/NovinarBG.com/ Междудържавния форум „Русия – Океания“ – като перспективен проект
В контекста на нарастващата конфронтация със Запада след преврата в Украйна през 2014 г. и особено след началото на специалната военна операция в Украйна, „завоят на Изток“ в много отношения е дългосрочен инструмент за минимизиране на външните рискове, който няма алтернатива за Русия. Стратегията на Москва за активно развитие на икономическите отношения със страните от Азиатско-тихоокеанския регион е насочена предимно към Китай, Индия, държавите от Индокитай и Източна Азия като цяло.
В същото време понякога изглежда, че огромният регион на Океания (събирателното име за най-голямата в света колекция от няколко хиляди острова в централната и западната част на Тихия океан) остава в най-добрия случай встрани от тази стратегия. В тази връзка, в научните и експертни кръгове периодично се обсъжда идеята за проработка и провеждане на Първия междудържавен икономически форум «Русия – Океания», по аналогия с институционализирането на руско-африканските връзки , което вече доведе, пряко или косвено, до сериозни геополитически промени на Тъмния континент.
Политически и географски Океания включва повече от 20 държави и отвъдморски владения на Франция и Нова Зеландия (1), повечето от които официално или реално се дистанцират от антируските санкции на колективния Запад, включително и от гореспоменатите метрополии.
Не на последно място това се дължи на желанието да се оставят някои „прозорци“ за поддържане на икономически връзки с Русия. Освен това някои държави и територии на Океания по един или друг начин участват в реекспорт („паралелен“ внос) към Русия, което допринася за по-тясното икономическо взаимодействие.
Например най-влиятелната и икономически най-развита държава в Океания, а именно Папуа Нова Гвинея (ПНГ), продължава да отказва да участва в антируските санкции, като при това е нарастващ производител и износител на LNG за източноазиатските държави. Като се има предвид нарастващата роля на Руската федерация в износа на LNG за Източна Азия, това обстоятелство предопределя търсенето на активно партньорство между Руската федерация и PNG, особено в политиката за износ на газ.
Сред най-големите доставчици на LNG за Китай през 2022 г. са Малайзия и Бруней (7,5 милиона тона за 6,8 милиарда долара), Индонезия (3,7 милиона тона за 3,1 милиарда долара), Папуа Нова Гвинея (2,5 милиона тона за 2 милиарда долара), пред САЩ ( 2,1 милиона тона за 2,2 милиарда долара). Подобни пропорции на тези доставки все още се поддържат тази година.
Нека припомним, че Папуа Нова Гвинея /ПНГ/ традиционно има трудни отношения с Индонезия поради политиката на Джакарта в Западна (бивша холандска) Папуа. Освен това сепаратистите, подхранвани отвън, не се отказват от опитите да отделят съседния голям остров Бугенвил с неговите значителни запаси от руди на много цветни метали, злато, платина, графит и манган от ПНГ. В Порт Морсби не е неразумно да се смята, че сепаратистите там са толерирани в Европейския съюз.
|
Дял в общия БВП на страните и териториите от Океания
|
(%, за 2018-22 гг.)
|
|
Нова Зеландия и нейните протекторати
|
48
|
|
Папуа-Новая Гвинея /ПНГ/
|
12
|
|
Микронезия, Маршалови острови, Палау (протекторат на САЩ), Източно Самоа (територия на САЩ)
|
6
|
|
Територии на Франция (Полинезия, Нова Каледония, Уолис-Футуна)
|
8
|
Оценки на Форума на тихоокеанските острови
Като асоцииран член на АСЕАН и участвайки в събитията на APEC, ПНГ официално изразява своето разбиране за причините за руската СВО в Украйна, което влияе върху съответната позиция на повечето държави и територии на Океания.
Въпреки това на Източния икономически форум, проведен във Владивосток, не бяха забелязани пратеници от ПНГ и други океански островни територии. За съжаление, препоръката на междудържавния форум „Русия – Папуа Нова Гвинея“, проведен през май 2021 г. в Санкт Петербург, все още не е изпълнена напълно: „ … страните все още не са отключили потенциала за развитие на двустранната търговия отношения, но Русия и Папуа Нова Гвинея може да подпишат меморандум за разбирателство относно търговията и инвестициите, както и споразумение за взаимно премахване на визите (подписано в края на 2021 г. – Ред.), което ще помогне за установяване на по – активни бизнес връзки между двете държави.“
След августовските събития в Кавказ, Вануату, Тувалу и Науру обявиха признаването на Южна Осетия и Абхазия, което се смята за успех на руската дипломация. Съществуват и обективни предпоставки за сближаване с разделения повече от век остров Самоа в централната част на Тихия океан, чиято източна част остава под колониално управление на САЩ.
Държавата Западна Самоа, която получи независимост от Нова Зеландия през 1962 г., периодично се опитва да организира изслушвания в ООН относно статута на де факто окупираната източна част на острова.
Както писахме по-рано , много държави и отвъдморски територии на Океания бяха лишени от търговски преференции в Руската федерация-ЕАЕС от 2021-22 г. и в тази връзка не е трудно да се предвиди, че поради очевидни политически и икономически фактори, те могат да се поддадат на западния натиск по въпроса за присъединяване към антируските санкции, което ще има негативни последици.
Не трябва да забравяме, че във всички страни от региона, включително ПНГ и протекторите на Нова Зеландия, корабите традиционно се регистрират под „удобни флагове“: в глобалния флот на такива кораби делът на Океания надхвърля 20%. Това обстоятелство е от голямо значение за изпълнението на задачите на експортно-импортните операции с участието на руски предприятия и компании.
Развитието на сътрудничеството между Руската федерация и ЕАЕС със страните от Океания се стимулира и от факта, че освен ПНГ, нито една страна от региона не е включена във форума за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, което се дължи на чисто политически причини.
Съединените щати и основните им съюзници в региона не са уверени в прозападната позиция на океанските държави, блокирайки присъединяването им към регионалната общност от държави с брегови линии близо до Тихия океан.
Изглежда, че една от задачите на предложения руско-„океански“ форум може да бъде разработването на идеята за създаване на „малък“ аналог на БРИКС с участието на Русия / ЕАЕС и повечето държави от Океания и като се има предвид нарастващата конфронтация в този регион в „триъгълника“ САЩ – Китай – Индия. Като първа стъпка в такъв проект би било препоръчително да се възстановят търговските преференции за повечето страни и територии в Океания.
Още през 1971 г., по инициатива на ПНГ, Нова Зеландия, Самоа и Фиджи, междудържавният „Форум на южните тихоокеански острови“ (от 2000 г. междуправителственият „Форум на тихоокеанските острови“), подобен по функционалност на АСЕАН и европейския съюз, е създаден. В него участват Австралия, Нова Зеландия с нейните протекторати (Ниуе, Кук, Токелау), ПНГ, Вануату, Самоа, Соломоновите острови, Тонга, Тувалу и Фиджи.
Интересно е, че не без влиянието на Франция, ПНГ, Нова Зеландия и Самоа, през 2021 г. бившите американски колонии, които останаха техни протекторати и офшорни зони, а именно Федералните щати на Микронезия, Република Палау и Маршаловите острови, бяха изтеглени от форума. Периодичните молби за постоянно членство или асоцииране към Форума от последната британска територия в Тихия океан (островите Питкерн) също остават без внимание.
На 25-26 септември Джо Байдън ще организира среща на върха на лидерите на Форума в Белия дом, насочена, както пише Ройтерс, към колективно противопоставяне на Китай. През септември 2022 г., по време на среща на върха на 14 тихоокеански лидери в Държавния департамент, Сънливият Джо настоя за споразумение за „партньорство“, предназначено да подкопае влиянието на Пекин и да насърчи утвърждаването на хегемонията на Вашингтон, като направо каза на публиката: „Честно казано, безопасността на Америка и на целия свят зависи от вашата безопасност и безопасността на тихоокеанските острови“.
Подобни събития на различни нива са честа политическа практика в Китай, Австралия, Япония, Индия, Франция и дори Израел… Имайки предвид всичко това, активизирането на политическото и икономическо взаимодействие между Русия и страните и териториите от Океания в рамките на същия „Източен икономически форум” или на по-високо ниво е безусловен зов на времето.
Забележка
(1) Неучастието в блока AUKUS на Нова Зеландия доведе до факта, че останалите ориентирани към Уелингтън страни от Океания под различни предлози останаха извън този блок. Въпреки натиска от страна на Канбера, бившата австралийска колония Папуа Нова Гвинея, най-важната държава в региона, също отказа да участва в AUKUS, който така и не стана регионален съюз.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
