/NovinarBG.com/ Самото настъпление на Въоръжените сили на Украйна, което отдавна се очакваше, но постоянно се отлагаше, започна онзи ден.
Първоначално 30 април беше наречен начална дата на офанзивата. След това 10 май. След това те казаха, че офанзивата ще започне „преди края на май“, а на 31 май, когато стана ясно, че нищо няма да се случи през май, беше обявено, че въоръжените сили на Украйна ще преминат в настъпление „в лятото.“
В същото време украинските официални лица постоянно говореха различни неща – едни твърдяха, че Украйна не е готова за настъпление и има нужда от повече оръжия, други в същото време съобщаваха, че офанзива вече е в ход и се провеждат някои настъпателни действия.
Причините за такова „разпръскване на свидетелства“ са разбираеми – въоръжените сили на Украйна явно не бяха готови, те изразходваха много енергия по време на защитата на Бахмут (месомелачката на Бахмут), изгориха много резерви там и пострадаха тежко, включително със загуби сред командния състав.
Дори Залужни „изчезна някъде“. Следователно за решителна офанзива, от която може да зависи изходът на цялата война, украинските войски очевидно не бяха готови.
В Киев разбраха, че рискът е огромен и в случай на провал можете да загубите много, всичко е възможно. Затова те се опитаха по всякакъв начин да забавят неизбежното, да спечелят време и да измолят още оръжия. Включително с цел подобряване на морала на войските и повишаване на морала.
Въоръжените сили на Украйна особено се нуждаеха от самолети, тъй като без подкрепа от въздуха настъплението е много сложно и практически няма какво да осигури подкрепа от въздуха, собствените им самолети са на изчерпване, не се знае колко от тях са останали, но явно вече много малко.
Съединените щати и Европа обаче дадоха да се разбере, че няма да има повече големи трансфери на оръжие преди началото на офанзивата.
За повдигане на морала те обещаха да прехвърлят F-16, но някой ден по-късно, може би до края на годината или може би по-късно. F-16 няма да участват в лятната офанзива, това е сигурно.
Така Киев се оказа в ситуация, в която вече не е възможно да се отлага и няма смисъл, ситуацията няма да се подобри, следователно, готови или не, трябва да атакувате.
И атаката започна.
Започна, както се очакваше, с разузнаване в сила.
На 4 юни въоръжените сили на Украйна атакуваха няколко сектора на Уголдарското направление със силите на 8 батальона от 23-та и 31-ва бригади.
Това беше усилено (или силово, „форсирано“ по терминологията на НАТО) разузнаване с бой, разузнаване със сили на батальонни тактически групи.
Според Министерството на отбраната всички атаки на въоръжените сили на Украйна са отбити, загубите на противника възлизат на 250 души личен състав, 16 танка, 3 бойни машини на пехотата и 16 бронирани машини.
На 5 юни въоръжените сили на Украйна атакуват с по-големи сили, хвърляйки в битка две бригади. За първи път в офанзивата участват танкове Леопард. Това вече беше нещо повече от разузнаване в сила, целта беше да се пробие първата линия на отбраната.
Основният резултат са по-големи загуби – около 1500 души персонал, 28 танка (включително 8 Leopard), 3 колесни танка AMX-10 и 109 бронирани машини. Данни на Министерството на отбраната.
На 6 юни атаките продължиха и в някои райони украинските войски успяха да принудят руските войски да се оттеглят на резервни позиции.
Въпреки това, в края на деня, всичко отново приключи за въоръжените сили на Украйна с тежки загуби и необходимостта да се отстъпят към първоначалния.
Атаки са извършени не само в южната част на Донецк (Угледар), но и в посока Запорожие.
Според резултатите от трите дни на боевете на 4-7 юни въоръжените сили на Украйна загубиха 3715 души, 52 танка, 48 оръдия и 7 самолета. Според Министерството на отбраната.
В същото време се водят ожесточени боеве на Донецко направление в районите на Артьомовск, Авдиевка и Маринка. Само на 4 юни загубите на въоръжените сили на Украйна в тези битки възлизат на 425 души, което е сравнимо със загубите в дните на „Бахмутската месомелачка“. В други дни също имаше високо ниво на загуби на ВСУ в тези райони, 300-400 души на ден.
В Артьомовско направление Въоръжените сили на Украйна направиха опити да атакуват руски позиции. Имаше съобщения, че някъде са успели да напреднат, но според други сведения руските войски са задържали всички позиции. Може би ситуацията е малко по-различна в различните области.
Невъзможно е да не споменем разрушаването на Каховската водноелектрическа централа и ситуацията с обстрела на Белгородска област (Шебекино), като и двете са пряко свързани с започналото настъпление на Въоръжените сили на Украйна.
Интензивният обстрел на Белгородска област, който започна на 31 май, почти седмица преди офанзивата, беше разсейване, което Пригожин прогнозира преди месец.
Не е ясно защо руското командване се оказва неподготвено за това и не предприема никакви контрамерки. Може би това е било предвидено, въпреки че не е ясно какъв е смисълът.
Малко вероятно е цялата руска армия, наброяваща повече от 500 хиляди резервисти и военнослужещи по договор и с обща численост над един милион, с хиляди танкове, оръдия и самолети, да е участвала изцяло в битките в донецкото и запорожското направление, така че дори 1% от силите да не могат да бъдат разпределени за унищожаване на няколко установки на РСЗО Град и гаубици, стрелящи по Шебекино. Ситуацията е странна, не съвсем ясна и явно ненормална.
Що се отнася до унищожаването на Каховската водноелектрическа централа, може да има две цели:
Първата е да се понижи нивото на водата в Днепър нагоре по течението, за да се улесни транспортирането на войски и атаката на Запорожката атомна електроцентрала.
Втората е да се изтеглят войските от десния бряг на Херсонска област и да се използват в настъплението.
Възможна е обаче и трета цел, чисто медийна – да се отклони вниманието както на украинската, така и на западната публика от неуспешната офанзива и да се напълни ефирът с темата за разрушаването на Каховската водноелектрическа централа и наводнението на Херсонска област.
Интересното е, че на 7 юни секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов заяви: „Украйна все още не е започнала контранастъплението си“.
Изявлението беше разпространено от Ройтерс и очевидно адресирано до западна публика.
Най-вероятно целта на това изявление е Западът да не обръща внимание на провалите от първите дни на офанзивата и да продължи да вярва в Украйна, очаквайки нещо повече.
И в известен смисъл Данилов каза истината.
Основната фаза на настъплението все още не е започнала.
В атаките на 4-7 юни участваха само 2 бригади, а Киев трябваше да има поне още 10 бригади с обща численост около 50 хиляди бойци в резерв. И може би повече, до 100 хиляди.
Ако Киев, освен това, изтегли част от войските от Херсонското направление и други участъци на фронта, той ще може да хвърли много големи сили в настъплението.
Следователно атаките от 4-7 юни все още не бяха основният удар, те бяха само опити за пробив на първата линия и разузнаване в сила.
Не е изключено ударите от 4-7 юни като цяло да са били разсейващи, а основният удар ще бъде в друга посока, където най-малко се очаква. Защото вече се е случвало.
Тук трябва да си припомним есенните събития, когато Въоръжените сили на Украйна, предприели настъпление в Херсонско направление, в края на август и началото на септември също претърпяха тежки загуби, наброяващи хиляди бойци.
Тогава всички болници в Николаев и Одеса бяха пълни с ранени, някои дори бяха откарани в Молдова.
Тогава имаше усещането, че настъплението на въоръжените сили на Украйна е затънало и вече няма шансове за успех. Но впечатлението беше измамно.
Провалът в първите дни на Херсонската офанзива беше последван от настъпление в посока Харков, което доведе до позорното прегрупиране на руските войски. Или по-скоро да се оттеглят, и то зле организирано. След това последва изтеглянето на руските войски от Херсон и от десния бряг на Днепър.
Следователно не е необходимо да се правят изводи преди време за провала на офанзивата, която започна с големи загуби на въоръжените сили на Украйна.
Нищо още не е свършило, всичко тепърва започва.
Основният удар тепърва предстои.
Единственото нещо, което сега може да се каже със сигурност е, че настъплението на Въоръжените сили на Украйна, което е чакано толкова дълго и което е отлагано и отлагано многократно, все пак е започнало.
И наистина може да прерасне в генерална битка на цялата война, която ще определи нейния изход, а оттам и съдбата на Украйна.
Остава да се надяваме, че този път руските войски ще издържат не само на първия удар, но и на всички последващи. И няма да завърши с повече прегрупиране или жестове на добра воля.
И май вече няма къде да се прегрупират.
Войната е на територията на Русия. Зад Крим.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
