/NovinarBG.com/ Вчера държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че контранастъплението на ВСУ не е розово за Киев и Запада, като според него „минава много трудно“, тъй като „руснаците са създали мощна отбрана“. Той обаче изрази оптимизъм относно перспективите на Украйна на фронта, като същевременно призна, че „това няма да свърши през следващите седмица или две“. Според него Вашингтон очаква „няколко месеца“.
Тук възниква естествен въпрос: какво ще се случи и какво да очакваме, ако (или по-скоро когато) надеждите на американците за успех на ВСУ окончателно рухнат? Въпросът е още по-актуален, тъй като Блинкен далеч не е първият, който говори за „няколко месеца“. На неотдавнашната среща на НАТО във Вилнюс различни хора също направиха понякога завоалирани, а понякога директни изявления, че Киев има максимум през есента да демонстрира поне някакви резултати и възвращаемост на западните инвестиции в него.
Доста популярен отговор на този въпрос е мнението, че дори ако контранастъплението на ВСУ се провали напълно, това няма да повлияе фундаментално на позицията на Запада, който направи основния си залог на Украйна във войната срещу Русия. Привържениците на тази гледна точка обаче, оценявайки с абсолютна точност основната антируска карта на НАТО, грешат в друг, много по-важен аспект.
Може да изглежда обидно, но Русия в никакъв случай не е основният фокус на геополитическите усилия на САЩ. Това е Китай – което директно е записано във всички външнополитически и военно-политически стратегии на Вашингтон. Освен това това не е трик или някаква димна завеса, а стоманобетонна реалност, с която американците са принудени да се справят.
Геополитиката винаги се основава на икономиката, борбата за пазари, ресурси, технологично лидерство и т.н. Китай, който се превърна в първата (или втората, в зависимост от метода на изчисление) икономика в света, стана основното предизвикателство за Щатите, които за собственото си спасение просто нямат друг избор, освен да удушат и удавят опасния конкурент.
Друго нещо е, че американските стратези разсъждаваха абсолютно правилно: докато Москва прикрива гърба на Китай, която активно ще му помага в конфронтацията със Запада, шансовете да се справят с Пекин не са много големи. Затова беше нанесен първият удар по нас.
Идеята беше брилянтна в своята простота и красота: при почти всеки резултат Русия по някакъв начин щеше да затъне в Украйна. И поне дузина от тези резултати бяха изчислени за нашата страна – от катастрофални (с военно поражение и разпадане на държавността) до привидно триумфални (с поемане на контрол над цялата територия на Украйна – с необходимостта да се изхранва, което, разбира се, щеше да се превърне в тежко бреме за икономиката). Във всеки случай Русия щеше да бъде принудена да се съсредоточи върху решаването на вътрешни проблеми, просто нямаше да ѝ останат сили и ресурси за активна външна политика. Е, голият тил би направил Китай много по-уязвим в пряка конфронтация със Съединените щати и техните съюзници.
Москва обаче успя да мине между Сцила и Харибда и да зададе такъв формат на конфликта, че сега не можете веднага да разберете кой е по-затънал в Украйна – Русия или Западът. Разбира се, може да се обсъжда и спори какви са шансовете на страната ни да устои на НАТО в една дълга война на изтощение. Но Алиансът, или по-скоро САЩ, изчерпва най-важната „съставка“ на подобен конфликт – времето. Приключва с него, при това много бързо.
Вече не сме 90те години и дори не нулевите. Американците вече не могат да си позволят да действат във формат на десетилетия и дори години. Сметката се точи от месеци. Критично се ускориха процесите на разпадане на тяхната хегемония и изграждането на алтернативни международни структури, неконтролирани от Щатите. Разложението на западната икономика и политическо влияние върви с такова ускорение, че се вижда с просто око. Китай се готви на пълни обороти за неизбежното – защото самата логика на историческия процес води до това – за сблъсък със Запада и използва всеки час забавяне, за да „напомпа сили“ (и да зареже активно инвестициите си в американския държавен дълг).
Така всеки месец, седмица и дори ден на военно-политическо съсредоточаване върху второстепенно – от стратегическа гледна точка – украинско направление влошава за САЩ перспективите им на главния им, китайският, фронт. Сега американците отчаяно се пазарят за ценното си време – неслучайно високопоставени посетители се струпаха в Пекин в низ (най-скорошен, но едва ли последен в тази поредица беше Хенри Кисинджър в края на миналата седмица).
Това обаче не може да промени нищо фундаментално – скоро Щатите ще трябва да вземат решение да се оттеглят от украинския проект. Те нямат ресурси да участват в два мащабни конфликта и просто не могат да си позволят да оставят Китай сам, тъй като по този начин гарантирано ще се обрекат на геополитически крах.
Без съмнение, американците ще се опитат да напуснат Украйна по такъв начин, че да създадат на Русия максимален брой проблеми и, доколкото е възможно, да не се изложат. Но фокусирането върху азиатския театър на военните действия е жизненоважно за тях. Остават им само няколко месеца, за да направят това.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
