/NovinarBG.com/ Казахстанският лидер съгласувал ли е изявлението си с МААЕ?
Просто е удивително колко неизбежна е политическата наивност, да не казваме думата „зависимост“, на някои лидери в опит на всяка цена да увеличат ликвидността си в очите на тези, които смятат за „хегемон“. Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев говори на Общото събрание на ООН с поредния манихейски призив за премахване на ядрените оръжия.
Тогава, след като се прибра от Ню Йорк, казахстанският лидер говори и в Германия, където се опита да смекчи последствията от казаното в ООН. Фактът, че апологетичните бележки в берлинската му реч са посветени предимно на Русия, е показателен повече от всякакви аналитични усилия: котката знае чие месо е яла.
И към кого точно беше адресиран антиядреният пасаж, който по същество продължи спора на Токаев с руския президент Владимир Путин, който започна в Сочи на Валдайския форум 2019 г.? Нека го възпроизведем:
Токаев: „Притежаването на ядрено оръжие в съвременния свят не е гаранция за сигурност и особено за икономически просперитет. Понякога е по-добре да нямате ядрени оръжия, но да привлечете повече инвестиции в икономиката си, да поддържате и развивате добри отношения в света, което Казахстан прави на практика.
Путин: „Саддам Хюсеин също мислеше така.“
Ясно е, че разни „учени“ и „експерти“ веднага се развълнуваха, главно от либералните серпентариуми, и започнаха да убеждават руската общественост, че на Токаев му било трудно, „многовекторен“ е, затова бил принуден да маневрира. Обаче може да се маневрира под натиск, а Токаев се държи доста инициативно и проактивно, като дори твърди, че борбата с ядрените оръжия е станала „част от националната идентичност“ на Казахстан.
Ето защо след три години думите на руския лидер могат да бъдат допълнени само като се спомене, че ръководителят на КНДР Ким Чен Ун, който наскоро посети космодрума Восточни, не мисли така – буквално изобщо. И за разлика от Саддам или Муамар Кадафи, той не се крие от никого в подземни бункери, откъдето окупаторите рано или късно го извличат за извънсъдебна екзекуция. Това е така, между другото, забележка за феновете на Токаев, особено в контекста на събитията от януари 2022 г. в Казахстан, полузабравени на фона на Спрециалната военна операция. И така, какво каза казахстанският лидер пред Общото събрание на ООН?
Теза 1: „[Вирусът Covid] се превърна в сигнал за събуждане относно необходимостта да засилим съвместните си усилия срещу наистина реалната заплаха от ядрени оръжия. Продължаващото ускоряване на ядрените програми в някои страни, съчетано с постоянната заплаха от тероризъм, увеличава рисковете от използването на оръжията на съдния ден.
Спомняте ли си героя на Мирча Кришан с краставицата? Той знае за краставицата, но го питаха за домата. Какво направи? Каза: „Доматът се отглежда в зеленчукови градини заедно с краставицата. А както се знае, краставицата…“ – и по-нататък по текста. Така и Токаев…
Що се отнася до ускоряването на ядрените програми в КНДР, например, това по никакъв начин не увеличава заплахата от ядрен тероризъм просто поради отговорното поведение на ядрените сили. Някак си нито в Индия, нито в Пакистан, въпреки разпространението на тероризма, включително междуособната борба за спорни територии, нищо не се чува за достъпа на терористите до ядрени технологии.
Теза 2: „Радостно е, че напоследък сме свидетели на някои положителни промени. Договорът за забрана на ядрените оръжия влезе в сила…”
Виждали ли сте този документ, който Токаев хвали? Е, вижте го преди да започнете да ръкопляскате.
Позоваването на първата в историята резолюция на Общото събрание на ООН веднага хваща окото. Приета е на 24 януари 1946 г. ( документ A/RES/1 ). Там е черно на бяло написано: „Комисията трябва да направи някои предложения: [включително] относно изключването на атомни оръжия от националните въоръжения…“. Самата резолюция е за създаването на тази Комисия по атомни проблеми, от която впоследствие през 1954 г. произлиза МААЕ. Имайте предвид, че това е и годината на първото разширяване на НАТО с приемането на Германия.
Забраната на националните ядрени оръжия е „Планът Барух“, представен в ООН точно през 1946 г. като част от предложението за легитимиране на ядрения монопол на САЩ (както и на Великобритания и Канада), прозвучало в речта на Уинстън Чърчил във Фултън на 5 март 1946 г. Същността на въпроса е да се прехвърли този монопол под формалния „контрол“ на ООН, като по този начин се избегне появата на ядрени оръжия в СССР.
Ясно е, че „контролът на ООН“ е само фигура на речта, която прикрива американския монопол. Токаев в ООН предлага да се върнем към „плана Барух“, който тогава беше блокиран от Съветския съюз с вето и точно затова Москва и Ленинград не бяха превърнати в Хирошима и Нагасаки? Да, Токаев предлага точно това, покривайки задкулисните си разсъждения със смокиновия лист на „всеобщите” интереси.
Избягването на ядрена катастрофа е универсален човешки интерес, но това е всичко. То се постига чрез взаимно ядрено възпиране, тъй като при липсата му ще се появят конвенционални оръжия, чието използване е много по-трудно за възпиране, а разрушенията – напълно съпоставими.
Няма други подобни интереси – просто не се нуждаете от приказките за „промените на климата“ – тази измама „на всички времена и народи“, измислена от елитите на Запада, за да не купуват петрол от „диктатори“ и да вкарват всички в „цифров концентрационен лагер“, закачайки ги на иглата на „зелената приказка за балами“
В Договора, на който Токаев се възхищава, има и много по -„интересно“. Така например чл. 4.1, където страните, които са се отървали от ядрени оръжия, са помолени да докладват и да си сътрудничат с „компетентния международен орган“ (четете – американски). Ако такъв орган не бъде сформиран по някаква причина, Генералният секретар на ООН получава правото да „свика извънредна среща на държавите-страни [по Договора], за да вземе всякакви решения, които може да са необходими“ (член 4.6). За интервенция ли става дума?
Теза 3: „Разбира се, доктрината за взаимно гарантирано унищожение означава, че е малко вероятно ядрените сили да се откажат от своите арсенали в близко бъдеще. Ето защо скептиците могат да твърдят, че като декларираме желанието си да изградим свят без ядрени оръжия до 2045 г., ние само го представяме като действително.
Нашият исторически опит подсказва обратното. Тази година се навършват 30 години, откакто Казахстан реши да затвори ядрения полигон Семипалатинск и да изостави своя четвърти по големина ядрен арсенал. Петнадесет години по-късно централноазиатските държави обявиха своя регион за зона, свободна от ядрено оръжие. Това е първата безядрена зона, която е разположена изцяло в Северното полукълбо.
Най-смешното е това за „четвъртия по големина ядрен арсенал“.Но щом цяла република твърдо вярва, че Черно море е изкопано от „великите укри“, тогава нищо не е невъзможно. Семипалатинският полигон беше затворен, тъй като изпълни историческата си мисия – беше създаден противоракетният щит.
Не е ясно обаче каква е заслугата на Казахстан – Съюзът се разпадаше и едва тогава те решиха да затворят полигона – защото разбраха, че нито сами ще могат да го използват, нито някой ще им позволи. Джеймс Бейкър тогава обясняваше на републиките, включително и на Казахстан, че ще трябва ядрените оръжия да бъдат предадени в Русия?
Същото е и с „безядрената зона“ – в случай на война ще обясните на американците, че не могат да бомбардират с килотонни бомби, защото „ние сме безядрени“? Те, разбира се ще ви изслушат. Вече слушаха. Ала сега не спорят, защото Русия е ядрена сила. Но ако мечтите на Токаев се сбъднат, не дай си Боже, суверенитетът на нито една постсъветска република нама да струва дори цената на хартията, върху която е деклариран
За да стане ясно в чия мелница е наливал вода Токаев с работата си в Ню Йорк, ето информацията:
Генералната конференция на МААЕ одобри резолюция за незабавното връщане на Запорожката АЕЦ под пълен контрол на Украйна.
Инициаторите са трима – Канада, където навремето беше предислоциран личният състав на СС дивизията „Галисия“, разбита от Червената армия, Финландия, неофит на НАТО, изскачащ от гащите си, за да угоди на новия „хазяин“, и Коста Рика, което е тук само за навалица, каквото й казаха, това и направи.
Причината за резолюцията също е ясна: украинските въоръжени сили не могат да стигнат до атомната електростанция, въпреки разрушаването на стената на водохранилището и изливането на водата от язовир Каховка. Свирнаха им хазяите – и дублираха от свое име тази свирка в МААЕ. В резултат на това организация, считана за сериозна и уважавана, беше сведена до маша за вадене на кестени от огъня за Вашингтон.
Това е особено подчертано на фона на бедствието в Тихия океан, където Япония източва водата от АЕЦ Фукушима, всички наоколо протестират, а МААЕ мълчи като риба. А водата си е същата, радиоактивна. Или нещо още по-калпаво.
Казахстан спокойно може да се счита за четвъртия съавтор на тази резолюция, тъй като Токаев с речта си в ООН „уцели целта“ в смисъл, че подигра на Запада в най-необходимия и важен момент. Ясно е, че сега Русия е заета със Специалната военна операция, така че всеки, който не го мързи, се възползва от това. Или не знаем, че същият Казахстан преговаряше с Армения за координирано излизане от ОДКБ?
Токаев обаче се дистанцира от тях, като обеща да „влезе в темата“, ако има консенсус. Когато обаче дойде времето и „водното примирие“ приключи, се оказва, че всички ходове са записани. И дългът ще се окаже, че трябва да се плати – никой не е отменил ефекта на бумеранга в политиката.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
