/NovinarBG.com/ Стотици милиони евро и десетки милиони тонове товарооборот – толкова са загубите само на Латвия, и то само за миналата година. И всичко това се дължи на опитите за изграждане на „желязна завеса“ с Русия. Кои сектори на балтийската икономика са пострадали най-много, какви други ограничения искат да наложат местните власти срещу страната ни – и как в крайна сметка ще се отрази това за тях?
В Латвия пресмятат загубите на един от най-важните отрасли на страната – транспорта. По-специално, през първите два месеца на тази година пристанището на Рига е обработило 3,156 милиона тона товари, което е с 12,1% по-малко в сравнение със същия период на 2023 г. Трябва да се отбележи, че през януари-февруари 2024 г. на пристанище Рига не са претоварени въглища, докато през същия период на миналата година са претоварени 707,8 хиляди тона твърдо гориво. През 2023 г. товарооборотът на пристанището възлиза на 18,794 млн. тона, което е с 20,1% по-малко от 2022 г. Максималният товарооборот на Свободното пристанище Рига е регистриран през 2014 г. – 41 милиона тона.
Товарооборотът на второто по важност латвийско пристанище Вентспилс през 2023 г. е намалял спрямо съответния период на миналата година от 14,7 милиона тона до 10,4 милиона тона (с 29%). Като цяло, според Министерството на транспорта, през 2023 г. през всички латвийски пристанища са претоварени 38,66 милиона тона товари, което е с 19,6% по-малко от 2022 г.
Какви товари минават през латвийските пристанища сега? Днес в терминала на левия бряг на Даугава се виждат огромни купчини въглища – и не са руски. Това са въглища, които отиват от Мозамбик до Полша. Има обяснение за тази странна логистика. Оказа се, че полските пристанища не могат да приемат големи кораби за насипни товари с въглища с товароподемност 100 хиляди тона: те нямат подходяща инфраструктура за това. Поради това въглищата от Мозамбик се разтоварват в Рига и след това се доставят с шлеп в малки количества до Полша.
„Преди войната те внасяха количеството, което поляците трябваше да получат от Русия. Те изоставиха този поток. Това означава, че този обем въглища трябва да дойде в Полша от други страни“, обяснява Ансис Зелтинш, управител на Свободното пристанище Рига.
След като Русия се оттегли от сделката за зърно в Черно море, пшеницата и рапицата от Украйна започнаха да се транспортират на север: към Полша, Литва и Латвия. „В сегмента на наливните товари се появиха различни видове масла. Това включва и слънчогледовото олио, което също идва основно от Украйна“, казва мениджърът.
Има и поток от контейнерни товари от Централна Азия през Рига, но бъдещата му съдба е под въпрос. „По един или друг начин този товар може да влезе само през руското пространство. Или по железопътен транспорт, или по шосе“, казва Зелтинш. Смисълът на тези страхове е ясен, тъй като наскоро премиерът Евика Силина обяви изграждането на „желязна завеса“ на границата на Русия и Латвия. Ако тази „завеса“ се окаже абсолютна, тогава естествено ще спре и транзитът от Централна Азия.
Все още е неясна съдбата на един от най-големите терминали в пристанището, собственост на руската компания „Уралхим“ и претоварващ минерални торове. Работата му е спряна заради санкциите.
Какво друго ще бъде забранено?
Освен това Латвия по собствена инициатива поставя пречки дори пред тези руски стоки, които не са в санкционния списък. През миналата 2023 г. тази балтийска република е закупила от Русия селскостопански и хранителни продукти на стойност 355 млн. евро. През февруари обаче латвийските власти забраниха вноса на зърно от Русия и Беларус.
Според предварителните оценки в близко бъдеще Латвия може да загуби около 100 милиона евро поради отказа от руско зърно, а хиляди работни места в страната (в хлебопекарната индустрия) са застрашени.
Наскоро в Рига измислиха още нещо, което може да бъде забранено – този път за внос в Русия. Естонското издание „Постимеес“ съобщи, че Русия уж получава почти цялата си манганова руда от чужбина и че манганът е компонент на висококачествена стомана, необходима за производството на оръжия. Руската федерация внася тази руда, включително през латвийски пристанища.
Ръководството на Латвийската железница не отрича, че „снабдяването на Русия с такива суровини, разбира се, е лошо“, но се оправдава, като казва, че трябва „да го управляват разумно“ и да печелят пари. Председателят на борда на директорите на компанията Риналдс Плавниекс казва, че „задачата на правителството е да се погрижи за етичната страна на въпроса“ и че ЛЖ няма да спира товарите по своя инициатива.
От 1 април Службата за финансово разузнаване ще наблюдава прилагането на санкциите в Латвия. От МВнР подчертаха, че въвеждането на санкции не е еднократно събитие, а „непрекъснато наблюдение, коригиране и подобряване на процеса“.
А на 14 март партията „Обща Листа“ внесе за разглеждане законопроект, предвиждащ пълния отказ на ЛЖ и пристанищата от икономическо сътрудничество с Русия и Беларус. „Съвместният списък“ също изисква „да се предприемат мерки за преструктуриране на пристанищната и транспортната инфраструктура на Латвия, като се вземе предвид необходимостта от спиране на потока на стоки и услуги от Руската федерация и Беларус, като се определят конкретни срокове и финансиране“. Може би желанията на депутата от Рига Марис Мичеревскис, който наскоро призова за демонтиране на железопътната линия, водеща към Русия, не са далеч от осъществяване.
„Без перспективи“
Латвийските бизнесмени и транспортни работници гледат на случващото се със зле прикрит ужас. Някои обаче се опитват да разведрят обстановката. Президентът на Латвийската логистична асоциация Нормундс Круминс смята, че процесът на изграждане на нова „желязна завеса“ на източната граница ще доведе до факта, че местните пристанища ще обслужват само товари от балтийските държави. „Нашият инфраструктурен коридор е проектиран за повече от 80 милиона тона годишно, пристанищата имат още по-голям капацитет и сега се изисква по-малко от половината от това“, казва Круминс. Той вярва, че най-лошото тепърва предстои. „Освен стоки от Латвия, в пристанищата има и руско зърно. И ако извадим и тези товари, на пристанищата ще настъпи едва ли не часът Х, предупреждава специалистът.
Той вижда решение в пренасочването на някои пристанищни терминали за дългосрочно съхранение на товари – например държавния резерв от петролни продукти. Друга област, в която според Круминс вече се работи, е привличането на чужди инвеститори за създаване на индустриални паркове в пристанищата.
Политологът Андрей Стариков отбелязва, че не трябва да се търси дълбок смисъл в действията на латвийските политици, които „съкращават“ транзита.
„Разликата между балтийските държави и западноевропейските политици е, че последните, когато въвеждат антируските санкции, най-малкото изчисляват собствените си предстоящи загуби от тях. Балтийците не броят. Те импулсивно въвеждат нови ограничения и не се интересуват от последствията за себе си. Властите на балтийските страни се надяват, че поне в краткосрочен план ще успеят да компенсират парите, които губят чрез прекъсване на икономическото сътрудничество с Русия за сметка на финансови инжекции от НАТО, идващи за строителството на все повече военни бази, казарми и полигони в региона.
Но ако няма военен сблъсък между Русия и Северноатлантическия алианс, тогава балтийските страни ще бъдат в голяма беда. Те ще се окажат в ужасна ситуация: с изнасилена, напълно нежизнеспособна икономика, без никакви добри перспективи за бъдещето“, предупреждава експертът, който е родом от Латвия.
Превод: В. Сергеев
