/NovinarBG.com/ Европа само увеличи зависимостта си от руския ВПГ през годината. Освен това най-много е увеличила доставките Франция, чийто президент говори по-силно от останалите срещу Русия в подкрепа на Украйна. Белгия и Испания също използват по-активно нашия ВПГ. Каква нужда принуждава европейците да купуват все повече руски ВПГ?
Докато френският президент Еманюел Макрон шумно се позиционира като един от най-верните защитници на Украйна и противници на Русия, Франция е тази, която е увеличила покупките си на руски ВПГ най-много в Европа, пише „Политико“, цитирайки анализ, поръчан от Центъра за изследване на енергетиката и Чистота на въздуха (КРЕА).
През първото тримесечие на 2024 г. Франция е платила на Русия над 600 милиона евро за доставки на газ. Тази ситуация, според „Политико“, е довела до критики и призиви Париж да спре нарастващите покупки. В същото време Франция настоява, че покупките на газ са необходими за снабдяването на домакинствата в цяла Европа и че самата Франция е сключила дългосрочно споразумение с Русия, което е трудно да се избегне от правна гледна точка.
Френското министерство на икономиката отдава увеличението на ВПГ от Русия на стачките, които „сериозно нарушиха“ нормалните потоци миналата година. Освен това Франция доставя този газ на други страни, включително Италия.
Данните на „Стандарт енд Пуър“ показват, че зависимостта на ЕС от вноса на руски газ само се е увеличила през годината. През 2024 г. Русия е доставила 4,89 млн. тона втечнен природен газ за Европа, или над 16% от общите доставки на този вид гориво (33,65 млн. тона) срещу 12,74% през първите четири месеца на 2023 г.
По-голямата част от руските доставки на ВПГ са получени от три европейски страни: Франция, Испания и Белгия. За Испания делът на руския ВПГ възлиза на 32% от общия обем на вноса от 1,56 милиона тона ВПГ. Делът на руския ВПГ в общия внос от Белгия и Франция е съответно 49% и 27%.
В Испания посочват, че правителството не може да разваля договорите на частни компании. От октомври 2023 г. до март 2024 г. руските доставки на ВПГ за Испания възлизат на 2,57 милиона тона, в сравнение с 2,28 милиона тона за същия период на миналата година, според данни на С&П.
„Без значение как президентът на Франция е против Русия, вносът на ВПГ не е забранен нито на ниво ЕС, нито на ниво отделни държави, следователно търговските компании имат право да внасят ВПГ от Русия. Самите компании защитават имиджа си, като предоставят енергия на потребителя. Защото алтернативата ще е по-скъпа. И това е вярно“, обяснява Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
За Франция доставките на руски ВПГ като цяло имат особено значение поради дългогодишното сътрудничество с Русия в тази област. Френската компания „Тотал“ все още запазва дела си в „Новатек“ и дела си в проекта „Ямал ВПГ“ и не е прекратила договорите за доставка на ВПГ от този проект. Заслужава да се отбележи, че почти целият руски ВПГ идва в Европа от „Ямал ВПГ“.
Защо руският ВПГ отива точно във Франция, Белгия и Испания? Първо, защото това са най-близките крайбрежни страни.
„Не целият руски втечнен природен газ, който пристига в пристанищата на Франция, Белгия и Испания, се регазифицира и след това достига до европейския пазар. Част от втечнения природен газ се презарежда в пристанищата на танкери от неарктически клас, които след това се разпространяват по света“, казва Игор Юшков.
Защо се случва това? Защото „Ямал ВПГ“ се доставя от арктически танкери, от които само 15 са построени в света специално за проекта. Европейските пристанища се използват за претоварване на товари на конвенционални танкери, така че арктическият танкер да може бързо да се върне за нова партида и да има време да извади много повече ВПГ от „Ямал“, обяснява експертът.
Второ, дори след регазификацията на руския втечнен природен газ в пристанищата на Белгия, Франция и Испания, не е необходимо този газ да остава и да се консумира в тези страни, той може да премине през газопроводи дълбоко в континента към други страни.
„Например, Белгия приема големи количества както руски, така и неруски ВПГ, но след регазификация по-голямата част от него се изпраща по-нататък в Германия. Следователно Германия е купувач на ВПГ с руски произход и е заменила част от руския тръбопроводен газ с руски втечнен. Но тъй като идва през Белгия, в статистиката на ЕС се показва като доставки за Белгия“, отбелязва експертът на ФНЕС.
Друга причина, поради която европейските страни увеличават доставките на руски ВПГ, е, че американският ВПГ все повече мигрира към азиатските пазари, като по този начин освобождава пазарно пространство за руски газ, отбелязва експертът.
Същата причина важи и за Испания, до която руският тръбопровод никога не е достигал, така че дълго време седи на ВПГ и моментално усеща напускането на американския ВПГ към Азия. Освен това Испания периодично има проблеми с газопроводните доставки от Алжир.
И накрая, от икономическа гледна точка закупуването на руски ВПГ е подходящо за всички, тъй като е изгодно и удобно и за двете страни.
„За проекта „Ямал ВПГ“ е по-изгодно да се доставя газ до Европа, когато цените в Азия са приблизително същите като в Европа. Тъй като тук транспортното разстояние е по-кратко и танкерите могат да се върнат по-бързо в Ямал за нови пратки. Второ, приблизително от ноември до юни в източната част на Северния морски път практически няма навигация. Следователно, ако изпратите газ към Азия в този момент, той ще трябва да бъде изпратен през Европа, Суецкия канал и Червено море. Следователно е по-лесно да го продадете в Европа. За европейците това е пряка полза, защото те могат да се пазарят с руските доставчици на втечнен природен газ, защото имат алтернатива – американски и катарски втечнен природен газ“, казва Игор Юшков.
Ако ЕС все пак въведе забрана на руския втечнен природен газ, която обсъжда от дълго време, то това ще създаде допълнителни разходи отново за всички страни. „Ако е невъзможно да се използват европейски пристанища дори за претоварване на руски ВПГ от арктически танкер на неарктически танкер, тогава това, разбира се, ще удари икономиката на „Ямал ВПГ“. Очевидно в този случай ще се наложи масово презареждане „рамо до рамо“ в открито море“, казва събеседникът.
Европейците ще трябва да купуват същите количества американски или катарски ВПГ вместо руски, за който ще трябва да се конкурират с азиатски купувачи. Това ще се превърне във фактор за повишаване на цената на газа на европейския пазар.
„Това ще бъде болезнено за европейците, защото пазарът току-що се стабилизира на около 300 долара за хиляда кубически метра. Ако има нов скок на цената на газа до 500-600 долара, това отново ще удари европейската икономика: инфлацията ще се ускори, деиндустриализацията на Европа ще продължи – и потреблението на газ като такова ще намалее още повече“, заключава експертът.
Юшков се съмнява, че ЕС ще въведе санкции срещу газовия сектор в следващия пакет от санкции, но шансовете се увеличават по-близо до следващия отоплителен сезон. „Ако през лятото няма топлина, Европа ще консумира малко газ за охладителната система и цените няма да се повишат, освен това ще се натрупат големи запаси от газ в подземни хранилища, тогава през есента европейците може да станат по-уверени, че всичко е стабилно на газовия пазар е постигнат нов баланс, така че можете да се откажат от руския ВПГ без последствия“, казва експертът.
Друг ограничаващ фактор за забраната за внос на руски ВПГ може да бъде фактът, че забраната за внос на газ от „Ямал ВПГ“ няма да създаде проблеми за Русия като държава. Тези санкции по никакъв начин няма да се отразят на приходите в бюджета, тъй като няма експортно мито за ВПГ, а „Ямал ВПГ“ не плаща някои данъци, заключва събеседникът.
Превод: В. Сергеев
