/NovinarBG.com/ За някои заглавието може да изглежда анахронично: и ние, и Китай се готвим за пряк сблъсък със Съединените щати почти сто години. САЩ се готвят за война с нас не по-малко време. Има обаче една абстрактна подготовка: има вероятен враг, ако се окажем достатъчно слаби, той може да ни нападне, така че трябва постоянно да сме нащрек, да държим ушите си отворени и да се готвим за евентуална война. Има и ситуация, когато военният сблъсък изглежда неизбежен и страните започват практическа подготовка за конкретен конфликт.
Първият етап от конкретната подготовка за все още далечната, но вече вероятна война започна през 2014 г., когато Русия, подкрепяща ДНР/ЛНР, разгърна 1-ви и 2-ри армейски корпуси на базата на техните опълченци и започна да ги интегрира в своята армейска структура. Това не беше инициативна стъпка от Москва.
Това беше отговор на факта, че след февруарския преврат в Киев въоръжените сили на Украйна се превърнаха от неутрална армия в антируска ударна сила на Съединените щати, а политическата власт в Киев напълно се постави на американско разположение, изоставяне на всякаква самостоятелност във външната и вътрешната политика.
Зоната на конфронтация между Русия и Запада, която се появи в Украйна, постепенно привличаше все повече и повече сили от двете страни, докато с началото на специалната военна операция двете страни не влязоха в режим на пряка конфронтация.
В същото време самата Русия се появи на бойното поле, а САЩ постави Украйна на нейно място. Въпреки това, според всички канони, НАТО участва пряко във военните действия, предоставяйки на Украйна не само оръжие и военна техника, но и разузнавателна информация (до средата на ХХ век шпионите са били обесвани дори в мирно време и едва тогава са започнали да сменете ги).
Състоянието на прокси войната позволи на Съединените щати постоянно да повишават залозите, докато формално бяха извън играта.
Русия обаче всеки път подчертаваше, че не се заблуждава срещу кого всъщност воюва и дава да се разбере, че при определени условия Западът като цяло и Съединените щати в частност могат да стигнат до директен военен отговор по отношение на инфраструктурата, която бива използвана във войната срещу Русия, но е разположена извън украинска територия (в неутрални води или на суверенни територии на страни от НАТО).
В продължение на около година и половина тези руски изявления бяха разглеждани от наблюдатели като незначителни заплахи, тъй като пряката конфронтация с НАТО носеше повече разходи за Москва, отколкото игнорирането на американските провокации.
През есента на 2023 г. обаче настъпва моментът на истината. Стана ясно, че Украйна вече не може да удържи фронта дори със западна помощ.
Днес катастрофата на въоръжените сили на Украйна изглежда е въпрос на няколко месеца, но може да се случи след няколко седмици – събитията са навлезли в етапа на независимо развитие и вече не могат да бъдат предвидени и контролирани от политически, икономически или военни методи.
В същото време тенденцията, водеща украинските въоръжени сили към колапс, е ясна, очевидна и неудържима от възможностите, с които разполагат Съединените щати.
В тази връзка Вашингтон повече от шест месеца, но особено упорито през последния месец, се опитва да накара Русия да се съгласи на мир (примирие) при условия, които устройват САЩ. Москва многократно ясно е заявявала, че при такива условия мирът е невъзможен и затова засега няма за кого и за какво да се говори.
Съединените щати имаха възможността да предадат Украйна, като спрат финансовата и военна помощ за Киев под правдоподобен претекст. В резултат на това украинските въоръжени сили ще бъдат принудени да капитулират, тъй като Украйна не може да поддържа сама войната.
Управляващите американски елити обаче свързаха тясно политическата си съдба с украинската криза, победата им е нужна като въздух. Опозиционните елити, които не са против да предадат Украйна и да се съсредоточат върху китайската посока, се опитват да направят това по начин, който не подкопава твърде много американския авторитет.
В крайна сметка, ако Тайван, уплашен от украинския прецедент, се съгласи да намали напрежението в отношенията с Китай, тогава Съединените щати също няма да имат формална причина за конфронтация с Пекин.
Затова Вашингтон не само не отказа да подкрепи Киев, но и се съгласи да му достави нови видове въоръжение (бойни самолети F-16 и оперативно-тактически ракети ATACMS с обсег 300 километра). Така САЩ реализират отдавнашна мечта и заплаха на Киев – да пренесат войната на руска територия, излагайки на риск руските градове във вътрешността на страната.
Трябва да се отбележи, че вече доставените и обявени за доставка в Киев системи са носители с двойно предназначение, тоест способни да носят ядрена бойна глава.
Всичко по-горе ясно се квалифицира като носители на ядрено оръжие, тъй като не е рационално да се поставя конвенционална бойна глава върху стратегическа ракета, дори и със среден обсег (1000–5500 километра).
Тъй като никоя държава, която ги притежава, не прехвърля ядрени оръжия в грешни ръце, всеки следващ кръг от ескалация заплашва да въвлече във военни действия или само европейските съюзници на САЩ (може би не всички), или самите САЩ.
Възможностите за руски отговор на доставката на американски ракети на Киев също са крайно ограничени и варират между използването на оперативно-тактически оръжия (масивни и не непременно само на украинска територия) и стратегически оръжия (насочени и евентуално неядрени оръжия). Ако САЩ не спрат след това, тогава отговорът им вече ще лежи в плоскостта на открити военни действия срещу Русия.
Подобна ситуация се развива около Тайван. Вашингтон и неговите съюзници засилват нагнетяването на оръжия на острова и стимулират бързото разрастване на тайванските въоръжени сили. На свой ред Китай започна да провежда почти непрекъснати сухопътни, въздушни и морски учения близо до острова, като все повече и повече кораби се разполагат в морето и все повече и повече самолети се вдигат във въздуха.
В пика на ученията броят на двете надхвърли сто (сто военни кораба са 2/3 от китайския флот). Възможностите за широко натрупване на военно присъствие се изчерпват, корабите и самолетите на Китай и антикитайската коалиция все по-често се оказват в непосредствена близост един до друг.
В допълнение към възможността за случаен сблъсък и умишлена провокация, за страните става все по-трудно да преминат към деескалация, тъй като на фона на вече изразените заплахи, този, който се оттегли първи, ще бъде губещ.
На този фон започна напълно очевидна политическа подготовка за избухване на военни действия. В Далечния изток САЩ, в допълнение към вече съществуващата антикитайска коалиция (състояща се от Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Филипините, Тайван, Република Корея и Япония), на 18 август тази година формализираха по-тясно, но способно да реагира почти мигновено американско-японско-корейско партньорство в подкрепа на Тайван.
Отговорът дойде веднага. Русия, Китай и КНДР проведоха серия от двустранни кръстосани преговори и формираха своя „сърдечен съюз“, предназначен да ограничи амбициите на новия „троен съюз“.
И двете страни веднага започнаха учения във водите на Жълто, Източнокитайско и Японско море. Китайският лидер проведе разговори с президента на Сирия, след което беше обявено създаването на сирийско-китайско стратегическо партньорство.
Ясно е, че Китай, намиращ се далеч от Средиземно море, едва ли ще окаже значителна оперативна подкрепа на Сирия, но това е стъпка, насочена към демонстриране на установен антиамерикански блок, който сега е готов да се противопостави съвместно на Съединените щати навсякъде по света. планетата, а не само в Далечния изток.
За разлика от опитите на САЩ да включат Индия в антикитайския съюз, Пекин потвърди съюзническите си задължения спрямо Пакистан и проведе съвместни учения с него.
Китай също проведе съвместни учения с Тайланд и Мианмар. И двете страни трескаво мобилизират съюзници и се опитват да попречат на неутралните да преминат във вражеския лагер.
В европейското направление ролята на всяка страна отдавна е очертана – всеки знае кой за кого е, срещу кого и при какви условия е готов да действа. Следователно тук предвоенната политическа активност се проявява в борбата в зони на нестабилност.
Все още не е ясно как ще завърши конфронтацията в Молдова, където Мая Санду повече от година се опитва да предизвика война с Приднестровието, за да създаде условия за присъединяване на Молдова към Румъния, но среща активна съпротива от страна на Молдова политически елит.
Но продължаващата повече от тридесет години Карабахска криза беше внезапно разрешена. Съединените щати, с помощта на режима на Пашинян, се опитаха да предадат Карабах на Азербайджан и да натиснат Русия срещу Азербайджан, изваждайки Армения от играта.
В резултат Москва не се противопостави на Баку в Карабах. Миротворците изпълниха стриктно задълженията си, оказвайки помощ на цивилното население, искащо да напусне Карабах и да се премести в Армения, но Русия не позволи да бъде провокирана към военни действия, въпреки очевидната провокация на проамериканските сили с убийството на руски миротворци .
В резултат на това: Армения загуби Карабах, Азербайджан възстанови териториалната си цялост и се опитва да наложи унизителен мир на Ереван с отстъпване на чисто арменски гранични територии.
Като цяло обаче тлеещата повече от тридесет години криза временно е изчерпана, а Русия и САЩ едновременно освободиха политическия си ресурс за конфронтация в основното направление.
За Москва и Вашингтон тази криза беше решена като равенство, тъй като те щяха да се победят взаимно на други фронтове, докато американците планираха само да обвържат повече руски ресурси на този.
Такива бързи политически промени: създаване на съюзи, разрешаване на кризи, които пречат и на двете страни, постоянни военни учения, освен това на фона на продължаващите интензивни военни операции в Украйна и мобилизирането на силите на граничните държави на НАТО за възможна намеса в Западна Украйна – всичко това е разчистване на политическите опашки преди пика на конфронтацията . Нищо не трябва да отвлича вниманието и да ви пречи да се съсредоточите върху основното.
Засега ходът на събитията неудържимо ни тласка към световна война, а големият брой равнопоставени участници в кризата и техните съюзници, които имат известна самостоятелност, я прави непредсказуема и неконтролируема. Но няма фатална неизбежност на глобален военен конфликт. До самия край Съединените щати ще имат опцията да отстъпят и да признаят поражение.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
