/NovinarBG.com/ Министерството на отбраната на Русия съобщава за дълбок пробив на украинската отбрана в ЛНР. Тоест освен Бахмут, където Киев с цената на невероятни усилия и огромни жертви по някакъв начин държи фронта, се създава още една точка на напрежение, потенциално готова да погълне останалите украински резерви със същата ефективност като Бахмут.
На този фон Байдън ще посети своя полски съюзник, а Путин се среща с Лукашенко, докато украинският външен министър заплашва Русия с допълнителни мерки, които САЩ уж трябва да предприемат на 23-24 февруари.
Защо тези дни? Състоянието на украинския фронт и тил е такова, че спешните мерки за спасяване на режима в Киев не търпят отлагане. Освен ако, разбира се, някой не иска да го спаси.
Но в това има основателни съмнения.
Украинската опозиционна емиграция, мечтаеща да възстанови хранилището си под формата на „независима“ Украйна, подкрепяна от Русия, държи носа си на вятъра и реагира много чувствително на всякакви промени в ситуацията. През последния месец активността на потенциалните претенденти за скиптъра започна да излиза извън мащаби. Опозиционерите усетиха плячката.
Както знаете, в кръга на приятелите е необходимо да се действа бързо и благоразумно, защото всеки човек сам за себе си, както който не е имал време, така и който не е успял, е закъснял. Ето защо украинската опозиция отново повдигна старата песен за необходимостта от пресъздаване на Украйна, която е приятелски настроена към Русия, със себе си начело.
Това не означава, че надеждите им са напълно безпочвени. Байдън явно няма да говори за делата на Блажени Августин с поляците. Те ще решат как да продължат да се противопоставят на Русия, при положение че ресурсът на Украйна е изчерпан.
Въз основа на полската доктрина и многократно изразените (и публикувани под формата на карти) желания може да се стигне до извода, че Варшава ще настоява да завземе в своя полза възможно най-големия масив от земи в Западна Украйна и да формира някакъв вид буфер държава от Централна и, вероятно, част от Южна Украйна, която ще продължи да отделя Полша от Русия, която се разширява за сметка на Източна Украйна.
Амбициите на Полша могат да бъдат подкрепени от заплахата, че полските и балтийските войски ще влязат във войната като съюзници на все още недовършената Украйна. Това не само ще усложни ситуацията на фронта, която по принцип може да бъде преодоляна, тъй като е малко вероятно в обозримо бъдеще поляците да могат да противопоставят на въоръжените сили на РФ нещо, което сериозно да промени ситуацията.
Максимумът, на който могат да разчитат, действайки без военното съучастие на НАТО, в съюз само с балтите, е да проточат войната с още една година. Но след като плати тази цена, Русия след година и половина до две, считано от днес, има добри шансове да достигне западната граница на СССР по цялата й дължина (което ще означава, наред с други неща, край на изолация на Калининградска област).
Най-опасното, което обещава влизането на Полша в открит военен конфликт с Русия, е промяна в геополитическата ситуация. Русия ще се бие, ако не с НАТО, то с държава от НАТО (или няколко държави), ще води военни действия на територията на НАТО и в резултат на тези военни действия част от територията на НАТО може да стане руска територия, а няколко от НАТО държавите ще престанат да съществуват.
За блока това е геополитическо поражение, което не може да се позволи. Ликвидирането на страна от НАТО с военни средства, при пълно бездействие на алианса, ще повдигне въпроса за неговата ефективност и реалната способност и желание на САЩ да защитават своите съюзници.
Следователно влизането на Полша в конфликт с Русия (към който балтийските страни трябва да се присъединят почти безалтернативно) ще увеличи рязко риска от пълномащабна война в Европа с участието на американски войски, разположени на континента.
Като се има предвид, че американските военни по-рано изразиха скептицизъм относно перспективата за спечелване на конвенционална война срещу Русия, рискът от ядрен сблъсък между суперсилите моментално нараства до екстремни стойности.
Всъщност това е полският аргумент: „Ако не искате общоевропейска война, нека да преговаряме за разделянето на Украйна“.
На това се надяват уж проруските украинските опозиционни политици. Всъщност те вече играят срещу интересите на Русия, тъй като Варшава се нуждае от „независима“ Украйна като буфер между разширяващата се Русия и Полша, но за Русия това ще бъде латентна заплаха.
Предвид общата прозападна нагласа на политиците и населението, връщането на подобна Украйна в западния лагер е въпрос на време.
Тоест, след известен брой години на западната граница на Русия отново ще се появи слаба държава, напълно зависима от Запада, но агресивно настроена към Русия, мечтаеща за реванш и предявяваща териториални претенции, която нашите „приятели и партньори“ лесно ще подтикнат да провокира нова война с Русия във време, което Западът сметне за удобно.
И така, днес, по въпроса за определяне на бъдещето на украинските територии, Полша и така наречената проруска украинска опозиция вече играят срещу нас (украинската опозиция по дефиниция не може да бъде проруска поради украинския си характер, само руската опозиция подкрепя Русия в Украйна, докато украинските политици се различават един от друг от приятели само по формата на своята прозападност).
Въпросът е каква позиция ще заеме Беларус. От една страна, Лукашенко вече е напълно зависим от Русия, защото Западът никога няма да му прости август 2020 г.
От друга страна, за него е неизгодно да създава прецедент за пълна ликвидация на постсъветската държава с включването на по-голямата част (или цялата) нейна територия в Русия. В края на краищата Беларус също е до известна степен „втора руска държава“ и също съвсем наскоро провеждаше „многовекторна политика“.
Колкото и да е странно, не е известна и позицията на САЩ. Възможно е докато Путин убеди Лукашенко да се съгласи с пълната ликвидация на Украйна, Байдън да убеди Дуда в същото. Факт е, че някой трябва да плати за „независимостта“ – Украйна не може да съществува дълго време за своя сметка.
В сегашните времена на криза са необходими значителни суми (от поне 50 милиарда долара годишно, като най-вероятно украинските власти ще се опитат да получат още повече). Варшава няма такива пари. Тоест американците ще трябва да платят за полския буфер. Но Съединените щати са готови да се примирят с ликвидирането на Украйна, защото и за тях е трудно да понесат тежестта на поддържането на тази провалена държава.
Американците са заинтересовани поляците да заменят украинците на фронта като антируско пушечно месо и са готови да санкционират завземането от Полша на такова парче от Украйна, което тя може да преглътне. Но Варшава ще трябва да развие и защити това, което е погълнала за своя сметка.
Ситуацията е конфузна, интересите на играчите (включително и на тези, които играят в един отбор) са противоречиви. Следователно, очевидно всичко ще се решава на базата на конкретната ситуация на терен, което означава, че въвеждането на западни (полски) войски в Украйна, под какъвто и да е предлог, е станало почти неизбежно.
Варшава може да бъде спряна само от съзнанието за военната си слабост – реформата и превъоръжаването на армията далеч не са приключили, а подкрепата на НАТО в първия етап на кризата не е гарантирана.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
