“Беше в безсъзнание”: Новите подробности за спасяването на оцелелите от “Крокус”

/NovinarBG.com/ В деня на терористичната атака психолози и социални координатори, заедно с лекари, посрещнаха жертвите пред портите на спешните отделения. Хората не идват единствено с физически рани. Мнозина са под остър стрес и шоково състояние. Какво разказват очевидците и как им се помага да се справят с преживяванията си.

„Нуждая се от защита“

„Жената като ме видя, ме хвана за ръката и не я пусна. Нищо не каза – само плака. Не можех да я оставя нито за минута. Заведе я в отделението. След малко пристигна психолог. Бяхме с нея около три часа. Пациентката се нуждаеше от подкрепа и защита. Ние помогнахме да я успокоим, лекарите от своя страна предоставиха необходимата медицинска помощ“, казва социалният координатор на градската клинична болница “Иноземцев” Анна Ледовская .

Ирина И. (името на жертвата е променено) далеч не е единствената, която е шокирана. Специалисти я посещават три-четири пъти на ден. Състоянието постепенно се подобрява.

Социалните координатори и психолозите дежурят денонощно – може да ги познаете по сините и зелените жилетки.

Някои пострадали са отказали помощта им с обяснението, че могат да се справят сами. „На първите етапи в такива ситуации това е нормално. Травмата не се усеща веднага. Търсихме подход към всеки, дадоха ни възможност да изразим пълния интензитет на емоциите“, обяснява Елена Тарасова, психолог на социалната служба в Научноизследователския институт по спешна медицина на “Н. В. Склифосовски” „Посттравматичното стресово разстройство може да се развие по-късно: след месец или дори по-късно. Ето защо, след изписване, препоръчваме да продължите да работите с психолог – индивидуално или в група”, допълва експертът.

Връзка с роднините

В болница са откарани и хора в безсъзнание. Задачата на специалистите е да идентифицират лицето и да съобщят близките за инцидента. Старши социален координатор на Боткинската градска клинична болница Ирина Локтева дава пример.

„Беше приет мъж. С колегите ми бързо разбрахме самоличността му. Оказа се, че пациентът в Подмосковието има непълнолетна дъщеря, останала сама вкъщи. Момичето чакало баща си от концерта. Като видя какво се случило по новините била ужасно притеснена, не можела да си намери място. Не разбирала какво да прави. Намерихме бившата съпруга на жертвата. Тя веднага отиде да види дъщеря си. Ние от своя страна предложихме психологическа помощ на семейството”, разказва Локтева.

Имаше и семейства, в които деца са загубили родител. Мъжът е загинал в “Крокус”, а жена му е откарана в болница в тежко състояние, продължава Ирина. Имат трима сина. В деня на терористичната атака възрастният е бил в командировка в чужбина. Вкъщи – 17-годишен юноша с девет годишен брат. Координаторите имаха трудна задача – да информират самите възрастни, че по-малките имат нужда от подкрепа.

„Докато се завърне големият, поддържахме връзка с момчетата, следяхме състоянието им. Сега той се грижи за по-малките. Лекарите продължават да се борят за живота на майката”, разказва Локтева.

Между другото, не всеки приема обажданията от координаторите сериозно.

„Свързахме се с младия мъж и казахме, че майка му е в болница. Той не ни повярва, реши, че сме измамници“, казва Светлана Фисак, старши социален координатор на градската клинична болница “Иноземцев”. „Факт е, че прозорците на апартамента, в който живее семейството, са право срещу “Крокус”. Човекът видял всичко с очите си. Бил е в шок и не разбрал какво се е случило”, допълва експертът.

Нужни са психолози. Веднага след като състоянието му е стабилизирано, координаторите му помагат да попълни заявление за финансова помощ.

„Чувство на вина“

Жертвите сами се обръщат към психолози. Така в деня на терористичната атака една семейна двойка е била в “Крокус” – в непосредствена близост до терористите. Като по чудо се спасяват, като бягат през главния вход.

Жената се оплакала на специалиста, че вече се страхува от силни шумове, обществени места и „хора с бради“. И мъжът бил измъчван от чувство за вина – защо не се опитал да спре терористите. Мислел, че може да го направи.

„Вината на оцелелия“ е често срещан проблем сред хората, преживели трагедия. Психиката инстинктивно се опитва да се защити, идва отричането, след това гневът и след това самобичуването. Когато преживяваме трагедия, ние често се чувстваме безпомощни, а чувството за вина е вдъхновено от илюзорно чувство за контрол“, обяснява Андрей Хрищенко, специалист от Московската служба за психологическа помощ на населението.

Специалистът помогнал на двойката да дойде на себе си. „Работих, използвайки методи на когнитивно-поведенческа терапия. Тоест, облекчихме тревожното състояние и преоценихме действията им“, каза психологът. Има промени, но терапията ще продължи.

Хрищенко подчертава: сега при никакви обстоятелства не трябва да се изолирате.

„Важно е след случилото се да не се появи чувство на страх. За да предотвратите това, трябва да говорите. Споделете емоциите си с близките си или още по-добре със специалист“, казва той. Не трябва да се страхувате от това, което сте преживели. В един разговор най-накрая ще можете на емоционално ниво да завършите тази история, в някакъв смисъл да се откъснете от нея и да се почувствате сигурни.“

Общуване, почивка и редовно хранене, физическа активност – специалистът съветва да не се спираме на трагедията, а да се върнем към нормалния начин на живот. В противен случай има риск в един момент всичко да прерасне в психосоматично разстройство.

Превод: В. Сергеев