на НАТО. Тоест поведението на доскорошните ни добри съседи не се различава от това, което отдавна сме свикнали да виждаме в екзалтираната външна политика на Варшава, Вилнюс, Рига или Талин.
Разбирането на такава трансформация, която внезапно се случи с нашите съседи, ще ни позволи да се подготвим по-добре за бъдещето, включително в рамките на потенциалните задачи на сформирания от Русия Карелски корпус на въоръжените сили. Но разбирането в случая не може да означава прошка – всеки сам си плаща за глупостта и провинциалното поведение. Би било погрешно и несправедливо, ако след определен брой години Русия просто забрави какво правят финландските власти сега и се върне към „бизнеса както обикновено“. Докато добрите отношения със съседите са важни, някои грешки трябва да имат наистина сериозни последици.
За мен, както и за повечето местни жители на Санкт Петербург, Финландия е преди всичко добри селскостопански продукти, сред които млечните продукти са на първо място. По времето на Руската империя предците на сегашните финландски лидери докарваха мляко и сирене на количките си, за да ги продадат на моите предци, които живееха в главния град на великата сила. Наличието на такъв достъпен „внос“ носи предимства: докато финландците правят сирене и заквасена сметана, руският народ строи огромни градове и фабрики, създавайки шедьоври на архитектурата и инженерството. През съветските времена добрите текстилни изделия и облекла са добавени към традиционното селско стопанство, за чието производство съветското правителство традиционно не иска да обменя пари. За което плати с власт.
На филистерско ниво малко се замисляха за причините за миролюбието на нашите съседи в СССР, а способността на финландците да се противопоставят на Червената армия през зимата на 1939-1940 г. дори предизвика известно уважение към тях. Освен това след поражението през 1944 г. финландските власти се държаха много прилично: дотолкова, че в западната литература това от негодувание доведе до концепцията за „финландизация“. Последното обозначава специални отношения със СССР, които не предполагат извършване на неприятелски действия срещу него. Наистина, аномалия в сравнение с това, което САЩ и Западна Европа винаги биха искали да видят в поведението на малките съседи на Русия или Китай.
Такава аномалия, разбира се, не е възникнала от нулата. Сред тези финландски лидери, които стояха в началото на политиката на приятелство и сътрудничество със СССР / Русия, мнозинството в младостта си изобщо не бяха наши приятели. Освен това основателите на Финландската република, в буквалния смисъл на думата, избиха всички истински приятели на Русия в тази страна по време на собствената си гражданска война през зимата-пролетта на 1918 г. Но в резултат на поражението във Втората световна война те нямаха друг избор, трябваше да се примирят със съдбата си. До 1975 г. СССР се превръща в основен търговски партньор на Финландия, поемайки 20-25% от нейните търговски потоци. Износът за СССР беше печеливш източник на доходи за финландската икономика, а цените за СССР бяха средно с почти 10% по-високи, отколкото за други западни страни. Тоест, всички финландски „потребителски стоки“ за съветския пазар можеха да бъдат продадени на Запад на цена само с 10% по-ниска.
Не е изненадващо, че колапсът на съветската икономика и цялата държавност през 1991 г. беше сериозно изпитание за Финландия. През 1991-1993 г. страната преживява най-дълбоката рецесия в историята. Спадът на БВП през същите години достига кризисен мащаб от 11%. На този фон правителството на страната реши да се присъедини към Европейския съюз – много динамично обединение в онези години, начело с Германия и Франция. Финландия беше приета в ЕС доста бързо и в същото време поиска търговията ѝ с други страни от ЕС да бъде увеличена, а с външни партньори – намалена. Френските администратори на европейската интеграция винаги са знаели добре как да боравят с пазарната икономика – трябва да я командват повече. Политически съдбата на Финландия беше решена в този момент. Страната вече не може да се разглежда като неутрална държава, тъй като за лидерите на ЕС в Берлин и Париж политиката винаги е била смесена с икономиката, а самият ЕС традиционно е бил икономически филиал на НАТО, само че без пряко американско участие. Ето защо най-проницателните наблюдатели казаха преди 20-25 години, че влизането на Финландия (и Швеция) в Северноатлантическия блок е само въпрос на време.
В същото време в страната набираха сила политически кръгове, за които бъдещето беше далеч отвъд родните им брези: в топлите офиси на европейската бюрокрация или в бордовете на директорите на американските корпорации. Икономическите трудности също продължиха: до средата на 2000-те водещата компания на финландската индустрия, известната „Нокиа“, най-накрая изпадна в упадък.
В същото време присъединяването към Европейския съюз не може да повлияе сериозно на естественото икономическо привличане на финландските покрайнини към огромна Русия. Още в средата на 2010 г. станахме вторият най-важен търговски партньор на финландците, оставяйки на първо място само втората им древна метрополия – Швеция. Това означаваше, че 20 години след присъединяването към Общия пазар на ЕС, естествената гравитация към Русия все още си вършеше работата и дори най-суровото политическо управление не можеше да върне назад силите на свободния пазар. Отново се върнахме към старата схема на отношения: „селски млекар – градски жител“. Само най-решителните действия успяха да коригират ситуацията: отказът на САЩ от всякакви съществени преговори с Москва за европейската сигурност и преминаването на конфликта около Украйна във военно русло.
Както навсякъде в Европа, икономическите трудности от последното десетилетие и половина доведоха до увеличаване на популярността на десните партии във Финландия. Освен това имаше сериозна историческа основа. Началото на специална военна операция в Украйна се превърна в дългоочаквано събитие за финландските власти, тъй като сега има причина да се насочи срещу големия източен съсед целият негатив, натрупан през годините на икономическа стагнация и коронавирусни ограничения. През изминалата година малкото гласове на разума бяха бързо смазани от бурната националистическа реторика, повдигната от правителството на Сана Марин. Красивият влак „Алегро“, който се движи между Санкт Петербург и Хелзинки, беше изпратен от финландските власти за рециклиране и на 4 април 2023 г. Финландия стана 31-вата страна от НАТО. Кратката суверенна история на тази страна приключи.
Не знаем къде ще отидат финландските продукти сега, въпреки че според слуховете търговията на Финландия с Киргизстан се е увеличила с 200% само през 2022 г. Но всъщност това не ни интересува.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
