/NovinarBG.com/ В Европа стават все по-шумни призивите да се изостави руският ВПГ, който почти изцяло се купува от европейските потребители. Гласуването по този въпрос ще се състои през април. Защо Русия изобщо започна да продава своя ВПГ на Европа и защо европейците взеха всички обеми? И кой ще пострада повече, ако забраната бъде въведена?
Европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон продължава да насърчава страните от ЕС да гласуват през април за отказ от закупуване на руски ВПГ. „В ЕС ние постепенно увеличаваме натиска върху европейските играчи да намалят покупките на ВПГ от Русия и тук отново е важно доверието в доставките от САЩ“, каза Симсон след среща на Енергийния съвет САЩ-ЕС във Вашингтон.
През 2023 г. ЕС намали пет пъти вноса на тръбопроводен газ от Русия, но в същото време значително увеличи покупките на руски втечнен природен газ – до 15 милиона тона, което е с 38% по-високо от нивото от 2021 г.
Защо Русия увеличи доставките на ВПГ за Европа, когато тръбопроводният газ, напротив, започна да напуска този пазар? Първо, нямаше и няма санкции срещу газа от Русия. Доставките по тръбопровода са намалели поради проблеми с доставката, главно поради експлозията на “Северен поток”. Второ, руският ВПГ отива там, където цените са по-високи.
„През последните няколко години доставките на ВПГ за Европа бяха изгодни за продавачите, тъй като цените там са дори по-високи, отколкото в Азия. И дори ако цените в Европа и Азия са еднакви, все пак е по-изгодно да се доставя ВПГ в Европа поради по-ниските транспортни разходи“, казва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Националния Фонд за енергийна сигурност.
„Износът за ЕС предполага най-малкото транспортно разстояние, поради което износът за Европа е малко по-незначителен от износа за Азиатско-тихоокеанския регион“, отбелязва Сергей Кауфман, анализатор във финансовата група “Финам”.
Говорим основно за доставки за Европа от завода “Амал ВПГ” на “Новатек”. В същото време “Новатек” първоначално заяви, че ще изпрати своя ВПГ главно на азиатските премиум пазари. Цените на ВПГ в Азия всъщност бяха по-високи тогава. Освен това за никаква Европа не можеше да се говори. Пускането на руски ВПГ в Европа, за да може да се конкурира с руския тръбопроводен газ от Газпром, беше много странно тогава. Защото руският бюджет получава приходи от износа на тръбопроводен газ, но държавата не получава нищо от износа на ВПГ , тъй като проектите за ВПГ имат данъчни облекчения в Русия за 12 години. Следователно на “Новатек” едва ли щеше да бъде позволено да отнеме дела на “Газпром” на европейския пазар преди, въпреки че всъщност нямаше забрани.
От 2022 г. обаче ситуацията се промени много. Когато потокът от “Газпром” намаля, европейците започнаха да приемат всякакъв ВПГ, включително руски. Руският ВПГ се оказа търсен: заводът “Ямал” с капацитет от 17,4 милиона тона ВПГ годишно произвежда около 20 милиона тона годишно. Освен това изпращането на втечнен природен газ на 15-те газови кораба от леден клас, с които “Новатек” разполага, до Европа е по-бързо, отколкото до Китай, а разходите са по-ниски.
„Защо ЕС взема нашия ВПГ? Защото това е конкурентна оферта. Доставчикът от “Ямал” може да даде известна отстъпка, тъй като цената на втечняването и транспортните разходи са по-ниски“, казва Юшков.
С два завода за втечнен природен газ Русия е на четвърто място в света по производство. Основни производители на ВПГ са САЩ, Катар и Австралия. „Австралия обаче се фокусира само върху азиатските пазари – Китай, Япония, Южна Корея. Но на европейския пазар присъстват САЩ, Катар и Русия. Американският ВПГ представлява приблизително 60% в Европа през 2023 г., а Русия и Катар имат приблизително едни обеми“, отбелязва източникът.
Между другото, европейските страни стават все по-зависими от американския ВПГ. Този газ започна да доминира в страни като Литва, където американският ВПГ представлява 40% от пазара, и Финландия, където делът му достигна над 38%. В Холандия американският ВПГ представлява 27% от пазара. Досега Германия купува само 5% от газа си от чужбина. Въпреки това, с появата на нашите собствени ВПГ терминали, делът на американския ВПГ вероятно ще се увеличи значително.
В същото време делът на Русия във вноса на газ в ЕС спадна от 45% през 2021 г. до по-малко от 15% през 2023 г. Оказва се, че Европа е променила зависимостта си от руския газ със зависимост от американския газ, понасяйки значителни икономически загуби.
Въпреки това, по отношение на обемите, американският втечнен природен газ не е заменил точно обемите руски тръбопроводен газ, който е напуснал европейския пазар. Защото ЕС няколко години подред рязко намалява потреблението на газ. През 2023 г. използването на газ в ЕС е спаднало с още 20% до 330 милиарда кубически метра синьо гориво.
Какви последствия очакват Русия и Европа, ако ЕС все пак единодушно гласува за ембарго за руския ВПГ през април? Това няма да е проблем за руския бюджет, тъй като експортни мита не се плащат за износ на ВПГ. Следователно бюджетът няма да загуби веднага приходи.
Последствията от санкциите ще зависят от това какви ограничения ще бъдат въведени, отбелязва Игор Юшков. Първият вариант е, когато забраната важи само за доставките на ВПГ от Русия за европейския пазар. Тогава преструктурирането на пазара ще тласне цените в Европа на всякакъв газ като цяло – борсов, тръбопроводен, втечнен.
„Ако Европа наложи забрана на руския ВПГ, разбира се, това ще бъде проблем за тях. Те ще трябва да увеличат покупките на алтернативен ВПГ и за да направят това, ще трябва да плащат повече за него. Отново ще има скок на цените, така че това не е изгодно за самите европейци“, казва Юшков.
“Новатек”, от своя страна, ще пренасочи доставките на ВПГ от европейските към азиатските пазари, точно както направи Русия на петролния пазар. Руски ВПГ ще се разтоварва не само в Китай, но и в Турция и Индия, смята експертът.
„Но ако европейското ембарго бъде допълнено от по-строги американски санкции срещу “Ямал ВПГ”, като тези, наложени срещу “Арктик ВПГ-2”, тогава последствията ще бъдат по-страшни. Тоест не само ще бъде въведена забрана за доставките на руски ВРГ за Европа, но и изобщо ще бъде невъзможно да се купува газ от “Ямал ВПГ”. И ще възникне въпросът: ще успее ли “Новатек” да поеме 14 от 15-те танкера, които в момента не принадлежат на Русия, и да ги разпредели между “Ямал ВПГ” и “Арктик ВПГ-2” и да започне да изнася суровини от двата проекта на азиатските пазари?
Юшков обаче смята, че шансовете санкциите срещу руския ВПГ да бъдат приети през април са малки: „Идеята възникна твърде бързо и ми се струва, че те все още не са я обсъдили толкова обстойно, колкото обсъдиха всички предишни санкции.“
„ЕС едва ли ще се откаже веднага от руския ВПГ. През 2023 г. Русия е изнесла около 16 милиона тона ВПГ за Европа, главно от проекта “Ямал ВПГ”. Това е значителен обем, който трудно ще бъде заменен бързо. Според нас на първо време страните от ЕС ще се откажат от тръбопроводен газ и по-специално от количествата, които в момента преминават транзит през Украйна. Това са около 15 милиарда кубически метра годишно. Ще бъде трудно да се заменят едновременно както ВПГ, така и обемите, преминаващи през Украйна, като се има предвид все още ограниченото предлагане на световния газов пазар“, казва Сергей Кауфман.
Той очаква, че ЕС ще започне активно да намалява вноса на руски ВПГ от втората половина на 2025 г., а пълното спиране на руския ВПГ може да настъпи едва през 2026-2027 г., както се предлага в плана “Презареди Европа” . Освен това експертът не изключва, че ЕС ще преразгледа плановете си, ако политическата ситуация между Руската федерация и ЕС се подобри.
Превод: В. Сергеев
