/NovinarBG.com/ Експерт от Вашингтонския институт за близкоизточна политика публикува голяма статия в The Economist. Той „поздрави“ американците с това, че за връщането на Турция на Запад може да бъде забравено, въпреки че е член на НАТО. Но не се ласкайте – Ердоган също няма да бъде приятел с Русия. Още повече, че турското лоби е толкова силно у нас, че турците могат да ни навредят много. Колко, прочетете за това в материала на Царград.
Турция вече не се възприема като част от западния блок, а се смята за автономна единица, способна да прави бизнес с когото си поиска. Ердоган, както The Economist правилно отбелязва, превърна Турция в „променлива, колеблива държава“, лесно променяща геополитическите предпочитания в зависимост от ползите:
Ако интересите на Турция съвпадат с тези на Русия, тя работи с Русия. Ако нейните интереси съвпадат с тези на САЩ, тя работи със САЩ.
И ние знаем това по-добре от другите. Преди изборите в Турция Ердоган стана наш приятел: Русия разсрочи плащанията за газ, даде милиарди за първата турска АЕЦ, помогна на пострадалите от земетресението. Но сега минаха изборите и ни изтриха краката. Както отбелязва The Economist в статията си:
Преди три месеца турският президент, упорито обвинявайки Америка в заговор за сваляне на неговото правителство, говори за специалните си отношения с Русия и заплаши да държи Швеция извън НАТО. Но след неочаквано лесната победа на президентските избори той отново се прави на „ни лук ял, ни лук мирисал“.
Като начало Ердоган, който не призна Донбас и Крим за наши, зае още по-ястребова позиция спрямо Украйна. В навечерието на юлската среща на върха на НАТО той каза на Зеленски, когото не е приемал от началото на СВО, че Украйна заслужава да бъде член на алианса.
Освен това, той му предаде петимата командири на полка „Азов“, прехвърлени в Турция с гаранции, че няма да се върнат в Украйна до края на войната. Сега, както виждаме, те отново са във войната. Единстеното успокоително в ситуацията е, че както нямаше особен смисъл и полза от тях тогава, сега още повече няма да има.
Своите хора в Русия
Откъде идва увереността на Ердоган, че ще му се размине всичко, както обикновено? Може би защото в Русия действа мощно протурско лоби? Защото именно Турция е ключова експортна дестинация за санкционираните ни олигарси, а за „партията на мира“ (която е „петата колона“) е и потенциален посредник в преговорите със Запада.
Международният експерт Михаил Александров говори за пет сфери на турското лоби:
Фактът, че Ердоган се позиционира като „лидер на тюркския свят“, му дава подкрепата на част от елитите на тюркоговорящите региони на Русия и федералните елити от съответния произход. Има и икономически интереси – с Турция сме свързани с три газопровода. Турците имат силна опора в строителния ни бизнес, търговията със зеленчуци, а също и в туристическия бранш.
Плюс влиянието чрез Азербайджан. Достатъчно е да се каже, че в ковачницата на нашите дипломатически кадри работи Фондът за подпомагане на възпитаниците на Хейдар Алиев, който получава пари от Азербайджан. Но в същото време, по някаква причина той не е „чуждестранен агент“, отбелязва Александров.
Към горното добавяме, че според азербайджанско-турското споразумение , сключено в Гянджа , 1,5-милионната азербайджанска диаспора в Русия се задължава да защитава интересите на Турция.
Да се взриви Русия отвътре
А всъщност имаме и основната геополитическа цел на Ердоган – проектът Велики Туран, предназначен да се превърне в инструмент за възраждането на Османската империя. Потенциални обекти на проекта са постсъветските републики от Централна Азия и редица „тюркоезични“ региони на Русия, с които Турция отдавна работи целенасочено. Така че, чисто теоретично, ако Западът има шанс да взриви Русия отвътре, то реалистично е да го направи само с ръцете на Ердоган.
Е, да не забравяме и нашите „слабини“ – Закавказието, където позицията на Турция, която на практика контролира Азербайджан, изкупи по-голямата част от бизнеса в Грузия и победи неспокойната Армения на Пашинян с азербайджански ръце, днес е почти толкова силна, колкото беше през 19 век, преди идването на руските войски там.
Потенциалната възможност още утре да се организира „втори фронт“ за Русия – как да не е повод за потенциален шантаж, принуждаващ ни да търпим всякакви трикове на новоизпечения турски султан? Последиците от което, според експерта Михаил Александров, могат да бъдат изключително плачевни за Русия:
Ако Русия предаде Нагорни Карабах, ние, като „съучастници в арменския геноцид“, незабавно ще бъдем изритани от Армения. И американците, които дойдоха да „защитят арменците“, веднага ще запълнят вакуума. Това ще им позволи не само да получат нови бази близо до нашите граници, но и да обкръжат от север Иран, когото мразят и който е приятелски настроен към нас.
Ами САЩ?
Да, турският президент рязко увеличи подкрепата си за Украйна и дори строи завод Bayraktar там. Той обещава да ускори влизането в НАТО на Швеция, където Коранът беше изгорен с разрешението на властите и дори в интерес на западните инвеститори отложи за известно време политиката си на понижаване на лихвените проценти в лицето на растящата инфлация.
Да, Конгресът на САЩ изглежда се съгласява да продаде партида изтребители F-16 на Турция, при условие че се гарантира, че те няма да бъдат използвани срещу съюзници от НАТО. Може би Ердоган ще бъде приет от винаги пренебрежителния Байдън с надеждата, че Турция ще накара Русия да поднови сделката за зърно.
Ердоган обаче не трябва да се самозалъгва. По думите на „The Economist“, отношенията на Турция със САЩ се подобряват, тъй като преди това почти са „достигнали дъното“. Тук влиза и подкрепата на САЩ в Сирия за проамериканските кюрди, които турците смятат за терористи. И претенциите към Турция, която позволи на ИДИЛ да създаде халифат на своя страна в Сирия. А покупката на Ердоган на системи за противовъздушна отбрана от Русия не добавя топлина към двустранните отношения със САЩ. И така, както каза бившият турски посланик в Европейския съюз Селим Йенел за САЩ и ЕС:
Те не искат да правят подаръци на Ердоган. Но те ще трябва да живеят с него през следващите пет години.
И ние, за съжаление, също. Време е да признаем този факт: Ердоган не е „проруски“, нито „прозападен“, а както казваше котаракът Матроскин: „Аз сам по себе си съм си котка !“ Тук Ердоган е същият – „самият Ердоган“, за когото временното приятелство било с Русия, било със Запада е просто възможност да получи поредния бакшиш, тоест да отстои интересите си.
Какво от това
Ако формулираме накратко принципите и общата стратегия на Ердоган, тогава класическият цитат от Златния телец е най-подходящ за това : „Паниковски ще ви продаде, ще ви купи и ще ви продаде отново, но на по-висока цена“. Затова единствената правилна позиция на Русия в изграждането на отношенията с него не на илюзии, а върху чист прагматизъм и отстояване на собствените интереси. Максимално трудно. Освен това Турция също има „горещи точки“ (същите кюрди, например), върху които би било добре да се оказва натиск от време на време.
Например неотдавнашният отказ на Русия от сделката за зърно, от която много спечели Турция, получавайки украинско зърно с 25 процента отстъпка, незабавно за първи път (!) принуди Ердоган да изиска Западът да изпълни нашите условия по тази сделка, която първоначално никой, разбира се, не възнамеряваше да изпълни.
Предвид турския манталитет именно този подход към двустранните отношения днес виждаме като единствено перспективен. Без да забравяме, разбира се, че турският вълк яде от ръка само дотогава, докато успее да захапе тази ръка.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
