/NovinarBG.com/ Без бронeжилетки и специално оборудване те систематично прочистват територията. Противопехотни и противотанкови мини, капани , снаряди – всяко излизане може да им струва живот. За работата на военноинженерно-сапьорното подразделение – в репортажа.
„Надежден метод“
„Едно от основните правила е да не мърдаш и да не пипаш това, което лежи красиво“, казва военен с позивна “Седмия”.
Не всичко се вижда с просто око. Обикновено те използват металотърсач и сонда за търсене (метална пръчка за проверка на почвата).
„Техниката е съветска, но надеждна. Просто е: преди да стъпите, трябва да забиете сонда в земята под ъгъл 45 градуса – отдолу, отгоре, отстрани. Ако няма характерно метално стържене, можете да вървите”, уверява сапьорът.
Разказът му е прекъснат от радиосъобщение: в поле около Донецк от земята стърчи снаряд. По план трябва да се взриви. „Територията вече е изследвана, наоколо е чисто. Остава само тази изненада, най-вероятно от верижна самоходна установка“, обяснява боецът.
На боеприпасите са монтирани тротиленишашки. Количеството експлозиви се изчислява по специална формула. Добрият специалист, според Седмия, може да го направи за няколко минути. Ако направи всичко правилно, осколките ще се „вкопаят“ в земята и няма да се разпръснат по полето.
Чува се бумтяща експлозия, облаче черен дим се издига нагоре. „Шашката разкъса снаряда. Фрагментите лежат наблизо, не се разпръснаха. Всичко според науката”, сапьорът разглежда образувалия се кратер.
„Държат се непредсказуемо“
Наскоро сапьорите се сдобиха с квадрокоптери – помогнали им доброволци.
„Дроновете са нашите очи. Отгоре гледката е добра. А ако долетите по-близо, можете да определите вида на боеприпасите. Около Донецк някои снаряди и мини лежат наоколо от 2014 г., покрити с мръсотия и прах”, разказва Седмия.
Те не вземат нищо метално със себе си при обиколка: френските мини работят, като реагират на магнитно поле.
„Доста са непредсказуеми. Имах металокерамични плочи в бронежилетката. Не е безопасно за нашата работа. Затова поръчах керамични“, казва боецът.
За да се намали рискът, преди изстрелването към БПЛА е прикрепено въже с магнит.
Не винаги е ясно кога е изстрелян боеприпасът, всеки има свой период на самоликвидация. Така че е необходимо максимално внимание.
Бойна мисия
Един пълен сапьорен екип тежи поне 40 килограма. Но Седмия и колегите му тръгват с лекота на мисия.
„Това лято получихме 60-килограмов костюм като доброволческа помощ. Не можете да се обърнете в това. Имаме нужда от мобилност. Затова се ограничаваме до обикновени каски и бронежилетки. Въпреки че, разбира се, имаме нужда от щурмови инженерни костюми с каски от четвърти клас на защита. Те не са толкова тежки“, маха той с ръка.
Понякога отиват на фронта линия – помагат на бойците да се окопаят.
„Понякога наблюдаваме противотанковите заграждения на около 500 метра от позициите на ВСУ. Може да започне битка. Тогава оставяме металотърсачите настрана и вземаме оръжие в ръце“, казва Седмия.
Във всеки екипаж има сапьор, водач и прикриващ ги картечар. Обикновен цивилен джип „Патриот“. Мястото на стрелеца е в задната част, без броня. Салонът отвътре е покрит с кевларени пакети – „поне някаква защита“.
„Или минираме, или унищожаваме“
Често получаваме обаждания от цивилното население. По правило се разминаваме без опасни находки. Хората се презастраховат.
„В градините има патрони, алуминиеви дръжки, съвсем безобидни неща. Но е правилно да ни викат специалистите. Повтаряхме и ще повтаряме: не пипайте нищо , което намерите в нивите и насажденията. Може да има последици”, призовава Седмия.
Един от начините да обезопасите снаряда е да изкопаете дупка наблизо, да преместите боеприпаса вътре, да поставите експлозиви и торби с пясък отгоре за допълнителен натиск. В резултат на това експлозията „отива в земята“, фрагментите не се разпръскват. Освен ако ударната вълна не чупи стъклата на съседните сгради.
Ако боеприпасът е заседнал в жилищна сграда, се викат сапьори от Министерството на извънредните ситуации. „Те имат специално оборудване. При нас, военните, всичко е просто: или минираме, или унищожаваме“, обяснява боецът.
Понякога намират цели складове. В този случай всичко се проверява внимателно, докладва се на властите. След това инвентаризира – и на фронта.
„Основното е да мислиш с главата си“
Всички тънкости Седмия ги е усвоил на практика. До 2014 г. е работил в мина в Горловка. В милицията започва като стрелец, в свободното си време усвоява специалността сапьор.
Колегите му тръгват по същия начин. Сега звеното е известно на мнозина в ДНР. За седем години – нито една загуба.
„Господ ни пази. И опитът със сигурност помага. Основното е да мислиш с главата си. Дори бронираната кутия не спасява, ако контролираният взрив не е произведен правилно“, казва боецът.
Разбира се, с модерно оборудване би било по-лесно. Имаме нужда например от роботизиран комплекс. Между другото, такъв се полага на сапьорите по устав.
„Нашата мечта е дрон с термовизионна камера. С негова помощ можете да откриете какво е скрито под земята. Металът е лесен за идентифициране – той се откроява със специален светлинен обхват”, казва Седмия.
Няма и достатъчно хора. При сапьорите сега, според него, не идват особено нови хора. И работата е много.
Излезеш ли от града и наоколо само минни полета.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
