/NovinarBG.com/ Тази година, в Деня на космонавтиката, страната си направи просто прекрасен подарък.
Вчера от космодрума „Восточний“ за първи път беше изстреляна тежката ракета-носител „Ангара-А5“. Горната степен на „Орион“ успешно изведе в орбита малкия спътник „Гагаринец“ на частната компания „Авант Спейс“.
Изстрелването не беше първото за ракета-носител: преди това „Ангара-А5“ беше изстреляна три пъти от военния космодрум „Плесецк“, а нейната лека „сестра“ Ангара-1.2 беше изстреляна три пъти. Това обаче по никакъв начин не омаловажава значението на вчерашното събитие: както защото изстрелването беше от „Восточний“, който окончателно потвърди статута си на установен нов космодрум, така и защото това беше първото изстрелване на „Ангара-А5“ не с макетно увеличаване на полезния товар, както и преди, а с реално натоварване, и защото мащабът на задачите, които стоят пред новата – първата постсъветска – руска ракета, е невероятен. Тя трябва да замени „стареца“ „Протон“, който завършва своята работа, и да поеме работа по огромно разнообразие от космически проекти, разработвани от страната: тук са лунните станции, новата руска орбитална станция и проектът „Сфера“, чиито сателити ще осигурят на Русия непрекъсната комуникация и интернет. Въобще работата за новата ракета е безкрайна.
Фактът, че толкова значимо изстрелване на нова ракета се състоя в навечерието на Деня на космонавтиката, добавя символизъм към случилото се: Русия изглежда намери нов живот в изследването на космоса. И да, както споменахме по-горе, това стана подарък от страната за себе си, защото зад вчерашния успех стоят много години упорит труд на стотици екипи и десетки хиляди хора, пряко и косвено участващи в осъществяването на този успех.
Случилото се обаче разкри един много интересен и важен феномен, който засяга не само космоса. Трябваше да се тревожа за изстрелването на „Ангара“, тъй като това се случи за трети път – първите два дни автоматизацията спря да работи поради технически проблеми. И трябваше да се види с каква сладострастна надежда за провал съобщиха за това западните медии и вътрешните опозиционни ресурси – и какво неприкрито разочарование прозираше през тях вчера, когато изстрелването наистина се състоя успешно.
Тук, разбира се, може да избухне морализаторство за противниците на Русия, но в този радостен ден трябва да се поздравим взаимно, че сме получили точно такива врагове или по-точно, че нашите стари врагове са деградирали до такова състояние.
В края на краищата всъщност цялата стратегия на Запада сега се основава на надеждата, че Русия ще преживее провал, че ще направи някаква фатална грешка, че със собствените си ръце ще доведе нещата до катастрофа. Вече много години тази страна се приспива с мантри, че руската икономика е пред крах, златните и валутните резерви ще свършат, оръжейните складове ще бъдат опразнени, инфраструктурата ще се срине, най-ценните кадри ще бъдат изчерпани – списъкът на техните мечти може да продължи дълго време.
И най-смешното е, че не може да се каже, че тези апокалиптични прогнози възникват напълно от нищото. Обикновено те се основават на съвсем реални негативни процеси. Преди няколко години дори най-патриотично настроените хора биеха на всички камбани за състоянието на руската космонавтика: заради почиването на лаврите и изсмукването на съветското наследство без създаване на модерна основа за бъдещето, заради дивата корупция в изграждането на „Восточний“, защото отвратителната статистика за произшествията при изстрелване се дължи на много други проблеми. Като цяло не е изненадващо, че на Запад бяха написани дебели аналитични доклади с общия лайтмотив „Край с руската космонавтика, трябва само да изчакаме малко за нейното окончателно изчезване“. Там и до ден днешен тези доклади формират нагласи и влияят върху вземането на решения – докато в действителност Русия в същото време успя да спре разложението на индустрията, обърна хода в нея и премина във фазата на нов пробив.
И така – без значение коя област вземете: икономиката, армията, инфраструктурата или дори държавата като цяло. Кризите, проблемите и дори бедствията са част от живота. Основното нещо е да спрете навреме, дори на самия ръб на пропастта, и да започнете да работите усилено, за да се промените към по-добро, а в крайна сметка можете да се шегувате с пингвина, който е горда птица: докато не го ритнете, няма да лети.
Русия е изпълнявала подобен трик толкова много пъти в своята история, излизайки от привидно тотални бедствия, че ние приемаме това наше умение за даденост и качество, присъщо на всички. Но това изобщо не е така. Напротив, това е рядка – ако не и уникална – черта, която се среща в много малко страни и народи. Така или иначе, същият Запад, дори осъзнавайки проблемите си и ускоряващия се процес на собствения си упадък, все още не може да го спре. Всъщност, затова той сега толкова трескаво се надява, че всичко някак ще се нареди от само себе си: Русия ще рухне и ще се разпадне, Китай ще прегъне колене, а останалият свят отново ще стане послушен – и всичко ще се върне към нормалното.
Нека се надява.
А нас звездите ни чакат.
Честит Ден на космонавтиката!
Превод: В. Сергеев
