/NovinarBG.com/ В социалните мрежи и каналите в “Телеграм” е популярна тезата, че Русия се е събудила през септември тази година. Преди това много голяма част от обществото беше в състояние на полусън и най-вече по отношение на СВО. Битката за тези хора беше някъде далеч и беше по-скоро като снимка по телевизията или новини в “Телеграм”.
Септември измени много. Някои познати от Москва и други градове на Русия (става дума за териториите, които бяха част от Руската федерация до септември тази година) задават въпроса: как да се държим по време на СВО? Помислих за това и реших да вложа опита си от живота в Донецк, започвайки от 2014 г. до наши дни, в поредица от препоръки. Веднага ще направя резервация: житейският ми опит в град на фронтовата линия е субективен. И разбира се, колкото по-далеч е селището от линията на съприкосновение, толкова по-слабо се усеща войната.
През 2014 г. видях много хора в Донецк, които се опитваха да игнорират войната, опитваха се да живеят така, сякаш нищо не се случва – дори когато градът беше обстрелван, хората умираха наоколо, имаше клане на летището. Но войната все пак нахлу в живота им по един или друг начин и това само направи нещата още по-болезнени. Хората чакаха това да свърши. Но нищо не свърши. Затова е по-добре да не чакате всичко да свърши бързо. По-добре е да се подготвите за това, че тази ситуация ще продължи дълго време, дори само защото всъщност Русия сега е във война не с Украйна, а с НАТО. Във ВСУ скоро ще останат само войници, а след това значително разредени със западни наемници.
Много е важно да си дадете отговор на въпроса: „За какво е всичко това, защо точно трябва да търпим трудностите, свързани с това?“. През 2014 г. за мен лично този въпрос не стоеше, разбрах, че на власт в Украйна са дошли нацисти, а с тях и Донбас беше обречен. Те биха унищожили физически тези, които са били и искат да останат руснаци, включително най-вероятно и мен, а останалите щяха да бъдат принудени да приемат нацистката идеология, поне формално. Сега битката е за оцеляването на Русия и съществуването на руския народ. Защо? Защото, стартирайки СВО, Русия се опитва да елиминира смъртоносната заплаха от страна на Запада, който превърна Украйна в свой трамплин. Ако Русия загуби тази битка, тогава Западът ще направи всичко, за да я разкъса и да се възползва от ресурсите на Русия – това е тяхната стратегия, те не знаят как да живеят по различен начин. На гражданите на Русия първо ще бъде внушено чувство за вина и ще бъдат натоварени със задължението да плащат на Украйна и на Запада – всички сме минали през това през 90-те години. И тогава разкъсаната Русия ще бъде ограбена, хората ще бъдат поставени на ръба на оцеляването и те ще обясняват, че сами са си виновни за това. В същото време те ще наложат ценности на обществото, в рамките на които сватбата на мъж и мъж ще изглежда дреболия. Затова можем уверено да си кажем: търпя, не само за да съществува Русия, но и да процъфтява.
Но също така е много важно да не позволявате на умората от събитията и свързаната с нея депресия да ви погълне. Това, че признавате СВО за даденост, изобщо не означава, че трябва да сложите край на целия си живот. Трябва да си починете да мислите за това. Ако можете да си позволите да отидете на ресторант или театър, трябва да отидете. Няма нужда да избягвате компанията на приятели, напротив, трябва да общувате с хора. Не избягвайте контактите с противоположния пол. Между другото, чувствата по време на криза могат да бъдат много по-остри и по-искрени, отколкото в нормално време. Спомням си впечатлението, което ми направи сватбена процесияв Донецк през лятото на 2014 г. Спомням си, че го погледнах и се усмихнах: но животът продължава, независимо от всичко!
Друг е въпросът, че изразът „пир по време на чума“ не съществува напразно, всичко си има мярка. В Донецк отдавна е неприлично да организирате шикозни банкети и да публикувате снимки от скъпи курорти в социалните мрежи. Просто, ако имате излишни пари, защо не ги похарчите за подпомагане на войници или бедни, тези, които са загубили домовете си поради обстрела на Въоръжените сили на Украйна? Нормален въпрос, ще се роди в главата на всеки здравомислещ човек.
В трудни времена унинието е страшен вътрешен враг и трябва да се борим с него. И знам как. активна позиция. Просто си задайте въпроса: какво ще отговоря на децата, когато ме попитат – какво съм правил през СВО?
И се опитайте да отговорите веднага. Ако не сте готови да се запишете като доброволец (От мен, например, ще излезе безполезен боец), тогава помогнете с пари (най-важното – през надеждни хора), които събират за хеликоптери или боеприпаси за войниците. Или за лекарства. Или храна за нуждаещите се. Дори сто изпратени рубли ще ви помогнат да почувствате, че не сте встрани.
Или можете да отидете при доброволците – те винаги са необходими на тези, които оказват помощ на армията и цивилните. Познавам много, а още повече чета за такива хора, които помагат на армията и цивилните в работата си – някой шие бронежилетки и балаклави, някой плете камуфлажни мрежи. Наскоро четох за баби, които задружно плетат топли чорапи за войниците. Те със сигурност ще имат какво да отговорят на въпроса на внуците си: какво направихте по време на СВО, нали?
Сега на всички им е трудно. Няма човек, на който да му е лесно. Но е важно животът да не минава. Важно е да бъдеш със страната си в ключов момент от нейната история. Така си мисля аз, живеейки в условията на война почти девет години.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
