Намери се един министър, който независимо от външния натиск, остана с достойнството си и прояви сила да каже неща, които от години са очевадни.
Те не са от сега, но с военната операция в Украйна, обтягат на максимум състоянието на политическата ни сцена и влияят на много решения, произтичащи от ситуацията.
Никой не е безгрешен.
Добре е да се приветства подобно поведение.
На фона на събитията в Украйна, у нас се завихрят с бясна сила процеси, на които ако не се обърне внимание, носят риск и непредвидими последствия.
Цитирам военния ни министър:
„… искам да споделя с българските граждани, че това, което се случва, че решенията, които предстои да бъдат взети, не са в интерес на България.
Нещо повече – опасни са за страната ни.
Опасни са, защото последствията – икономически, финансови и социални, ще се стоварят скоро със страшна сила…“
Ако това не е звън на камбана, какво друго би могло да бъде?
След подобно изявление, ДАНС – службата, в която премина младостта ми, та и отгоре, стои като празна униформа, облечена на манекен.
Боли ме за нея.
Боли ме затова, че тя би трябвало да бъде гарант за сигурен живот, който да не е лишен от благоденствие.
Ако си бил истински „оперативен“, това е до гроб – няма бягане от това бреме.
А сега, къде са „оперативните“, Господин Министър, след подобно ваше изявление?
Къде е службата ни за сигурност?
Какво би трябвало да произтече от думите ви в дейността й?
Дали не е проспано през годините съдържанието на думите ви, защото подобни тенденции не са от вчера?
Или пък умишлено се проспива всичко от подставени лица в нея?
Ни най-малко имам лошо чувство към когото и да било, но подобно изявление поражда много въпросителни.
И повярвайте ми, аз споделям Вашата настояща позиция.
Искате ли да ви кажа след подобно изявление, още повече от министър на отбраната, какво би могло да се случи… по наше време… с онези оперативни работници, които познавам.
Истината е, че един истински оперативен състав няма как да проспи есенцията на вашето изявление.
И не само на него.
Тогава не би се случила и тази нелепа ситуация, в която сте в момента.
Има толкова катастрофални за народа и за националния ни интерес деяния, които се случиха от 2009г. насам и постоянно се замазват.
Точно в онази 2009г. се случи цялата „желана“ промяна, благодарение на която тепърва ще се ядат гнили плодове, не само в случая с Вас, господин министър.
С всеки, който прояви благоразумието да постави българския народ и националния ни интерес пред не толкова изгодни за нас приоритети на „евроатлантическите ценности“ понякога.
А ако някой продължава да пълни главите ни с псевдо-лоялност, веднага бих дал за пример съседна Турция.
Те имат втората по численост армия в НАТО.
Какво направиха с въздушното си пространство по време на събитията в Ирак?
Тогава те да не би да бяха по-малко натовци, отстоявайки държавния си интерес.
А ние какво направихме сега, в навечерието на 3-ти март?
Не се ли намери поне един „оперативен“, с акъла си, да помисли малко.
Давате ли си сметка какъв жест щеше да бъде от наша страна и какви ползи можеше да донесе той за България и българския народ, ако поне малко бяхте проявили национално достойнство да оставите въздушното ни пространство, отворено за Русия до националния ни празник, заявявайки това решение официално.
Само няколко дни да бяхте се смирили, най-малкото заради душите на загиналите руски и украински войни.
Нито Русия, нито Украйна биха имали нещо против това.
Партньорите ни също биха проявили разбиране, ако са истинските партньори.
Коя „евроатлантическа ценност“ има понятие какво е петвековно османско иго?
Още повече, кое евроатлантическо чувство би могло да познава болката на Батак, Панагюрище, Копривщица, Шипка, Шейново, Плевен, Стара Загора…
Душата ми се свива само като изброявам тези български градове в навечерието на 3-ти март.
Тепърва ще се изпитват последствията от сътресението, което се нанесе на правоохраняването ни през 2009 година.
Едно е да си „оперативен“ по задължение, друго е да си по сърце.
Дали е вярно, че през 2009г. представители на чужди посолства са удряли по масата на отговорни, лоялни им наши политически лидери, диктувайки кой да оглави тогава службата ни за сигурност, вече ни най малко ме интересува.
Промените са отишли твърде далеч.
Вероятно затова службата благо наблюдава вашето изявление и сякаш нищо не се е случило.
За какви ли опасности говори военният ни министър?
Аз съм никой, един обикновен български гражданин… бивш служител… изцяло неблагонадежден за настоящите професионалисти, стар кадър, който говори хуморески.
Но вие все още може да разберете истината, ако не сте я разбрали.
Имате тази възможност, стига всичко това не е поредният евтин сценарий, който да гради имидж на някого.
За едно съм сигурен, онези „оперативни“, които можеха да застанат зад вас, точно в тази ситуация, за това което надявам се с болка споделяте, ги няма вече.
Излезнаха отдавна от службата.
Изкараха ги какви ли не – руски шпиони, обществено опасни, не знам дори дали някой не е набеден и за човекоядец.
Вие имате все още достъп до класифицирана информация.
Надявам се да не ви го отнемат след това изявление.
Може да прочетете някои от справките на настоящите благонадеждни кадри и да се уверите дали това е вярно.
А те сега ще стоят отстрани и ще гледат как един новопоявил се политик, нарушил на всичкото отгоре Конституцията на България с фалшива декларация за гражданство, ще иска оставката ви.
Твърде неловко, да не кажа срамно.
Един мънкащ за мен младеж, който дори не е бил в казарма, днес разбира по-добре проблемите на националната ни сигурност от един български генерал.
На всичкото отгоре, той никога не е бил в службите, в армията…
Не е имал съдбата като всички мъже от моето и по-старите поколения, да даде обет, кълнейки се под бойните ни знамена за защита на Отечеството ни.
Еееее, но пък по-важното е около него да има хора, които да разбират, а той предано ще изпълнява техните разпоредби.
До къде ще е я докараме така, Господин Министър?
Целувал съм бойното знаме на българските воини в близост до Плевенската панорама, носеща завинаги духа на нашите освободители.
Произнасял съм заветните думи „Заклех се!“, изправен до българския флаг, не до американски, руски, канадски, етиопски или какъвто и да е друг.
Никога не ще загубя надеждата в българските институции.
Уважавам „евроатлантическите ценности“, когато са наситени с нравствена стойност.
С искрена, братска обич се отнасям към Русия и едновременно с това, съпреживявам с болка събитията, случващи се в Украйна.
Но България е всичко и над всичко, каквато й да я наричат, каквито и продажници да се впиват в нея…
България е Дух Господен и вярвам, че ще премине през целия този демонизъм, прикрит зад псевдо-ценности и сиви ангажираности.
Но, ако вашите думи сега, господин министър, останат и отзвучат като глас в пустиня, дирижираната постановка ще си върви с пълна сила.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
