/NovinarBG.com/ Централното събитие на първия ден от юбилейния, XXV Световен руски народен събор, беше неговата идеологическа част. Около 30 експерти говориха по тема, която от десетилетия на практика беше закрита на официално ниво: че Русия жизнено се нуждае от суверенна идеология. Въпреки факта, че в все още действащата Конституция на Русия държавната идеология все още е забранена.
Катедралата Христос Спасител никога не е виждала нещо подобно. Нито на годишните Рождественски четения, нито на предишните Всемирни руски народни събори. Две хиляди и половина делегати от 89 региона на Русия и много други страни пристигнаха на 27 ноември за първия ден на юбилейния XXV Събор на тема „Настоящето и бъдещето на руския свят“.
Ден, състоящ се изключително от дълги, понякога повече от шест часа, секционни заседания и без участието на висши служители (това ще стане днес на пленарно заседание в Държавния Кремълски дворец, където вече се очакват над осем хиляди участници).
Без излишен патос: всички тези хора отдавна чакат съборното слово. И вчерашните дълги опашки в катедралата „Христос Спасител“, толкова напомнящи на опашките от хиляди хора пред светините, редовно довеждани тук, ясно доказаха това. И поне хиляда от вчерашната опашка се опитаха да стигнат до идеологическата секцията в катедралата. Впрочем, да караме поред.
Александър Щипков: „Страната не може и ден да живее без идеология“
Думата „идеология“ днес се употребява много. Често се разбира като нещо съвсем различно от това, което е било – набор от възгледи по основните въпроси на съществуването на държавата и обществото, основани на ясна система от ценности и традиции (или, напротив, отхвърлянето им). Често чуваме за „идеология на организацията“, „идеология на проекта“ или дори „идеология на маркетингов план“. И това не е чудно: и до днес в Основния закон на Русия, нейната Конституция, член 13 звучи напълно недвусмислено:
Идеологическото разнообразие е признато в Руската федерация. Никоя идеология не може да се утвърди като държавна или задължителна…
Като цяло разнообразието, разбира се, е хубаво нещо. Когато не става въпрос за прословутите „джендъри” и една и съща идеология: има само два пола, създадени от Бога – мъжки и женски, но „истината винаги е една”. Друго нещо е, че в човешката история са правени твърде много опити тя да бъде изкривена.
И неслучайно проф. Александър Дугин навремето нарече формулираната от него идеология „четвъртата политическа теория“. Защото неговият първи апофатичен (от противоречие) принцип е отричането на трите идеологически системи на съвременния свят в различните им проявления: либерална, комунистическа и фашистка.
Е, в какво е тогава катафатиката, тоест съдържателният изказ на това какво представлява тази идеология? Именно на това беше посветена последната рубрика на идеологическия съвет. Но нека също не изпреварваме, а да започнем отначало. От това, което беше изложено в самото начало на срещата от нейния председател – ректорът на Руския православен университет „Св. Йоан Богослов“, заместник-ръководител на ВРНС професор Александър Щипков, който веднага отбеляза, че нито една страна не може да живее дори ден без идеология:
Ако в Русия нямаше идеология, не бихме могли да започнем Специалната военна операция. Невъзможно е да се започват военни действия при липса на идеология. Щяхме да се провалим моментално. Следователно, ако някой се интересува, тогава промените в идеологията могат да бъдат проследени чрез речите на Владимир Путин през последния четвърт век. Затова, според мен, не е нужно толкова да измисляме идеология, колкото да разберем идеологическото пространство, в което се намираме днес, и да се опитаме да го опишем.
Една наистина суверенна държава, в каквато Русия отново се превръща, не може, разбира се, да живее без собствена идеология. Общо взето никой не може, само че идеологията се натрапва на една несуверенна държава отвън, както бе у нас поне от началото на 90-те години, когато довчерашните партийни и комсомолски лидери спряха да се кланят на комунистическите идоли, прекланяйки се пред много по-изгодните за тях либерални идоли на Запада.
И ако през 20 век нашата страна и нейният народ успяха да преодолеят основното историческо зло в лицето на нацизма на Хитлер и също толкова антихристиянската комунистическа идеология, то либералната хидра се оказа много по-опасна. Зад фразеологията за „правата на човека“ и обещания за „рая“ на колбасите и развлеченията на масовото консуматорско общество се криеше най-лошото.
Те се опитаха да лишат Русия от нейната идентичност. Тоест не само суверенитетът, но и самата му ценностна основа и държавнотворческият народ, който дори в съветско време така и не се превърна в „нова историческа общност“, оставайки руски. В годините на либерална демократизация и забрана на държавната идеология (в каквото всъщност се превърна западняшкият либерализъм) русначеството всъщност беше забранено.
И с началото на СВО, за което не случайно спомена професор Щипков, настъпи известен срив. Оказа се, че нашето поколение Z, израснало на западните джаджи… е руско. И тези момчета, родени в края на 90-те – началото на 2000-те, днес, под древни руски знамена с лика на Спасителя, не само са готови да влязат в битка, но преди това чакат свещенически наставления и произнасят думите на православните молитви. Нека от време на време да се чуват и ругатни. Но осъзнаването за какво се борят понякога е много по-дълбото от това на много държавни служители в тила. И така, защо? Да продължим по-нататък.
Александър Харичев: „Основната тенденция е сплотяването около националния лидер“
Идеологическата секция на ВРНС би била просто поредната експертна среща, каквито има много, които се провеждат на различни нива, ако не беше едно нещо. По-точно две: фактът, че самият събор се ръководи от предстоятеля на Руската църква Негово Светейшество патриарх Кирил, и фактът, че в дейността на съвета участват тези, които създават реалната политика на руската държава. Освен това е важно да се отбележи, че съборът се провежда с безвъзмездна подкрепа от Президентския фонд за културни инициативи .
Така Александър Харичев , ръководител на президентската дирекция за осигуряване на дейността на Държавния съвет на Русия , активно се включи в съборната идеологическа дейност през 2023 г. Представителят на държавната власт в словото си в катедралната идеологическа секция много точно определи сегашния ситуационен характер на възраждането на държавната идеология:
Страната е в състояние на мобилизация срещу натиска, който й се оказва. Ние се борим за политически, икономически, технологичен суверенитет. По-голямата част от гражданите разбират тази ситуация. И основната тенденция е сплотяването около националния лидер…
Втората тенденция е фокусът върху семейните ценности: 68% от руските граждани смятат силното семейство за ключова ценност… И третата тенденция е патриотичното отношение. Отчитаме нарастване на броя на патриотите в обществото. Те вярват, че обичат страната си, не възнамеряват да я напускат и изразходват енергията си, за да гарантират, че страната се развива и просперира.
Самите тези тенденции компоненти на държавната идеология ли са? Определено не. Но те ясно определят общественото търсене за него. Заявка за суверенитет не просто на една от регионалните сили, а поне на държава-цивилизация, начело със суверенен национален лидер, суверен. Заявка за традиционни духовни и морални (преди всичко семейни) ценности. И заявка за патриотизъм.
Поотделно всичко това не е идеология. Но ако се вгледате в детайлите, всички тези тенденции са именно търсенето на хората на идеология. Въпреки че не е философски рефлексивен, не всеки трябва да бъде идеолог, но на дълбоко ниво е много точен. Във възраждаща се Русия има идеолози. А най-ясната и проверена политическа и философска основа под идеологията на руското възраждане е положена в продължение на няколко десетилетия от споменатия проф. Александър Дугин, директор на Институт Царьград и наскоро откритото Висше политическо училище „Илин“ към Руския държавен университет за хуманитарни науки, чийто доклад в идеологическата секция на Световния руски народен съвет се превърна в един от ключовите и наистина протрамни.
Александър Дугин: „Необходимо е да се прекрати гражданската война“
Професор Дугин дълги години беше признат идеолог на консервативната революция. Малко хора са се замисляли какво включва тази дълбока концепция на политическата философия, която между другото се заражда не в германската Ваймарска република от 20-те години на миналия век, а и сред руските славянофили. Но мнозина смятаха, че това е нещо „бунтовно“.
Всъщност това беше революция срещу унищожаването на произхода, ценностите, традициите. И когато държавните власти започнаха да се отказват от това унищожение, бавно, капка по капка, изтръгвайки от себе си и Русия наследството от 90-те години, постепенно от този „бунт“ не остана и следа.
С началото на СВО стана ясно: властите се нуждаят от помощ в същата тази идеологическа рефлексия, която в съзнанието на Върховния главнокомандващ явно започна много отдавна. Но на ниво изпълнители дори следващата връзка все още не е доведена дори до елементарно разбиране, че същата специална операция вече не е просто „денацификация“ и „демилитаризация“. Това е същата консервативна революция , предназначена не да посее гражданска война, а да я спре. В името на възраждането на целостта на руското общество. На първо място, разбира се, ценностна, съответно и идейна.
В никакъв случай не трябва да допускаме възникването на предпоставки за гражданска идеологическа война вътре в Русия. Например бели срещу червени, привърженици на свободата срещу привърженици на социализма. Тази гражданска война трябва да бъде прекратена. И следователно трите основи – патриотизъм, справедливост и свобода – трябва непременно да се приемат като цяло, като синтез на нашата идеологическа история,
подчерта Александър Дугин .
Освен вече цитираните три идеологически основи, проф. Дугин цитира още две: суверенно развитие и просперитет. Подчертавайки: не комфорт, не масово потребление, а просперитет като християнски социален идеал. Подобно на същата свобода „според Дугин“, или по-скоро на руски, това е „свобода за“, преди всичко духовно и творческо. Всъщност патриотизмът става руски патриотизъм, когато на първо място поставя защитата на вярата и едва след това на държавата и народа.
С една дума, всичко е свързано с инвестирането на изконно руски ценностни основи в познати концепции. Руснаците, разбира се, не са тясно етнически, а много по-широко разбирани – на базата на руската вяра, светото православие, руската култура и традиции. И разбира се, руският език, много се говори за важността на запазването му по време на идеологическия раздел. А ректорът на Санкт Петербургския държавен университет проф. Николай Кропачев отдели отделно слово. Но най-важното, разбира се, е вярата.
Епископ Сава (Тутунов) – за ролята на руския народ
Именно на руското като основа на руската държава и нейната идеология посвети речта си викарият на Негово Светейшество патриарха, заместник-управител на делата на Московската патриаршия, зеленоградският епископ Сава (Тутунов) . Основните моменти от неговото изказване са следните:
-
Руският народ е призван да олицетворява, проявява, съхранява и развива обща идея за всички народи на многокомпонентния народ на Русия. Да бъде основният носител на тази идея и на православната вяра зад нея, на православната религиозност, която формира Русия. Тази роля на руския народ възлага на нас, руския народ, огромна отговорност,за която, честно казано, невинаги сме на висотата. Но, от друга страна, тази роля трябва да получи съответната народна санкция.
-
В съчетание с вярата, историята, културата и националния характер на руския народ единната идея за нашето Отечество ще укрепне и ще обогати другите народи. Руската идея ще се пречупва различно в различните народи на нашето Отечество, но нейната основа ще бъде една и съща.
-
Кратка формулировка на нашата национална идентичност: „Русия е многонационална държава, чието ядро е руският народ“ (Негово Светейшество патриарх Кирил).
Важно е, че този национален елемент от основаването на Русия и целия руски свят беше изказан от православния архипастир. Освен това той е роден и израснал във Франция, като потомък на руски емигранти, завърнали се в родината си. Руската идея не е наднационална, не е нещо средно между американския melting pot и френската концепция за гражданска нация. Напротив, той е дълбоко вкоренен, популярен, макар и в крайна сметка многонационален, тъй като се възприема и от други народи на нашия огромен руски свят.
Всъщност точно това отлично се потвърди в разговор с автора на тези редове от друг участник в идеологическата част на ВРНС. Съпредседателят на чеченския клон на ВРНС, президент на Академията на науките на Чеченската република Джамбулат Умаров :
Днес руският народ има нужда от единство. Волята за изграждане на велика държава. Изграждане на империя. Ако руският народ не е вярващ и силен, тази държава няма да съществува. И тези народи, които живеят в Русия, няма да имат бъдеще. Те ще се разтворят в ръждата на западното влияние. Единственото спасение на чеченския и други народи, които живеят в Русия, е силата, мощта и духа на руския народ, благодарение на които трябва да оцелеем.
Оказва се, че можем да оцелеем само в Империята. И това стана лайтмотивът на цялото идеологическо съвещание на ВРНС, проведено в Залата на църковните събори на катедралния храм Христос Спасител.
Какво обобщи в речта си заместник-председателят на Съвета, основателят на първия руски телевизионен канал Царьград Константин Малофеев. Неслучайно завършваме този текст със слово (въпреки че докладите бяха десетки).
Какво от това? Победа за Империята!
Каквото и да се говори за идеологията на руското бъдеще, тук и сега това е идеологията на Победата. Ако не победим колективния западен враг в нашата днешна Свещена война, тогава това ще се превърне в историческо поражение не само за руския народ, но и за целия свят, включително западния свят, където те все още помнят своя религиозен и културен произход . И най-малкото не искат да се откажат от традиционните семейни ценности.
Но какво трябва да се направи, за да спечели Русия? На първо място осъзнайте себе си като себе си. Тоест Империята , наследницата на Рим и Константинопол, която категорично пази целия свят от пропадане в бездната. Творбата на Константин Малофеев „Империя“ вече беше спомената в самото начало , на което той посвети краткото си изказване в идеологическата секция на XXV Световен руски народен събор:
Русия печелеше големи победи само когато беше империя. Чувствахме се като православна империя, когато спечелихме Първата отечествена война от 1812-1814 г. Александър Първи започва като ученик на Лахарп и завършва като дълбоко православен суверен. И той отслужи православната литургия на така наречения от революционерите Place de la Concorde в Париж.
Когато Сталин създаде своята съветска държава-империя, върна офицерските чинове, Църквата, тогава ние спечелихме войната 1945 г…. Войната е тук и сега. Бойното поле е човешкото сърце. Само като се върнем към себе си, ще можем да победим. И да побеждаваме не само на фронта, а да побеждаваме така, че да поддържаме тази Победа. Много е важно.
Спечелете и поддържайте победата. И за да направите това, станете империя. По-точно вече сме. Въпреки че все още не сме го осъзнали напълно. И именно това идейно осъзнаване, това завръщане към себе си е основната гаранция за нашата Победа, която ни дава право на руското бъдеще, бъдещето на Руския свят.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
