/NovinarBG.com/ Нигер стана първата африканска държава, излязла от неформалния антируски блок след срещата на върха в Санкт Петербург. Новите власти вече наредиха спиране на доставките на уран за Франция, а съседните Мали и Буркина Фасо, където по-рано бяха извършени преврати, обявиха военна подкрепа за Нигер. Нашите недоброжелатели обаче все още остават в Африка.
Например в Кения – не твърде просперираща, но спокойна, динамично развиваща се и страна, избирана от туристите. Много документални филми за дивата природа на саваните с лъвове и слонове се снимат там – в резервата “Масай Мара”, а местната столица, мегаполисът Найроби, е главният икономически и културен център на Източна Африка. Срещата на високо равнище в Санкт Петербург, за разлика от срещата на върха в Сочи през 2019 г., беше игнорирана от кенийците. В същото време техният посланик в Москва активно критикува оттеглянето на Русия от зърнената сделка, въпреки че доставките на руско зърно за тази страна са се увеличили десетократно през годината.
Причината за подобно противопоставяне е определящото британско влияние, което продължава да съществува. И ефектът не е само икономически. Британците все още участват активно в обучението на кенийските войски и там тренират своите – специални операции в тропически климат. Има и специално американско присъствие – център за подготовка на военни лекари. Либерия, подобно на Кения, бойкотира новата среща на върха и участва минимално в предишната. Но в много други аспекти тази страна е противоположност на Кения: една от най-бедните, жестоки и привидно безнадеждни, въпреки достъпа до море. Именно там руският пилот Константин Ярошенко беше отвлечен и измъчван в затвора.
Тази уникална държава е основана от бивши роби, чието завръщане в Африка от Америка е спонсорирано от плантаторите, така че свободните чернокожи да не мътят водите. Заселниците изграждат своята Либерия (тоест „страната на свободата“) по образ и подобие на САЩ, по-точно на робовладелските щати, само че в робство, а по-късно и в режим на сегрегация, се озоваха местните племена. Либерия се превърна от глупава пародия на американската държава в кошмарна антиутопия. Външнополитическата ориентация към САЩ там има характер на “карго култ” и не се поддава на аргументи на разума.
Сиера Леоне е друго бедно и хронично изостанало кътче в съседство с Либерия, което не е подпомогнато от достъпа до океаните. Тази страна се фокусира само върху Лондон. Старите английски пари упорито се държат тук, въпреки че британските щикове пазят местните власти от различни бунтовници не много ефективно. Малко хора имат късмет в Сиера Леоне: две трети от населението е под прага на бедността, повече от една трета не могат да четат и пишат. Но основните търговски партньори на Сиера Леоне, благодарение на маршрутите, положени от португалците и британците, продължават да бъдат страните от Европа. Вярно е, че те постепенно се изместват от Китай.Военна група беше арестувана в Сиера Леоне във вторник за планиране на държавен преврат. Вероятно прокитайски.
Ботсвана също е под британско влияние – слабо населена, но голяма държава с буйна природа и значителни минерални находища. Тя беше последователно сред африканските „богаташи“ и се смяташе за рядка демокрация на континента. В Ботсвана никога не е имало преврати, в Африка има само седем такива държави.
Настоящият президент Моквеци Масиси, който дойде на власт през 2019 г., е местен кмет, син на бивш външен министър и един от „бащите-основатели“. Учи в САЩ, за да преподава английски език. Предпочита да го наричат „доктор“. Той избира авторитарен стил на управление. Подкрепя бракониерите. Той легализира лова на слонове и раздава изделия от ловни трофеи на колегите си.
Ботсвана е единствената голяма африканска държава, която пренебрегна и двете срещи на високо равнище с руско участие: и в Санкт Петербург, и в Сочи. И явно е заинтересована от запазване на редица санкции, наложени на Русия от Запада, преди всичко като втория по големина производител на диаманти след Руската федерация.
Лесото. Малка монархия на планина, заобиколена от всички страни от територията на Южна Африка. Някога – част от британския трон, сега – независима, където бащата, синът и майката от династията Шийсо се сменят взаимно в зависимост от настроението на местните военни.
Както и в бившата метрополия, истинската власт е на министър-председателя, който миналата есен стана най-богатият човек в страната, Сам Матекане. Неговата партия спечели парламентарните избори по сензационен начин благодарение на факта, че Матекане инвестира лични средства в предизборната кампания и обеща да „направи Лесото отново велико“ (без шега).
Източникът на богатството на Матеканее търговията с диаманти. Не е необходимо обаче да се свързва неучастието на родината му в двете африкански срещи на върха в Русия с това или с остатъците от британско влияние. Просто „африканското Сан Марино“, близко по стандарт на живот до Либерия, не се интересува особено от външна политика. Може да се счита за „добавка“ към Южна Африка, от която Лесото е напълно зависимо.
Освен това срещата на високо равнище в Санкт Петербург беше пренебрегната от Мавриций и Кабо Верде, а Демократична република Сао Томе и Принсипи (това е официалното име на страната) също не участва в Сочи. Това са малки островни държави с общо население под два милиона души.
Вярно е, че Мавриций се счита за най-удобната и добре нахранена страна в Африка заедно със Сейшелските острови, въпреки че се намира на хиляда километра от брега (Сейшелските острови са дори още по-далеч). На свой ред успява да бъде колония на Португалия, Холандия, Франция и Великобритания, като Париж и Лондон все още се борят за влияние на острова.
Същото може да се каже и за Гана: политически е близо до Лондон, но икономически до Париж. Тази голяма (над 30 милиона души) и умерено просперираща (благодарение на добива на злато) държава изпрати своя министър на националната сигурност на срещата на върха в Санкт Петербург, но като цяло се опитва да се дистанцира от Русия.
Кот д’Ивоар се фокусира стриктно върху французите и е силно зависим от техните инвестиции, но успя да се скара с Вашингтон, а отношенията му с Москва са доста добри. Кот д’Ивоар се смяташе за един от най-големите търговски партньори на Руската федерация в Черна Африка, превърна се в сериозен играч на пазара на петрол и газ и приюти офис на “Лукойл”. В допълнение, Кот д’Ивоар, подобно на Гана, играе водеща роля в отглеждането на суровини за шоколад – какаови зърна: заедно те имат 60% от световното производство.
Като цяло пари има, има и съвместни проекти с Русия. Но местните изпратиха много странен представител на срещата в Санкт Петербург – посланика на страната в Германия. Очевидно коментарите на руското външно министерство за натиска на Запада, който попречи на пълноценното участие в срещата на върха на някои от „африканските приятели на Русия“, се отнасят, наред с други , до Кот д’Ивоар.
Французите се съпротивляват на икономическата и политическа експанзия на Русия в Африка дори повече от англосаксонците, но това е лесно за разбиране. Собственото влияние на Франция на континента се срива пред очите ни, а превратът в Нигер (който също бойкотира срещата на високо равнище в Руската федерация) “Льо Паризиен” го нарича направо „най-лошия сценарий“. Най-лош е именно за Франция, която свързваше с Нигер запазването на позициите си на континента, а не за безнадеждно обеднелия Нигер.
Струва си да се изясни, че западноафриканският блок ЕКОВАС се състои от половината от изброените по-горе държави и, така да се каже, е критичен към Русия.От ЕКОВАС се планираше да се направи нещо като Европейски съюз за бедните – с обща валута, единно ръководство и програмирана външнополитическа лоялност към Запада.
Досега не беше възможно с единната валута – договориха се само за общи пътнически чекове. С лоялността също, въпреки че ЕКОВАС, подобно на НАТО, има единна въоръжени сила, предназначена да поддържа реда и да предотвратява преврати.
През последните две години членството в ЕКОВАС вече беше спряно за три държави – Гвинея, Буркина Фасо и Мали, където бяха извършени военни преврати с антизападен характер. Те са антизападни преди всичко, защото заради несбъднатите надежди на населението за по-добър живот същите французи са превърнати в „изкупителни жертви“, както уместно отбеляза бившият премиер на Мали Муса Мара в интервю за “Блумбърг”.
Най-вероятно Нигер ще бъде четвъртият в този списък. Цялото трио се обяви в подкрепа на хунтата, а в Мали и Буркина Фасо подчертаха, че ако някой (а това означава ЕКОВАСи френско-британската коалиция зад него) посмее въоръжена намеса, ще възприеме това като агресия срещу своите страни.
Французите едва ли ще поемат риск – те не са готови за голяма кампания в Западна Африка, „извън форма“. Ето защо те ще продължат да действат чрез икономически шантаж и насърчаване на тези „контрапутчисти“, които обещават да върнат бунтовните полуколонии в парижката орбита.Страхът от срамно поражение е това, което може да спре Париж от нова военна операция, каквито има няколко десетки в историята на френско-африканските отношения.
Полуживо доказателство за това е Република Малави. Редица експерти я поставят сред нелоялните към Русия африкански страни. И това въпреки факта, че именно Малави (както и Кения) получиха подарък на Москва – товар безплатни торове, ограничен от санкциите, а след това защото Западът отказа да изпълни параметрите си на „зърнената сделка“.
Парадоксът е лесно обясним. Малави е не само бедна аграрна страна, поставена на колене от повече от 30 години управление на „техния кучи син“ (т.е. прозападен диктатор) от кликата на Хейстингс. Това е страна, в която населението буквално умира от глад и е критично зависимо от помощта на Запада и неговите институции.
Тоест, опитвайки се да попречи на сътрудничеството на африканските страни с Русия, Западът не пренебрегва дори такъв обект на изнудване като гладуващите деца и жизненоважните доставки.
Само поради тази причина много от посочените по-горе държави не трябва да се възприемат като противници и още повече като врагове на Москва.Това не са врагове. Напротив, това са жертви на истински врагове, преди всичко на отстъпващите французите. Британците се справят по-добре със своята зона на отговорност в Африка, макар и благодарение на приноса на миналите поколения колонизатори, а не на таланта на сегашните обитатели на Даунинг Стрийт.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
