/NovinarBG.com/ Хората, които дойдоха в “Крокус Сити Хол” за концерта на групата „Пикник“, бяха далеч от войната – но тя дойде при тях по същия начин, както някога в Донецк, Луганск, Белгород. Те, невъоръжените, загинаха във война, водена срещу нас от западните държави, използвайки Украйна (загубвайки характеристиките на държава и придобивайки чертите на терористично образувание) и радикалния ислямизъм като оръжие на смъртта.
Може ли случилото се да бъде оправдано? Не. Но е необходимо да се разбере врага. Болно ни е дори да си го помислим, но трябва да проникнем в логиката му, но това е единственият начин да спечелим.
Сам по себе си, колкото и ужасен да е, един терористичен акт не е в състояние да промени хода на събитията на фронта: всеки ден ВСУ понасят много по-значителни загуби от военна гледна точка. Но като един от елементите на мрежова война, това е доста значимо: в комбинация с атаки срещу петролни рафинерии, самоубийствена атака срещу регионите на Белгород и Курск, палежи на избирателни секции и щети на бюлетини, панически съобщения, разпространявани в социалните мрежи – това може да има осезаеми последици.
За щастие планираната верига от събития се раздели на отделни звена и подстрекателите на онлайн войната (чиято цел е да отклони вниманието, да предизвика парализа на политическата воля и да принуди жертвата доброволно да се предаде) не постигнаха ефекта, на който се надяваха: не успяха да провалят изборите и да разклатят политическата система. Въпреки това, един удар все пак достигна целта си – и последиците от него можеха да бъдат катастрофални за страната.
Организаторите на терористичната атака хирургически посочиха болната точка на нашето общество: мигрантите и свързаният с тях радикален ислямизъм. Ето защо за изпълнители бяха избрани четирима граждани на Таджикистан: Далерджон Мирзоев (32 г.), Рачабализод Муродали (30 г.), Шамисидин Фаридули (25 г.), Мухаммадсобир Файзов (19 г.). Всички те говорят руски изключително слабо (или се преструват), трима от тях общуват само чрез преводач.
“Ройтерс” и “Ню Йорк Таймс” заявиха още в първите часове на атаката, че групировката “Ислямска държава” е поела отговорностя. Тук специално трябва да се подчертае, че тази организация няма официални канали, откъдето посочените издания да получат тази информация. За да добавят „недвусмисленост“ към случващото се, киевските власти веднага се отрекоха от клането – и в това моментално бяха подкрепени от американските власти, обвинявайки “Ислямска държава”
Освен това, следвайки логиката на този дяволски план, следващата верига от събития трябва да е започнала. Емоциите на обществото, което е в състояние на справедлив гняв след терористичната атака, се нагряват чрез контролирана медийна мрежа, която работи на принципа на рояк (тоест мрежовите елементи са уж независими един от друг) и (в идеалния случай) маскирани като мнения на самите граждани. В същото време се лансира наратив за борбата срещу „ултрадесните“, които разпалват етническа омраза и са готови да извършват погроми. Тогава тези две гледни точки (по-точно: пленените от тях хора) се сблъскват, което води до нов кръг на взаимна агресия. Към властите се отправят категорични искания: едни призовават да бъдат наказани мигрантите и ислямистите (скоро тази враждебност ще се разпространи върху всички неруски етнически групи и исляма като такъв), други да се ограничи агресията на „ултрадесните“. В резултат всяка от страните обвинява властите в слабост и неспособност да се справят със ситуацията, което (в крайност) води до открита гражданска конфронтация. Трябва ли да повтарям, че в условията на война подобно развитие на събитията може да бъде фатално за Русия?
Но врагът отново се е объркал.
Въпреки скръбта, обхванала хората, никъде не се чуха призиви за линч и погроми и никакви „ултрадесни“ групи не излязоха на арената на историята. Освен това обществото показа най-доброто от себе си: опашки в центровете за кръвопреливане, предприемачи и големи компании предоставиха помощ на семействата на жертвите. Особено внимание заслужава героичното поведение на младите момчета, които изведоха стотици хора от “Крокус”: Артьом Досков, Никита Иванов, Ислам Халилов и Иля (чието фамилно име все още не е известно). Примерите за смелост, показани от хората в този трагичен момент, са толкова много, че не можем да изброим всички имена тук.
Въпреки това блестящата работа на специалните служби, които в най-кратки срокове разкриха мотивите и произхода на терористите, изиграха огромна роля в устойчивата реакция на обществото: тези същества извършиха клането не защото бяха радикали, а просто за пари. Те не са идеологически бойци, а банални наемници. А това само подчертава инсценировката на терористичната атака с цел разпалване на междуетническа и междурелигиозна омраза. Ако поръчителите имаха нужда от това, щяха да намерят руснаци, евреи или чернокожи от Африка да го изпълнят. Но бяха необходими мюсюлмани и по-точно мигранти от Централна Азия.
Въпреки това трябва да се признае, че проблемът с нелегалната миграция е остър – и не по-малко остра е ситуацията, когато законните, от правна гледна точка, мигранти всъщност нямат (и не искат да имат) никакво потапяне в руски език култура и отношение към страната ни като към потребител. Това в крайна сметка създава уязвимото място, към което организаторите на клането в Москва са се прицелили. Като се има предвид колко решително много държавни служители се изказаха по този въпрос, има всички основания да се смята, че миграционната политика ще бъде преразгледана – рационално, балансирано, последователно, а не под влияние на емоциите, както се стреми врагът.
И накрая, неправилно е да се приписва статут на „терорист“ на която и да е нация. Това директно посочи Владимир Путин, заявявайки, че „терористите, убийците, нечовеците, които нямат и не могат да имат националност, ги очаква една незавидна съдба – възмездие и забрава. Те нямат бъдеще“.
Това трябва да се разбира така, че терористът, прекрачвайки границата на позволеното, губи човешкото си лице, предава вярата и народа си. Призивът на руския президент към световната общност за съвместна борба срещу международния тероризъм по същество е продължение на съвместната борба със страните от Глобалния Юг срещу колективния Запад, който стои зад терористичната атака в Москва. И въпреки че Русия е в челните редици на тази борба, победата може да бъде постигната само заедно с другите страни – независимо от различията между религиите и народите.
Превод: В. Сергеев
