Свалянето на българското вето за македонските преговори с Европейския съюз не може да се обвързва със срокове, за каквито говори правителството на премиера Кирил Петков. Освен това са нужни конкретни резултати за гаранция на правата на хората с българско самосъзнание.
Това каза президентът Румен Радев след Консултивния съвет за национална сигурност, свикан по негова инициатива и посветен на Северна Македония и Албания и интеграцията им в Европейския съюз.
Думите му са задочен удар по премиера Кирил Петков и плана му за кратък формат, в който с тематичен диалог по работни групи с бъдещото правителство на Димитър Ковачевски в Скопие ще се намери изход за задъната улица в спора между София и Скопие заради ветото за начало на македонските преговори с Европейския съюз.
Посланията на втория проведен от него КСНС по темата Северна Македония от 2019 г. насам включват и връщане към Рамковата позиция, приета през 2019 г. и съдържаща дълъг списък с искания, обтегнал отношенията между София и Скопие. Това е крачка назад и спрямо работата на първото назначено от Радев служебно правителство, което успя да филтрира списъка, за да го сведе до по-приемливи (дори и не напълно) за Северна Македония искания.
При това Петков заминава на 18 януари за среща с Ковачевски, на която българският министър-председател има амбиция да търси изход от задънената улица. Въпреки че правителството не е обявявало отказ от досегашната позиция на България, свикването на КСНС бе съпроводено от твърдения на политически сили, че това се случва, и от искания на президента за консолидация и единство по трудна тема, по която нито София, нито Скопие успяват да постигнат пробив при сегашните си червени линии.
Редом с представители на кабинета, службите и политическите партии в продължилия пет часа КСНС участва и председателят на парламента Никола Минчев, който по-късно даде положителна проба за коронавирус.
Двусмислени послания
Необходими са „всеобхватни“ действия за възстановяване на доверието. От особено значение са проектите за транспортна, дигитална и енергийна свързаност с акцент върху Коридор №8. „Това ще даде импулс за ускорение на процеса“, интеграцията и просперитета на региона, каза Радев.
Въпреки тона, недвусмислено поставящ под въпрос ентусиазма към предлагания от премиера Кирил Петков нов подход, в списъка с предложения към кабинета и парламента се вижда смесица от досегашните стълбове на българската позиция и новия поглед, приет от сегашното правителство.
От една страна, вътре са Рамковата позиция и парламентарната декларация от 2019 г. – двата документа, станали основа на исканията към Скопие при двама премиери (Бойко Борисов и Стефан Янев), но и идеята за работните групи на кабинета „Петков“. От друга се говори и за активизацията на усилията за енергийна и дигитална свързаност, за които повече говорят „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Освен това в списъка с препоръки се говори само за гаранции за правата на българите, каквито се препоръчва да иска кабинетът „Петков“, а не конкретното, трудно изпълнимо за момента искане на Радев: българите да бъдат вписани в конституцията. Последното бе изведено от президента на преден план – като водещо условие за компромис – при посещението му в Брюксел преди по-малко от месец.
Тази смесица не дава изход от кризата, а се превръща в още един фронт, с който кабинетът „Петков“ ще трябва да се съобразява в търсене на споразумение с бъдещото правителство „Ковачевски“.
„Единство във виждания и действия“
Радев нарече интеграцията на Северна Македония и Албания „стратегически интерес“ на България – особено македонската, разговорът за която е в застой. „Страната кандидат не направи необходимото“ за изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г., изтъкна отново той.
Радев напомни за Рамковата позиция на правителството, свързана с условията на България за начало на преговори и по-нататъшната евроинтеграция на Скопие и Тирана, както и декларацията на Народното събрание след нея.
Същевременно в някои от сферите се очертава съгласие, а въпросът за правата ще отвори възможност за всички други области.
Албания е готова за начало на преговори и КСНС е потвърдил това, обяви Радев.
Президентът призова и за единство в позициите в хода на преговорния процес: „В това, което ни предстои като продължаване на преговорния процес, е от изключителна важност българските държавнци и политици да имат единство във своите виждания и действия.“
Отново за македонците с български паспорти
„Преди 30 г. на 15 януари 1992 г…. България първа в света призна днешна Република Северна Македония като независима държава“ и не отрича правото на македонците да се самоопределят и да „ползват езиците си според конституцията“, но държи на „пълното равноправие на македонските българи с останалите части от народи, изрично разписани в тяхната конституция“.
Радев отново смеси групата на самоопределящите се като българи и притежаващите български паспорти в Северна Македония, като заяви, че 120 хил. от македонските българи са и граждани на България и на Европейския съюз.
Не е известно колко македонски граждани в момента се самоопределят като българи – предстоят данните от преброяването на населението тази есен. Общоприетото схващане е, че част от тях са кандидатствали за български паспорти не заради самоопределението си, а за достъп до ЕС.
Българите в Северна Македония и правата им „не могат да бъдат предмет на преговори“, каза Радев.
Какво предлага КСНС на правителството и парламента
Прочетеният от Радев пълен списък с предложения на съвета към изпълнителната и законодателната власт включва седем точки:
1) При провеждане на външната политика да се спазва националната позиция на България заедно с Рамковата позиция и декларацията на парламента от 2019 г.
2) Даването на съгласие за начало на преговори да не се обвързва със срокове, а с резултати, включително по отношение на правата на македонските българи.
3) Да се работи за изпълнение на договора в хода на преговорите за членство.
4) Кабинетът да изготви и предостави кадри за план за действие във всички области на отношенията със Северна Македония.
5) Кабинетът да предложи създаването на работни групи по области в съответствие с договора.
6) Кабинетът да предприеме мерки за изграждането на Коридор №8 заедно със Северна Македония и Албания – магистрала, жп линия, енергийна и дигитална свързаност.
7) Парламентът да предложи на Северна Македония „структуриран диалог“ между парламентарни комисии на двата законодателни органа.
„Новината е, че няма новина“
Първите реакции след КСНС бяха лаконични. Изявлението на Радев не включваше възможност за въпроси, а след него премиерът Кирил Петков си тръгна от президенството, без да коментира.
Според Десислава Атанасова от ГЕРБ е препотвърдена досегашната оценка на ситуацията. Тя изрази задоволство, че КСНС е оценил приноса „и на 44-ото Народно събрание, и на правителството „Борисов 3“, и „всички стъпки до настоящия момент“. „За всеки държавник няма по-голяма оценка от това да се препотвърди неговата позиция, която е изразявана назад във времето,“ каза още Атанасова. Само преди дни Даниел Митов от ГЕРБ изразяваше безпокойство защо е нужно да се свиква КСНС, ако позицията на България не се е променила, и спекулираше, че с него се готви промяната ѝ.
„Новината е, че няма новина. Българската позиция остава същата“ като приетата от 44-ото Народно събрание, обяви съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. Едновременно с това според Иванов съветът е бил „доста ползотворен“. Той нарече позицията „ясна, последователна и единна“.
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
.’.’ .’text/javascript’>
