/NovinarBG.com/ Трябва да се каже, че информационния натиск срещу Русия, именно срещу Русия (не просто като срещу православна страна, а като Русия), започва през 20-те години на XIX век, след края на войните на Наполеон. Британците много добре разбират, че основният им противник на континента е Русия. При това по-сериозен противник от Наполеон. Наполеон е европейска държава, докато Русия е евразийска държава.
Тогава започва много мощен информационен и пропагандистки проект – русофобията, тоест неприязънта към Русия като страна на руснаците. Всъщност това е информационна подготовка за Кримската война (1853-1856 г.)
Трябва да се каже, че подготовката дава своите резултати, ако погледнем как пишат европейците с различни политически възгледи в навечерието на Кримската война (например архиепископът на Париж от една страна, а от друга Карл Маркс), те пишат едно и също – че Русия трябва да се съкруши. Защото (както пише Маркс) Русия е варварска реакционна страна, а архиепископът на Париж, че е варварска православна държава.
Тоест не е важно дали е православна или реакционна, важното е, че е варварска страна. И това е резултатът на тази русофобска кампания. След като Русия след Кримската война започва да се интегрира в световната капиталистическа система, тя става обект, по-точно нейните ресурси ставата обект на апетитите на Запада.
И информационната война продължава. Русия е представена като недемократична, автократична, изостанала държава. Нужно е просто да се поставят руските ресурси под контрол.
През 1884 г. на Берлинската конференция е приета резолюция, че страните, които имат големи природни ресурси, но сами не могат да ги използват, трябва да се отворят за света. И ако не се отворят сами, трябва да се отворят на сила. Официално се говори за Африка, но Африка може да се натисне и без това. Но става дума всъщност за Русия.
Предполага се, че младият цар Александър IIIще отстъпи, но той не отстъпва. С други думи информационният натиск срещу Русия е функция на геоикономическата и геополитическата борба срещу Русия.
През ХХ век информационната война срещу Русия придобива ново измерение, защото Русия се превръща в Съветски съюз, антисистемен капитализъм и този процес продължава. И трябва да се каже, че с изключение на периода на 30-те, 40-те, 50-те, (може би отчасти) 60-те години Русия не печели информационните войни, а като правило ги губи.
Къде е причината? Мисля, че има няколко причини. На първо място трябва да се разбере кой води тази информационна война срещу Русия. Не я водят отделни държави, да речем през XIXвек Великобритания, а през ХХ век САЩ, а я водят наднационалните елити на Запада, които имат колосален опит да водят информационни войни от XVIIIвек нататък. Те владеят добре информационното оръжие.
За разлика от това руските елити не само, че зле владеят това оръжие, но и след реформите на Петър Велики в нас възниква западническо дворянство, а през XIXвек към него се добавя и западническата интелигенция, либерална и социалистическа. Тези хора гледат на Русия със западни очи.
С други думи, по държавна линия руският елит противостои на Запада, но по информационна е част от Запада. И тя гледа на собствения си народ със западни очи. Тоест тя е все едно взета в плен в информационно-идеологическо отношение.
Както говори Антонио Грамши „този, който управлява културния дискурс, той е господар и в политиката“. С други думи западната ориентация на руския интелектуален и политически елит го обезоръжава пред Запада. Защото линията на западната пропаганда е „Вие сте изостанала страна“. Да, съгласни сме. Да, ние сме изостанала страна. Западът казва: „Длъжни сте да станете като нас. Трябва да проведете реформи“.
Това се говори и в края на XIXвек, и по време на Перестройката. „Само проведете тези реформи и ще станете като нас“. Русия провежда тези реформи. И тези реформи водят до революции и разпад на страната, както се случва в края на ХХ век.
Из дневника на знаменития американски дипломат Джордж Кенан (15 октомври 1986 година):
„Казах на Анелизе (съпругата на Кенан), че ако можех да говоря с господин Горбачов за тези дела и той ме бе питал как на негово място да преодолея необичайните подозрения и враждебността, с които САЩ се отнасят към неговата страна, бих му отговорил: „Вие не можете да направите абсолютно нищо. Можете да ни отстъпите по всички точки в преговорите и отново да не срещнете нищо, освен каменната враждебност на официалните американски кръгове. И вашите отстъпки ще се използват от президента като доказателство, че той ви е уплашил и ви е накарал да се подчините и че единственият език, който разбирате е този език. Вие се сблъсквате с по-дълбоко и широко явление, отколкото с господин Рейгън. Могъщите елементи на американския народ усещат нужда от напълно нечовешки враг. Нужен им е такъв враг, за да се убедят в собствените изключителни добродетели. Политиците знаят това и бидейки в по-голямата си част повърхностни и късогледи хора с тесен кръгозор, обикновено се поддават на тези шовинистки реакции, дори за сметка на нашите отношения с другите страни. Вие трябва да търсите във всички други части на света възможности за нормални, удовлетворителни взаимоотношения. Можете в това отношение да отпишете САЩ. Търсете мир, търговия и учтивост на други места, но не и тук“.
Впрочем, в самото начало на XXIвек високопоставеният американски чиновник, представител на Буш по конфликтите Стивън Ман казва много откровено, че „стратегията на управляемия хаос на САЩ по отношение на Русия е осъществена с помощта на две неща: тласкането на Съветския съюз (именно Съветския съюз) към демократични реформи в политическата сфера и създаването на пазарна икономика“.
Това води до хаос в страната. И едното и другото той разглежда като осъществяване на стратегията на управляемия хаос. И хората на моята възраст и по-младите помнят много добре епохата на Перестройката, когато разбиването на съветската система започва с информационни атаки. Първоначално срещу Сталин, след това срещу Ленин, а след това срещу социализма.
Първоначално говорят: „Повече демокрация, повече социализъм!“. След това започват да говорят, че демокрацията е несъвместима със социализма. Демокрацията е признак на цивилизованото общество (не казват „за буржоазното“, а говорят за „цивилизованото“).
С други думи една от основните причини за поражението на руските, а след това на съветските елити в информационната война е отсъствието на свой мироглед. Ако получаваш чужд мироглед и гледаш на света с чужди очи, то започваш да гледаш на света в чужди интереси.
Изключение е периода между 30-те и 50-те години, когато съветският народ е убеден (ние сега няма да говорим дали са били прави или не), че има най-доброто общество, с най-добрите постижения. Изпращат човек в космоса. Печелят най-страшната война в историята на човечеството. Имат най-добрия резултат по смъртност на света – 6 промила – най-ниската смъртност през 60-те години. И това им дава увереност. Увереност и в утрешния ден.
И след това през 60-те години започна да се изяснява, че при нас има неравенство. И уязвимото място на съветската система е, че идеологията говори, че строим общество на равни, а реалността ни казва нещо напълно различно. Да речем, че в това отношение днешната постсъветска система е по-малко уязвима. Но те говори, че гради общество на равни. Тя говори нещо напълно различно. От тази гледна точка не можеш да я закачиш. Също като западното общество, което говори: „Да, хората не са равни. Всеки има своя шанс. Има американска мечта“. Макар и да е напълно ясно, че в настояща Америка американската мечта да е… Да речем, че синът на обущаря не може да стане милионер. Това е мит.
Ако елитът, който трябва да бъде основната ударна сила на информационната война, глед на света с чужди очи, това значи, че е съставена под потока на чуждата информация. Това значи, че от ръцете ѝ е избито информационното оръжие, че е обезоръжена. Няма оръжие.
Да речем, че ти казват: „Страната ти е лоша“. – Да, страната ми е лоша. Гледайте: опитът да се наложи на Русия, на съвременна Русия тезата, че Русия е също толкова виновна за разпалването на Втората световна война като Хитлер, като Третия Райх. Започват оправданията: „Ами не, добри сме“.
Вместо това трябва да се нанесе друг удар. Да докажем (а за това ни стигат доказателствата), че основните виновници за Втората световна война заедно с Хитлер са британците и американците.
Именно техните противоречия пораждат взривоопасната ситуация, от която се възползва Хитлер. Не трябва да се оправдаваме, а да атакуваме.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
