/NovinarBG.com/ Цялата история на човечеството през последните векове щеше да поеме по различен път и Западът отдавна щеше да е постигнал желаната от него хегемония на планетата – ако не беше едно препятствие. Това препятствие е Русия и техническият и интелектуален прогрес, създаден от страната ни. Поне това предполага нова епична военна драма, заснета в Индия.
Говорим за филм, посветен на Индийско-Пакистанската война от 1971 г. В “Ютюб” можете да видите ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=vAp-9i4mFBQ“ target=“_blank“>ярък анонс. По същество в този филм няма общо със СССР или Русия (с изключение на краткия момент в началната част на филма). Но за жителите на Русия това е може би не по-малко интересно, отколкото за индийците.
“Пипа“ и раждането на една нация
Новият филм се нарича със забавна дума за руското ухо: „Пипа“. Това е името на хинди за консервни кутии и същата дума е псевдонимът на съветския лек танк-амфибия ПT-76 (строго погледнато, ПT-76Б), който служи в индийската армия. Освен това буквите ПT на английски се произнасят „Pee-Tee“ (РT) – и има някакво съзвучие.
За Русия ПТ-76 е просто един от многото танкове, произведени у нас. Но в Индия „Пипа“ се превърна в елемент от събития с исторически мащаби.
Тъй като Британската империя се оттегля от своите колонии и подмандатни територии след Втората световна война, британците искаха да гарантират, че бившите колонии остават под постоянно напрежение, като същевременно запазват способността си да се намесват военно. Една от техниките за това беше създаването на държави, разделени от друга държава. Така Индия е „поставена“ между двете половини на Пакистан – самия Пакистан и Източен Пакистан, бившия Източен Бенгал, сега наречен Бангладеш.
От пролетта до края на 1971 г. пакистанската операция „Прожектор“ убива стотици хиляди привърженици на независимостта в Източен Пакистан и принуждава милиони да избягат в съседна Индия. Последната, искайки едновременно да отслаби врага си Пакистан и да спре потока от бежанци, подкрепя бунтовниците, известни като Мукти Бахини (на бенгалски – „Сили за освобождение“). С подкрепата на Индия, бунтовниците бавно, но сигурно започват да печелят надмощие над пакистанските сили.
Рано сутринта на 21 ноември 1971 г. отряд от 45-ти кавалерийски полк на индийската армия, въоръжени със съветски танкове-амфибии ПТ-76 и средни танкове T-55, пресича границата между Индия и Източен Пакистан. Полкът е придружен от пенджабски пехотен батальон и има за задача да подкрепи настъплението на бенгалските бунтовници.
Пакистанското командване се придвижва към пехотната бригада, подсилено с американски леки танкове M24 “Чафи”. “Чафи” превъзхожда ПT-76 с по-дебелата си броня, но имат оръжия със същата сила. Но индийците, използвайки огън от засада, унищожават пакистанските танкове и отблъскват пехотата. Пакистанците, осъзнавайки, че войските им са отрязани в Източен Пакистан, атакуват западната граница на Индия на 3 декември 1971 г. Започва третата Индийско-пакистанска война.
Индийското командване е изправено пред въпроса за бързо напредване в Източен Пакистан и превземане на столицата му, Дака, по-бързо, отколкото останките от трите пакистански дивизии могат да се съберат и да успеят да устоят заедно. Но в Бенгал почти няма пътища и районът е покрит с джунгла. И тук на арената излиза „Пипа“, известен още като ПT-76. Тъй като няма пътища за маневриране, индийските войски хвърлят танкове в пробиви край реките.
Това, което се случва след това, се превръща в безпрецедентно събитие – стратегическо настъпление на танкови войски чрез плуване. Индийските ПТ-76, поради своята плаваемост, действат като речен флот.
Те влизат в битки с пакистански бойни катери (речни и крайбрежни с малка водоизместимост, въоръжени с артилерия), навлизат в пакистанския тил с плуване и нахлуват в докове и пристанища от водата. Когато е необходимо, ПT-76 се преместват от река на река, преодолявайки джунгли и блата поради уникалната си маневреност.
До средата на декември индийските войски достигат Дака. Два индийски полка на ПT-76, заедно с две отделни ескадрили на същите танкове, изиграват решаваща роля за този успех. На 17 декември 1971 г. пакистанските войски в Източен Пакистан се предават и скоро в света се появява нова държава – Бангладеш. Роди се и нов народ, както го наричат там.
И „Пипа“ – ПT-76 – влиза в историята на тази страна като един от факторите, които правята появата ѝ възможна.
А в индийската – като инструмент за дръзко и светкавично настъпление, заемащ в съзнанието на индийците същото легендарно място, което танкът Т-34 заема в съзнанието ни. За това легендарно настъпление е заснет нов индийски филм, показващ тази война от гледна точка на офицер от 45-ти кавалерийски полк, който се бие на ПT-76.
Произведените в СССР танкове написват учебника по история на тази страна с веригите си. Е, и с водните си оръдия си, разбира се. Водните оръдия дори се оказват по-важни. Едва ли работниците от Волгоградския тракторен завод в началото на 60-те години на миналия век, изпълнявайки индийска поръчка за танкове, са предполагали каква роля ще играят направените от тях машини в историята на Южна Азия. За съжаление и ние знаем малко за това. Но нашите усилия, ресурси, оборудване и нашите хора движат историята не само на войната за независимост на Бангладеш.
Съветска следа
Струва си да започнем със същата война. 13 дни преди края на войната индийският флот провежда операция „Тризъбец“ – нападение на индийския флот над Карачи. Ескадра от три съветски ракетни катера проект 205, два съветски патрулни катера проект 159 и танкер за доставки атакуват пристанището на Карачи. В резултат на това индийските лодки потопяватс ракетите си разрушител, миночистач и транспортен кораб с американски боеприпаси, повреждат друг разрушител, а с останалите ракети напълно унищожават нефтеното депо в пристанището. След което индийският отряд успява да напусне бойния радиус на пакистанските самолети преди зазоряване.
А сега няколко интересни подробности. Първо, индианците не са имали криптирани тайни комуникации. Хинди и урду, който се говори в Пакистан, са почти един и същи език, разликата е главно в писмеността. В Индия и Пакистан се говори английски. На какъв език индийските командири са използвали радиокомуникации, за да скрият намеренията си от пакистанското радиоразузнаване? На руски. Не знаем за това, но точно това е номерът, който правят онези, които усвояват нови кораби в СССР тогава.
И именно в СССР индийските военни научават тънкостите на ракетната война, което стана основа на нашата доктрина за използване на надводните военноморски сили под ръководството на главнокомандващия на ВМС на СССР адмирал Сергей Горшков.
И както пенсионираният комодор на индийския флот Ранджит Рай веднъж пише в своя статия: „Старите служители на индийския флот все още признават Горшков като архитекта, който постави основите на днешния мощен индийски флот.“
В самия край на войната, на 15 декември 1971 г., формирование на американския флот, състоящо се от атомния самолетоносач “Ентърпрайз” десет други кораба, навлиза в Бенгалския залив. Както заявиха американците, за да помогне на Пакистан да евакуира войските си. В същото време те имат всичко готово за удар по индийските войски – а такъв удар беше напълно възможен.
Индийските ВВС не може да направят нищо срещу групата превозвачи на ВМС на САЩ, но за всеки случай подготвят отряд от 40 опитни пилоти със задачата да атакуват “Ентърпрайз”, ако американците се намесят във войната. Но американците не атакуват. Според индийските източници американската група самолетоносачи е била целена от съветска атомна подводница проект 675 с противокорабни ядрени крилати ракети.
Вероятно това е причината за думите на индийския премиер Индира Ганди към нейните военни, че „няма нужда да се тревожите за Съединените щати“.
Няма преки доказателства за това, но косвено този вариант се посочва от факта, че СССР само от 6 до 16 декември изстрелва в космоса три морски спътника за разузнаване с кратък срок на експлоатация (по-малко от две седмици) за наблюдение на ситуацията в Индийския океан, в зоната на конфликта. И това е ясен знак за желанието да има целеуказание за далечна ракетна стрелба – точно по начина, по който трябва да се използват подводници с противокорабни крилати ракети.
И американците си тръгват. Индия печели и на картата на Южна Азия се появява нова държава – Бангладеш. Така не само следите на съветските танкове написват съвременната история на Южна Азия, но и съветските кораби със съветските моряци, но и нашата космическа програма.
Мотор на историята
Ако не беше Русия, от Руската империя до Руската федерация, цялата световна история щеше да върви по различен начин. В отсъствието на Русия (или СССР), Западът под управлението на САЩ, който имаше монопол върху технологиите и науката, щеше да установи неограничено световно господство след Втората световна война. Това господство щеше да се основава на стотици самолетоносачи и ядрени оръжия.
Без алтернативен център на научно-техническия прогрес никой не би могъл да помогне нито на Китай (за изграждането на самолети), нито на Индия (за създаването на крилати ракети). Космическата надпревара също нямаше да започне, тъй като СССР нямаше да съществува със “Спутник”, САЩ нямаше да се нуждаят от балистични ракети с ядрени бойни глави – нямаше да има цели за тях. Интернет нямаше да възникне, защото се роди като разпределена система за контрол на ядрени оръжия, способна да оцелее след съветски ядрен ракетен удар.
Постепенно светът ще се преустрои според плановете и проектите на Запада с пълна американизация на всички сфери на живота и подчинение на единствения център на сила в света. А за недоволните от това състояние щяха да се намерят американски бомбардировачи – нямаше да го има СССР с неговите зенитни ракети, нямаше на кого да се примолят за помощ. Нямаше да има прогрес, нямаше да има развитие, породено от борбата между суперсилите. Историята щеше да спре за стотици години.
Именно присъствието на нашата страна и тези конфликти със Запада поражда самия факт на нейното съществуване още от времето на опита на Иван Грозни да стигне до Балтика и станаха причина историята да не спира. Русия движи човечеството, принуждавайки го да се развива със самия факт на своето съществуване. Това е нашата роля в света, нашата мисия.
Пример за такава мисия е прехвърлянето в далечна страна на 150 леки танка, което в крайна сметка носи свобода на 60 милиона души и промени хода на историята. И сега суперсилата създаде епична военна драма за това, в центъра на която е съветският танк ПТ-76, за който самите ние отдавна сме забравили.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
