/NovinarBG.com/ “Червенее изтокът, изгря слънцето,
В Китай Мао Дзедун се роди
Той работи за народното щастие
Той е звездата, спасяваща народа!”
Тази песен е пял цял Китай – когато е бил управляван от човек, роден точно преди 130 години. Той е с 15 години по-млад от друг лидер, също роден през декември, който управляваше северния съсед на Китай – Русия. Мао нарича Сталин гений и го смята за свой учител, но сега имаме какво да научим от самия Мао.
Защо? Защото въпреки че известната съветска песен „Москва – Пекин“ съдържа редовете „Сталин и Мао ни слушат“, сега трябва да чуем какво казва китайският лидер за своя „голям брат“. Защото именно думите на Мао за Сталин предопределят отношението на китайците към самия Мао и обясняват успеха на Китай в периода след Мао. И неспособността ни да станем „маоисти“ по този въпрос предопредели нашите провали и проблеми, които доведоха до разпадането на СССР.
Сталин и Мао са различни като Русия и Китай, но също толкова уникални. Въпреки че имат много общи черти: и двамата идват на власт чрез години на въоръжена тайна революционна борба. Просто за Сталин това са десетилетия болшевишка съпротива и кратка гражданска война, а Мао повежда Китай след 20 години гражданска война. Той вече е на 56 години, а Сталин концентрира властта в ръцете си, когато още няма 50. Сталин ръководи страната почти три десетилетия, Мао управлява цял Китай 27 години. И двете страни под тяхно ръководство изградиха комунизма – и Китай последва примера на СССР, а Мао наистина се отнася с голямо уважение към Сталин.
Те се срещат едва през зимата на 1949-1950 г., когато китайският лидер, който току-що е провъзгласил създаването на КНР, пристига в Москва за юбилея на съветския лидер. По това време нашите страни са най-близките съюзници, но само три години по-късно смъртта на Сталин посява семената на бъдещия разрив. Новото съветско ръководство не критикува Сталин в първите години, но през 1956 г. Хрушчов осъжда култа към личността, което създава проблеми в отношенията както със съюзниците, така и с комунистите от Западна Европа. Всяка година осъждането на „престъпленията на Сталин“ започва да набира скорост, достигайки своя връх в началото на 60-те години, когато тялото на лидера дори е изнесено от Мавзолея. Това се случва след 22-ия конгрес на КПСС, който става последният, на който присъства делегацията на ККП. След това споровете между двете страни, преди това задкулисни, стават публични – отношенията между двете страни са разрушени и дори отстраняването на Хрушчов през 1964 г. не спира този процес. През 1966 г. в Китай започна сътресенията на „културната революция“ – и взаимните проклятия стават доста сурови. Събитията от 1969 г. на остров Дамански са връх на напрежението: водят се истински битки на границата, а в Пекин се обсъждаше възможността за съветски ядрен удар.
Три години по-късно американският президент Никсън отлита за Китай: Щатите търсят възможност да се възползват от съветско-китайските противоречия, а Мао се опитва да използва американско-съветската глобална конкуренция в полза на Китай. След смъртта на Мао през 1976 г. Китай поема по пътя на сериозни социално-икономически реформи, като сега се превръща в най-голямата търговска сила и всъщност първата икономика в света. Отношенията със СССР започват да се възстановяват през годините на Перестройката, но разпадането на Съюза хвърля страната ни в смут и криза, интересът на Китай към нас отслабва, а нашите ориентирани към Запада елити не разбират и не се интересуват от Поднебесната. Но след като започваме да се възстановяваме и да претендираме за независима роля на световната сцена, отношенията с Пекин започват да заемат все по-важно място – и през последните десет години наблюдаваме значително укрепване на връзките във всички области. Путин и Си Цзинпин не просто гледат към бъдещето – идеите им за правилния и полезен световен ред за нашите страни са много близки.
Така че защо да слушаме Мао сега? Защото през 1956 г., след развенчаването на култа към Сталин, китайският лидер директно заявява на съветските ръководители: „Ние не сме съгласни с вас и главно, че в началото на повдигането на този въпрос мащабът на заслугите и грешките на Сталин не беше правилно определен. Погрешно е да се предполага, че грешките и заслугите на Сталин са разделени наполовина. Сталин все още има повече заслуги, отколкото грешки. Като цяло според нас Сталин има приблизително 70% заслуги и 30% грешки. Може би историците ще направят друго изчисление на заслугите и грешките на Сталин. Може би ще говорим за 10% грешки. Необходимо е да се направи конкретен анализ и да се даде цялостна оценка.“
Не може да се каже, че Москва изобщо не се е вслушала в този съвет: през 1956 г. критиките към Сталин са все още доста умерени. Но всяка година те набират скорост – Хрушчов не може да се контролира и разказва по света приказки за това как Сталин ръководи войната и дори обвинява лидера за убийството на Киров. И в отношенията с Китай темата за Сталин не се възприема от нашите лидери като важна, въпреки че за Мао въпросът за Сталин е от фундаментално естество. Мао не оправдава всички действия на лидера. Между другото, той също има свои оплаквания срещу него, тъй като Сталин вярва, че Мао „въпреки че е комунист, е националистически настроен“ и като цяло: „Сталин ни подозираше, той имаше въпросителни знаци към нас”, но той вижда опасността от дискредитирането на целия сталински период. Ето защо той предлага да се даде честна оценка на Сталин, за да се отделят постиженията от грешките.
Съветските лидери така и не успяват да направят това – в периода след Хрушчов те просто превръщат Сталин в мълчалива фигура (той се появяваше само като главнокомандващ по време на войната). Тази щраусова политика се оказва изключително опасна, защото през годините на Перестройката именно разобличаването на реалните и въображаеми грешки на Сталин (те вече се наричат „престъпления“) нанася смъртоносен удар на комунистическата идеология, която вече в криза. Това, за което предупреди Дън Сяопин през 1963 г. (имайки предвид Мао), се сбъдва: „Вие напълно изоставихте меча като Сталин, изхвърлихте този меч. В резултат на това враговете го взеха, за да ни убият с него. Основният курс и линия през периода на ръководството на Сталин са правилни и не можете да се отнасяте към своя другар като към враг.”
И Дън Сяопин, който два пъти е отстранен от ръководството на страната, се връща на власт след смъртта на Великия кормчия и скоро заема водещо място в нея – и след това прилага формулата на Мао като Слънце на китайската нация . Седемдесет процента заслуги и 30 процента грешка – тази присъда позволи на ККП не само да запази властта, но и да реформира Китай, връщайки го в позицията на глобална сила. Портретът на Мао е върху китайския юан и главния площад на страната (там се намира и мавзолеят му), лоялността към неговите идеи е записана в конституцията, което не пречи на китайските лидери да реформират своята страна, икономика и общество. Напротив, помага в усилията им за укрепване и развитие на Китай, защото само общество, основано на традиции, може да бъде устойчиво. И петхилядолетният Китай знае това много добре, особено след като революционерът Мао, за пореден път в китайската история, обединява една практически разпаднала се страна.
Едно време не послушахме съвета на Мао, но сега никой не ни пречи да се отнасяме към нашата история точно както Великият кормчия ни е завещал. И това се отнася не само за Сталин, но и за всички лидери от различни периоди от нашата велика и трагична история. Съотношението на заслуги и грешки може да е различно (за някои балансът ще бъде много отрицателен), но всички наши предци трябва и биха искали да служат на бъдещите ни победи, а не да стават причина за разцепление и оръжие в ръцете на враговете
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
