На една от луните на Сатурн – Енцелад, космическата сонда “Касини” заснема гейзери вода. Това, според учените, е едно от най-преките доказателства за вода в течно състояние извън нашата планета. Информацията е разпространена на 9 март 2006 г, съобщава Асошиейтед прес.
Апаратът „Касини“ на НАСА (2004-2017) събира доказателства за химическия състав на Енцелад, като преминава през гейзери и взема проби с инструментите си, макар и да не е правил биологически изследвания.
Вътрешните луни на Сатурн са каменисти, а не ледени
Лондон, 16 февруари 2006 г. Малките вътрешни луни на Сатурн изглежда не са съставени от лед, а по-скоро от каменист материал, натрупан около ядро, твърдят пред сп. “Ню сайънтист” двама астрономи от екипа, който следи космическият апарат “Касини”.
Преди мисията “Касини” астрономите знаеха, че около Сатурн обикалят малки луни, като Пан, Атлас, Янус, Епитемей. Те обаче нямаха техни снимки и данни за формата им, разяснява Каролин Порко от Института по космически науки в Боулдър, Колорадо. Затова специалистите допускаха, че малките естествени спътници на планетата са се образували след сблъсък и са монолитни късове лед.
След като “Касини” изпрати снимки на луните, учените изучиха подробно тяхната форма, изчислиха масата и плътността им. Резултатите оборват досегашната хипотеза за ледени блокове. По-достоверна вече изглежда теорията за наслагване на материал около ядро. Наистина закръглените форми на Калипсо, Телесто, Епитемей, Янус, Пандора, Прометей, Атлас и Пан са характерни за такива обекти.
Учените все още не са сигурни за масата на двете луни Телесто и Калипсо. Формата им обаче ги насочва към този начин на образуване. Освен това ниската плътност – между 0,4 и 0,6 гр/кв. см – изчислена за луните с известна маса, също подкрепя новата теория.
Мисията “Касини” е съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. Космическият апарат навлезе в орбита около Сатурн на 1 юли 2004 г. В рамките на четиригодишната програма “Касини” изследва планетата и нейните луни.
Откриха вода в течно състояние на луната на Сатурн Енцелад
Лос Анджелис, 10 март 2006 г. Орбитиращата сонда “Касини” е заснела онова, което изглежда са гейзери вода на една от ледените луни на Сатурн, а това подхранва надеждите, че на този естествен спътник може да има живот.
Изненадващите снимки от луната Енцелад представляват едно от най-преките доказателства за вода в течно състояние извън нашата планета. Предишни подобни твърдения бяха в по-голямата си част обстоятелствени, тъй като се базираха върху изследвания на скали и други косвени доказателства. Развълнувани от откритието, някои учени заявиха, че луната Енцелад трябва да бъде добавена в списъка с местата в Слънчевата система, където има най-големи шансове да бъде открит извънземен живот.
“Касини” неотдавна направи снимки с висока разделителна способност, на които се виждат напомнящи гейзери изригвания от частици лед и водни пари на южния полюс на Енцелад, заявиха учени. На снимките не се вижда течаща вода, но учените предполагат, че ледът и парите идват от подпочвени резервоари с вода в течно състояние, които се намират близо до повърхността.
Става дума за нещо като димящо дуло, което доказва наличието на вода, заяви изследователката Каролин Порко от Института за космически науки в Боулдър, Колорадо.
Сондата “Касини” вероятно е открила доказателства за наличие на вода в течно състояние, която изригва от повърхността на Енцелад като гейзери, сходни с тези в парка Йелоустоун, отбелязва НАСА.
Знаем, че в Слънчевата система има поне три места с вулканична активност – луната на Юпитер Йо, Земята и вероятно луната на Нептун Тритон, заяви изследователят Джон Спенсър от Югозападния изследователски институт в Боулдър. Откритието на “Касини” превръща Енцелад в едно от най-интересните места в Слънчевата система, допълни той.
На други луни има океани от вода в течно състояние, покрити с лед, каза Андрю Ингърсол от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. Различното в случая е, че „джобовете“ с вода вероятно са само на няколко десетки километра от повърхността.
Торънс Джонсън от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена, Калифорния, отбеляза, че учените за пръв път имат доказателства за наличие на вода в течно състояние близо до повърхността на космическо тяло, различно от Земята.
Ако на Енцелад наистина има живот, той вероятно е свързан с микроби или други примитивни организми, способни да живеят в екстремни условия, смятат учените. Данни за откритието са публикувани в сп. “Сайънс”.
Дейвид Морисън от института на НАСА по астробиология обаче предупреди, че е възможно да бъдат направени прибързани изводи относно това дали на тази луна може да има живот.
Учените смятат, че на ледените луни на Марс и Юпитер може да има или някога е имало благоприятни условия за живот. Доказателствата за това обаче са индиректни. Що се отнася до Марс, учените никога не са виждали течаща вода. Базирайки се върху изследвания на скали, те обаче предполагат, че там някога е текла вода. Магнитни данни от луната на Юпитер Европа пък подсказват, че там има океан от вода в течно състояние, покрит с лед.
Сатурн е на около 1,3 милиарда км от Земята. Луната Енцелад е с диаметър 505 км и е най-светещият обект в Слънчевата система. Астрофизиците дълго време я смятаха за студено и мъртво космическо тяло, но сега предполагат, че става дума за геологически активна луна, която притежава необичайно горещ южен полюс и атмосфера. „Горещата точка“ на южния полюс все пак е студена в сравнение със стандартите на Земята – температурата там е минус 183 градуса по Целзий.
Работата по хипотезата, че на Енцелад има вода и луната на Сатурн може да се приема за място, на което да се търсят следи от живот продължават и в последните години. Наскоро телескопът „Джеймс Уеб“ също потвърди наблюденията от „Касини“ за наличието на вода на Енцелад:
Телескопът „Джеймс Уеб“ засне огромен гейзер на сатурновата луна Енцелад
Лондон, 1 юни 2023 Астрономи откриха огромен гейзер на скованата от лед сатурнова луна Енцелад, съобщи Би Би Си.
Луната с диаметър 504 км е известна с гейзерите си, но този е особено голям. Водната струя се издига на 9600 км – разстоянието по въздух от Великобритания до Япония.
Heute vor 18 Jahren, am 9. März 2006, gab die NASA bekannt, daß sich auf dem Saturn-Mond Enceladus mutmaßlich Wasser befinden könnte. Die Vermutungen gehen zurück auf die Erforschung durch die Raumsonde Cassini-Huygens. https://t.co/zU3JL8xYQShttps://t.co/r97WoE5pyF pic.twitter.com/AVs0QaXM1k
— Edgar Allan Poe™ (@DerAltePoet) March 9, 2024
Енцелад е много интересен за специалистите заради соления си океан под повърхността, където е възможно да има условия за живот.
Апаратът „Касини“ на НАСА (2004-2017) събра доказателства за химическия му състав, като премина през гейзери и взе проби с инструментите си, макар и да не правеше биологически изследвания.
Новият гейзер е регистриран от телескопа „Джеймс Уеб“. Европейската космическа агенция изчисли, че скоростта с която изригва водата, е 300 л/сек. Спектрографът на телескопа картографира свойствата на струята.
„Температурата на повърхността на Енцелад е минус 200 градуса по Целзий. Сковаващо студено е“, каза проф. Катрин Хейманс пред Би Би Си. „Но смятаме, че ядрото на луната е достатъчно горещо, за да загрее тази вода. И затова изхвърля тези струи. Ние знаем, че дълбоко в океана на планетата Земя при такива условия може да оцелее живот.
Ето защо сме развълнувани да видим тези големи струи на Енцелад. Те ще ни помогнат да разберем малко повече за това, което се случва, и колко вероятно е животът да съществува, но това няма да е живот като Вас и мен – това ще бъдат дълбоководни бактерии“.
Освен това на Енцелад са открити високи концентрации на фосфор – важен елемент за всички биологични процеси на Земята. Фосфорът е открит в ледени кристали от вътрешния океан на Енцелад, което е потенциален знак, че на нея може да има живот. Още един важен елемент е открит на сатурновата луна – водороден цианид – молекула, която е ключова за произхода на живота.
