/NovinarBG.com/ Кубинската ракетна криза през 1962 г. почти доведе до ядрена война и унищожаването на човечеството. Катастрофата беше избегната благодарение на диалога между Москва и Вашингтон. Но лидерите на суперсилите едва ли биха успели да се споразумеят, ако не беше един човек – полковник от КГБ Александър Семьонович Феклисов.
Изкован от огън
През 30-те години на миналия век покрайнините на Москва са били предимно дървени. Често се случват пожари и веднъж пламват няколко къщи наведнъж. Докато пожарникарите карат, хората започват сами да гасят пламъците – при 20-градусов студ. Висок и силен младеж изнася няколко жени и деца от огъня. Беше Александър Феклисов. След тридесет години той ще спаси света от ядрена война.
Феклисов е роден на 9 март 1914 г. в семейството на московски железопътен работник. Той следва стъпките на баща си и се издига до помощник-машинист. След като завършва Московския институт за комуникационни инженери през 1939 г., той е изпратен по партийна линия в Школата за специално предназначение (ШОН) на НКВД.
Героизмът по време на пожара коства пълноценния слух на Феклисов – настива дясното си ухо, когато заспива на студените дъски точно до пепелта. Властите знаят за това, но в предвоенния период страната има остра нужда от ново поколение разузнавачи.
В горите близо до Москва Феклисов изучава основите на разузнавателните умения. Там преподават теория на разузнаването, учат как да вербуват и да избягват наблюдение. Чуждите езици и морзовата азбука заемат важно място.
След успешно завършване на обучението си Феклисов е зачислен в персонала на американския отдел на външния отдел на Главното управление на държавната сигурност на СССР. В Ню Йорк за капак получава позицията на стажант в Генералното консулство и псевдонима “Калистрат.”
Първото пътуване в чужбина се проточва дълго време. През нощта на 22 юни 1941 г. дежурният в консулството събужда Феклисов и казва: Германия е нападнала Съветския съюз. Генералният консул Виктор Федюшин обяви на служителите, че вече са във военно положение.
„Персоналът на резиденцията работеше по 16-18 часа на ден. Животът се състоеше от работа и сън. Изглеждаше срамно да си почиваме, когато в нашата родина се водеше непрекъсната битка на живот или смърт“, пише Феклисов в мемоарите си.
Атомни агенти
До 1946 г. той „разработва“ перспективни чужденци и ръководи агенти по линия на научно-техническото разузнаване. “Калистрат” получава информация от инженерите Джоел Бар и Алфред Сарант, както и от съпрузите Юлиус и Етел Розенберг.
Резултатът е хиляди страници секретна научна и техническа информация за най-новите видове радари, сонари, прицелни системи, противовъздушни радиовзриватели, компютри и много други устройства. Москва получава документи с проекти за първия американски реактивен изтребител и радар за подводница.
Освен това Калистрат изпълнява и основното задължение за осигуряване на радиокомуникациите на консулството. И това не е лесно. Сградата е заобиколена от небостъргачи, които пречат на свободното приемане на сигнала. Разузнавачът показва изобретателност: той прави шестметрови съединители за хоризонталната антена от бамбукови пръчки.
През втората половина на 40-те години Феклисов получава назначение в Лондон и нов псевдоним – “Юджийн”. Тогава съветското разузнаване отстъпва на американското и британското по материални ресурси. Агентите трябва да се вербуват предимно от убедени комунисти. Сред тях е британският физик Клаус Фукс, член на проекта “Манхатън.”
Ученият охотно предава информация на Феклисов, уверено вярвайки, че Западът не трябва да има монопол върху ядрените оръжия. Британските разузнавателни служби арестуват Фукс през 1950 г. Разпитите са проведени под натиск, но той не казва нито дума за Юджийн. След девет години в затвора физикът ще продължи да се занимава с наука в ГДР.
Информацията, получена от Юджийн, е високо оценена от съветските учени. Академик Игор Курчатов смята приноса на разузнаването и науката за създаването на съветската атомна бомба за равен. Самият Феклисов е убеден, че получената информация само ускорява процеса.
„Най-надеждната и обещаваща научно-техническа информация става полезна само когато попадне на плодородна почва, когато се разбере нейното значение. Това се случи с информацията за атомните оръжия“, твърди Феклисов.
Възможното избухване на трета световна война е предотвратено. Първият ядрен опит на СССР на полигона Семипалатинск през 1949 г. окончателно осуетява плановете “Троян” и “Дропшот”, които предвиждат унищожаването на съветските градове с атомно оръжие.
Освен това Феклисов успява да докладва на Москва за таен английско-американски доклад за избухването на война срещу СССР и създаването на бази на НАТО в Европа.
Когато дипломацията се провали
Във Вашингтон, точно срещу Белия дом, ресторант “Осидентал” работи повече от сто години. Всеки, който го посещава, обръща внимание на масата в дъното на залата. Не се различава от останалите, с едно изключение – златна плоча на стената наблизо.
„По време на напрегнатия период на кубинската криза мистериозният руски „г-н X“ разговаря на тази маса с кореспондента на ABC Джон Скали. Въз основа на тази среща заплахата от ядрена война беше предотвратена“, гласи надписът.
„Мистър Х“ е Александър Феклисов, но светът не разбира веднага за това. Първо на Запад, когато медиите научават, че тази мистериозна личност е някакъв съветски дипломат Фомин. Истинското име на героя е разкрито в Русия едва през 90-те години.
Фомин е псевдонимът на Феклисов от 1960 до 1964 г., когато той ръководи съветската станция във Вашингтон и официално е вписан като съветник в посолството на СССР. Той развива приятелски отношения със Скали.
„Беше известно, че Скали е близък до американското ръководство. Чрез държавния секретар той се свърза директно с братята Кенеди“, спомня си шефът на КГБ Владимир Семичастни.
Според самия Феклисов Белият дом също е знаел, че Фомин е резидент на съветското разузнаване. Няколко месеца преди събитията той е издаден от предател. На 22 октомври 1962 г. закуската със Скали трябваше да бъде както обикновено. Но всичко стана различно.
Журналистът обвинява Хрушчов в агресивен курс към Съединените щати и пренебрежително отношение към Кенеди. Феклисов възрази: настроенията в Кремъл са съвсем други и правителството има високо мнение за американския президент.
Познавайки позицията на своя събеседник, Феклисов казва, че агресията срещу Куба ще доведе до тежки последици и военен отговор от Москва не може да бъде избегнат. Той поема голям риск – за такъв разговор трябва разрешение отгоре. Въпреки това разузнавачът говори уверено и твърдо.
„Знаеш ли, Джон, когато лавина от хиляди съветски танкове тръгне в битка и щурмова авиация атакува от въздуха на ниско ниво, те ще унищожат всичко по пътя си. В допълнение, войските на ГДР ще подкрепят настъпателните действия на Съветски дивизии Мисля, че е малко вероятно да „Ще отнеме повече от 24 часа, за да сломи съпротивата на американските, британските, френските гарнизони и да превземе Западен Берлин“, обясни той на Скали.
Американецът забеляза това и моли Феклисов да гледа телевизионното обръщение на Кенеди вечерта. Скоро Скали предава съдържанието на разговора в Белия дом. В ефир президентът доказва наличието на съветски ядрени ракети в Куба и обяви блокада на острова.
Решителна инициатива
На следващата среща Скали разговаря с Феклисов от името на президента. Вашингтон предлага да вдигне блокадата и обеща да не нахлува в Куба в замяна на премахването на съветските бойни глави под наблюдението на ООН.
Феклисов отбеляза, че би било по-справедливо, ако под наблюдението на международни наблюдатели САЩ изтеглят войските си от Флорида, за да се уверят, че няма намерения за намеса. Американецът обясни, че решението ще отнеме време и иска предложението да бъде предадено на Москва възможно най-скоро.
Феклисов се обръща към посланик Анатолий Добринин с молба да изпрати съответната телеграма. Дипломатът отказал – нямал правомощия да преговаря. Тогава разузнавачът поема инициативата и сам изпрати шифроването през КГБ.
„Отношенията между съветника Фомин и посланика в Съединените щати Добринин, който е искрено уважаван в света на дипломацията, са специална статия. Не винаги и не навсякъде отношенията между ръководителя на дипломатическата мисия и резидента на разузнаването се развиват гладко. Нито веднъж, подчертавам, нито веднъж във всичките ни многобройни срещи Александър Семьонович не използва ругатни“, отбелязва историкът на разузнаването Николай Долгополов.
Съобщението идва директно при Хрушчов, но с шест часа закъснение. През това време всеки инцидент в Карибския залив може да доведе до необратими последици. Получава се. Последва положителен отговор от Кремъл. Каналът Скали-Фомин спиря войната.
Седмица по-късно Феклисов и Скали отпразнуваха края на кризата в един от френските ресторанти във Вашингтон. Журналистът за своя сметка черпи съветския разузнавач с най-добрите вина. Прессекретарят на Белия дом Пиер Селинджър отбелязва в мемоарите си, че инициативата за щедрата благодарност на Фомин идва лично от Кенеди.
„Кризата беше разрешена от Кенеди и Хрушчов, а ние сме „дребни“. Този разговор, който се проведе в ресторант “Осидентал”, даде тласък на необходимостта от бързо прекратяване на търсенето на мирно решение“, спомня си Феклисов. десетилетия по-късно.
Две години след кризата Феклисов се завръща в СССР и прекарва следващите десет години, преподавайки в Института на Червеното знаме на КГБ (сега Академия за външно разузнаване). През 1974 г., след 35 години служба, 15 от които в чужбина, той се пенсионира.
През 1996 г. Феклисов получава званието Герой на Русия. Но не за разрешаване на кубинската ракетна криза, а за информация за ядрения проект. Разузнавачът посвещава последните години от живота си на писане на мемоари. На годишнината от легендарната среща със Скали, 26 октомври 2007 г., Александър Семенович умира на 93.
Полковник Феклисов живее труден и наситен живот. И винаги съм вярвал, че истинският разузнавач трябва да бъде решителен, достоен и напълно отдаден на служба патриот. Точно такъв е той.
Превод: В. Сергеев
