/NovinarBG.com/ В упадъка на развития социализъм имаше една поговорка, илюстрираща правилото за използване на частиците „и“ и „не“: „Където и да работиш, само не работи“. Киевската дипломация се придържа към подобен принцип: „Каквото и да преговаряте, просто не преговаряйт“. Опитът от мирните споразумения както тази, така и предходните години е добро доказателство за това.
Принципът е ценен, но рано или късно започва да омръзва на всички. Не само на страната, с която Киев е в остър конфликт, но дори и на онези държави, с които изглежда е в сърдечно съгласие. Защото и те си имат свои интереси и проблеми.
Така че е необходим нов ход, за предпочитане майсторски, и той беше намерен. Президентът на Украйна Зеленски заяви, че не е против мирните споразумения (въпреки че наскоро беше категорично против), но възнамерява „да предложи публична форма на преговори с Русия, така че те да не се провеждат зад кулисите“.
Прессекретарят на президента на Русия Песков, който е работил във външното министерство от 1989 до 1999 г. и следователно има известни познания по дипломатическите закони и обичаи, показа силен скептицизъм относно новата мирна инициатива на Зеленски. Да не говорим за факта, че „по въпроса за преговорите с Русия украинските власти имат седем петъка в седмицата“, отбеляза той: „Трудно е изобщо да си представим публични преговори – такива не се случват“.
Действително обявяването на резултатите от преговорния процес може да бъде публично. Например текстът на мирния договор. Но самият процес по необходимост е скрит от външни лица. Мегафонната дипломация тук определено няма да бъде на място.
Това се дължи на самото естество на преговорите, тоест търсенето на компромис. Страните влизат в процеса с позиции А и Б, които са антагонистични и несводими. В хода на преговорите всяка от страните отстъпва по нещо и се получават позиции А1 и Б1 – вече по-близки. В следващата итерация A2 и Б2 са още по-близо. И толкова дълго и досадно, в резултат на което е възможно (или не е възможно) да се намери компромисна формула, която да бъде представена на обществеността.
Има се предвид, че работата, която все още не е свършена – всички тези междинни A и Б – не се показва на миряните, тъй като тяхната намеса в деликатния процес, извършен в невежа и противоречива форма, само ще навреди .
Всичко това може да се намери във всеки учебник по дипломация. И ако упоритата работа на Зеленски в “Квартал 95” не му даваше време да чете различни учебници, то умелите дипломати Кулеба или Мелник уж знаят такива основи и биха могли да ги споделят с шефа.
Може би обаче Зеленски е бил вдъхновен не от скучните методи за А и Б, а от историческата и революционна практика. На 26 октомври (8 ноември) 1917 г., веднага след като поема властта в свои ръце, Ленин приема Декрет за мира, който гласи: „Правителството отменя тайната дипломация от своя страна, изразявайки твърдото си намерение да води всички преговори напълно открито пред всички хора. Ние се обръщаме с предложение към правителствата и народите на всички страни да започнат незабавно открити преговори за сключване на мир.“
Два месеца по-късно, на 8 януари 1918 г., американският президент Уилсън следва ленинския курс. В неговата програма от 14 точки, която формира основата на работата на Версайската мирна конференция, първата точка гласи: „Отворени мирни договори, открито обсъдени, след които няма да има тайни международни споразумения от какъвто и да е вид, а дипломацията ще действайте винаги откровено и пред очите на всички.“
Тогава Уилсън насаме обяснява как е станал последовател на Ленин и Троцки: „Отровата на болшевизма е станала толкова широко разпространена само защото е протест срещу системата, която управлява света. Сега е наш ред.“ С други думи, той става не толкова верен ленинист, колкото верен макиавелист – флорентинецът е този, който притежава формулата: „Ако не можеш да ги победиш, поведи ги“.
Оказва се, че преговорите, отворени за целия свят, се оказват само ефектен лозунг, но в никакъв случай не и практическо ръководство за действие. Версайската конференция се оказва най-частното събитие, известно някога. От преговорите са изключени не само победените германци, но и малките съюзници на Антантата. И особено поразителен и важен пример за откритост е случая как Уилсън се заключва в тайна стая във Версайския дворец с Лойд Джордж и Клемансо, поставяйки на входа страж с пистолет: така че никой да не пречи на откритите преговори.
Съветската дипломация също не се придържа дълго към принципите на Ленин. С Литвинов, Молотов и Громико можете да се отнасяте както искате, но никой не ги е обвинил в откритост.
Което е естествено. Хвърлянето на дръзки лозунги – както правят Ленин и Троцки, както и Уилсън и както Зеленски прави сега – е едно, но реалната работа е съвсем друго.
Вярно е, че по това време председателят на Съвета на народните комисари и президентът на Съединените щати, може би, отчасти действително са разсъждавали в духа на „Ние ще изградим новия свят“. Но има силни съмнения, че президентът на Украйна сега е воден от подобни идеалистични мисли.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
