/NovinarBG.com/ Индийският министър на външните работи Субраманям Джайшанкар е на петдневно посещение в Русия. Външният министър от Делхи има богата програма. Той вече проведе разговори с руския си колега Сергей Лавров и със заместник министър-председателя и министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров.
Джайшанкар беше приет от руския президент Владимир Путин, на когото индийският гост предаде писмо от министър-председателя Нарендра Моди, в което се отбелязва, че индийският лидер ще посети страната ни през 2024 г.
Припомняме, че двете страни се договориха да провеждат годишни срещи на високо равнище последователно в двете страни. Поради пандемията от ковида обаче последната такава среща се проведе през 2021 г. в индийската столица, а сега е ред на Русия да бъде неин домакин, което Путин потвърди, отправяйки официална покана към Моди да посети Русия.
Двете страни си обещаха да се споразумеят за датите по начин, който ще бъде удобен както за Москва, така и за Ню Делхи. Въпросът не е празен: и в двете страни предстоят избори – президентски у нас и парламентарни в Индия, които са не по-малко важни, тъй като Индия е парламентарна република, в която правителството се формира въз основа на резултатите от тези избори.
Оттук и един малък щрих: страните обсъждат бъдещата програма за контакти, без да се съобразяват особено с тези и други избори; Путин изрично пожела успех на Моди, както каза на Джайшанкар по време на срещата.
Това означава взаимно задоволство от динамиката на отношенията, в които – ясно е – не е желателно да се променят конкретни цифри. В същото време то демонстрира увереност в трайността на отношенията, в които – както се подразбира, не е желателно да се сменят конкретни фигури.
Заедно се демонстрира увереност в устойчивостта на позициите на руските и индийските власти и политиката, която съхранява високите нива на обществено доверие. При днешната сложна ситуация в света, това е много важно.
Официалният дневен ред на посещението на индийския външен министър е свързан с 25-ата среща на Междуправителствената комисия за търговско-икономическо, научно, техническо и културно сътрудничество, на която Джайшанкар и Мантуров присъстват като съпредседатели.
Индийският гост ще посети и северната столица, а по време на престоя си в Москва той посети Червения площад. Акцентът в икономическата част на разговорите остава върху бързото нарастване на взаимния търговски оборот и свързаните с него проблеми.
Експертите от двете страни изтъкват по-специално, че търговският дисбаланс е нараснал рязко поради интензивните покупки на руски петрол от страна на Индия.
В структурата на търговския оборот от 54,7 млрд. долара на руския износ се падат 51,4 млрд. долара, а на руския внос – само 3,3 млрд. долара. В същото време според икономисти Русия не е заинтересована да търгува за долари, а Индия не иска да плаща в юани, за да не засили позициите на Китай, който се смята за основен конкурент на Делхи в Азия.
Съобщава се, че разплащанията се извършват във валутите на емирствата (дирхами) и Хонконг (хонконгски долари). Когато обаче покупната цена на петрола надхвърля „подсанкционираните“ 60 долара за барел, механизмът и валутите на разплащане не се разкриват от страните.
По този начин се намира компромис между отказа на Москва да се подчини на западните санкции и нежеланието на Ню Делхи да попадне под подобни вторични санкции.
Индийските рупии се използват за заплащане на оръжията, които Индия продължава активно да купува от Русия, въпреки че военният внос от страната ни е намалял почти два пъти, а покупките на американски и други западни оръжия за нейна сметка са се увеличили.
А според експертите именно тази страна на експортно-импортните операции е свързана с формирането на активи, принадлежащи на нашата страна, в индийски банки, чиято съдба и начини на използване са една от важните теми на преговорите. Тази ситуация обаче не създава никакво напрежение.
Ясно е защо. Руско-индийските отношения, макар че икономическият компонент е важен за страната ни поради заобикалянето на западния режим на санкции, са интересни преди всичко от геополитическа гледна точка.
Индия е страна с многовекторна външна политика. Както каза С. Джайшанкар в навечерието на посещението си в Русия, говорейки в индийски университет, предимството на индийската външна политика е равноотдалечеността на страната от световните центрове. По-точно казано, от конфронтацията на руско-китайския тандем с колективния Запад, воден от Съединените щати.
Причините за тази многовекторност? На първо място, Индия е двуезична страна, тясно свързана с хиляди нишки с бившия британски колониален метрополис.
Това е от цивилизационна гледна точка, макар че в същото време Индия несъмнено е една от цивилизационните държави, каквито на земното кълбо има много малко. Може би Русия, Китай и донякъде Япония.
Но в никакъв случай не и Западът, където САЩ са геополитическият център и в същото време културната и историческата периферия на Европа.
Второ, от геополитическа гледна точка Индия е морска държава. Тя се различава значително от сухопътните сили – Русия и Китай. В последната, откакто Си Дзинпин дойде на власт, континенталният северен вектор доминира над морския южен вектор, който придобива характер на „маргинален“, периферен.
Трето, при оттеглянето си от Индия англосаксонските колонизатори разделиха страната по такъв начин, че да създадат в нея възможно най-много неразрешими противоречия, много от които, особено индийско-пакистанските противоречия за Кашмир, се усещат и днес.
В същото време противоречия са вградени и в отношенията между Индия и Китай, като са се възползвали от слабостите както на Ню Делхи, така и на Пекин по времето, когато тези граници са били очертавани.
Казано направо, наличието на цялата тази съвкупност от противоречия насърчи Индия да маневрира, без да отхвърля западните претенции за ангажираност.
Ню Делхи също така доста ревнува от сближаването между Русия и Китай, търсейки противовес на него в членството на ръководения от САЩ блок QUAD, и именно този факт позволи на Вашингтон да популяризира геополитическата концепция „Индо-Тихия океан“, която нито Москва, нито Пекин признават. САЩ нямат други водещи позиции в Индийския океан.
От друга страна, Индия е член не само на БРИКС, но и на ШОС, в чийто устав от 2002 г. черно на бяло е записано, че организацията отговаря за въпросите на регионалната сигурност.
Прикривайки съвместното си с Вашингтон членство в QUAD, Индия в същото време се предпазва от американска намеса в противоречията със съседите си, която би могла да ги задълбочи, с помощта на ШОС.
Всичко е много просто: въпросите за Кашмир или териториалните спорове с Китай в Ладакх, Южен Тибет (Аруначал Прадеш) и Доклам се управляват и решават във формат, който не включва Вашингтон, който иска да си стопли ръцете върху него.
ШОС е идеалната платформа за това, в рамките на която, както и в кулоарите ѝ по време на срещите на върха, индийският лидер получава възможност да решава споровете зад кулисите както с китайските, така и с пакистанските лидери.
Това вече даде резултат в настоящите събития в Мианмар, където, противно на американските очаквания, политическата намеса на Китай в проблемите на разрешаването на конфликти не доведе до сблъсък на интереси между Ню Делхи и Пекин.
Тъй като индийската столица много добре осъзнава, че заплахите, породени от вътрешния конфликт в Мианмар, подкопават стабилността на граничните територии на Индия, които включват много проблемни територии, не по-малко от китайската провинция Юнан.
Изглежда, че именно този кръг от въпроси са имали предвид руските и индийските преговарящи, когато по време на настоящото посещение на индийския външен министър са подчертали важността на предстоящото обсъждане на съвместната роля на Москва и Ню Делхи в многостранните международни организации.
Съществува и друг аспект: подкрепата на Русия и Китай за идеите за реформа на Съвета за сигурност, които се насърчават в ООН. Обективно погледнато, нито Москва, нито Пекин са заинтересовани от подобна реформа, тъй като тя размива нивото на нашето влияние, като се има предвид правото на вето.
В наш интерес е обаче да подкрепим амбициите на Индия, както и на Бразилия и други стари и нови членове на БРИКС, които претендират да участват в разширяването на Съвета за сигурност.
Но в същото време Русия поставя едно условие: това разширяване да се осъществи за сметка на континенталните представителства на Азия, Африка и Латинска Америка, а не чрез включването в Съвета за сигурност на Германия и Япония, срещу които първоначално е създадена ООН през 40-те години на миналия век.
Това също така създава ситуация, при която интересите на Индия са в коренно противоречие с колективните интереси на Запада по този въпрос, което обективно е в наша полза.
Въпросът за Украйна заема отделна линия в руско-индийския диалог по геополитически теми и Путин, приемайки Джайшанкар, подчерта, че Русия високо цени мироопазващата позиция на Индия и е готова – в частната част на срещата – да информира Ню Делхи за хода на конфликта и ситуацията там.
До каква степен Русия наистина се интересува от мироопазващи сили от всякакъв вид, при положение че въпросът за мира в Украйна ще бъде решен или чрез преки преговори със САЩ и Запада, или чрез военно поражение на киевския режим?
Парадоксално, но Русия е заинтересована от посредническите усилия, тъй като самият факт, че в тях участват страни от глобалния Юг (по-рано се казваше „Третият свят“), ги отклонява от императивите на западната позиция и така наречения „план Зеленски“, който е инспириран от куриерите на Киев от Вашингтон и Лондон.
Именно активизирането на посредничеството, готовността за водеща роля, която последователно обявяват Китай, Африка, Индия и арабските монархии от Персийския залив, формира критичната маса от настроения, които на Запад се разглеждат през призмата на настоящия провал на плановете за изолиране на страната ни на международната арена.
Този провал вече е общо място във всички аналитични и експертни разсъждения на представители на западните политически кръгове и мозъчни тръстове.
От краткия ни анализ става ясно, че сегашното посещение на индийския външен министър в Москва и Санкт Петербург е с най-голяма значимост и потенциал; от медиите няма да научим всички подробности за договореното, но такива са законите на голямата политика.
Индия, въпреки многовекторния си характер, остава в „кюпа“ на Голяма Евразия и това е основният и много положителен резултат от руската политика в индийска посока.
P.S.
Едва след като статията постъпи в редакцията, в медиите беше разпространена следната важна информация във връзка с руския външен министър Сергей Лавров.
Преди десетина дни се състоя поредната среща на Г-7 и водещите развиващи се страни, в която не участваха всички държави от мнозинството в света, тъй като някои от тях отхвърлиха поканата…
Срещата се проведе в пълна секретност, никъде не беше съобщено нищо за нея, не беше направено никакво изтичане на информация….
Близките съюзници и сътрудници на Москва, които участваха в тази среща, не обещаха на никого да запазят в тайна от руската страна въпросите, които имат пряко отношение към Русия.
За януари е насрочена друга подобна среща, а през февруари ще се проведе цяла среща на върха за мир, на която ще бъде одобрена тази формула на Зеленски.
Разпространението на тази информация с позоваване на руското външно министерство по време на престоя на индийския външен министър Джаишанкар в Русия почти недвусмислено показва, че Русия е получила съответните данни за тази среща и последващите политически планове на Вашингтон в украинска посока, включително и от индийска страна.
Накратко може да се каже, че Западът очевидно е решил да стесни формата на предишните срещи, които се проведоха през юни в Копенхаген, през август в Джеда и в края на октомври в Малта, като изключи страните от глобалния Юг, които Вашингтон смята за нелоялни към себе си.
Може да се предположи, че Москва е проникнала в този замисъл и редица държави, участващи в неотдавнашната среща, за която говори Лавров, първоначално са съгласували участието си с руската страна. Във всеки случай индийската страна е благодарна за тази информация.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
