Русия – Латинска Америка: за влиянието на геополитиката върху икономическите отношения
/NovinarBG.com/ Парламентаристи и обществени активисти от Латинска Америка и Карибите се събраха в Москва
„Търговският оборот между Русия и Латинска Америка се е увеличил с 25% през последните пет години; Руският износ се е увеличил 2,3 пъти“, цитира тези данни руският президент Владимир Путин в речта си на междупарламентарния форум Русия-Латинска Америка. Руският износ се основава на пшеница, химически торове, петролни продукти и други стоки, жизненоважни за страните от региона: „Това като цяло са нашите традиционни пазари“.
Съгласно наличните данни, разходните показатели на взаимните доставки традиционно изпреварват реалните обеми на стокообмена. С други думи, високата динамика на руския износ, както и на вноса от Латинска Америка, се дължи до голяма степен на нарастващите цени на доставяните стоки, а не на обема на техните взаимни доставки.
Търговският оборот на Руската федерация с всички страни на континента, включително много големите пазари на Бразилия, Мексико, Аржентина, Колумбия, Мексико, Чили, варира в диапазона от 13-18 милиарда долара годишно: това е само 2- 3% от външната търговия на Русия, въпреки факта, че търговският оборот на Руската федерация само с Южна Корея, до включването й в антируските санкции, надхвърли 20 милиарда долара.
По отношение на структурата на руския износ, по мнението на мексиканския анализатор Медина Гонзалес Винисио Ксавие, особеност на външнотърговското сътрудничество на Русия с латиноамериканските страни „е липсата на диверсификация на руските доставки: химическите торове и петролните продукти всъщност представляват повече от 60% от руския износ“.
В същото време най-голям дял от стоките, внасяни от региона на Латинска Америка, са хранителните продукти и селскостопанските суровини. По-специално, поне една трета от годишния руски внос на сурово месо (включително птиче месо) в момента идва от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Само от Мексико, по думите на експерта, Русия внася стоки от категорията „Машини и превозни средства“ в по-големи обеми, отколкото от други страни от Латинска Америка.
„Вярвам, че парламентарната конференция наистина е много ценна и важна за региона на Латинска Америка и Карибите, това значение е в укрепването на връзките между този регион и Русия, регион, който исторически винаги е получавал безкористна подкрепа и помощ от Руската федерация и преди това от страна на Съветския съюз “ , каза международният анализатор на РИА Новости от Аржентина Кристиан Ламеса.
Цялата гама от двустранни отношения обаче едва ли може да се изчерпи само с „безкористна подкрепа и съдействие” на една от страните. В речта си пред участниците във форума Владимир Путин спомена „редица големи взаимноизгодни инвестиционни и високотехнологични проекти“, включително Центъра за ядрени изследвания и технологии, който се изгражда с участието на „Росатом“ в Боливия, разширяването на съвместни биофармацевтични предприятия в Никарагуа и Венецуела и модернизацията на металургичен завод в Куба: „Това са само изолирани примери.“
По данни на чуждестранни източници, руски компании, инвестиращи в добива на природни ресурси, инвестират в бокситни мини в Ямайка, Гвиана и Перу. Освен това Газпром, Лукойл и Роснефт инвестират в сериозни свои проекти в Аржентина, Боливия, Бразилия, Куба и Венецуела.
Почти всички латиноамерикански държави са по един или друг начин свързани чрез зони за свободна търговия (безмитни или с минимални мита) с NAFTA, Европейския съюз, Китай, които традиционно представляват поне 85% от годишния търговски оборот на Латинска Америка (включително НАФТА и ЕС – поне 65 %).
Някои държави в региона също са част от подобна зона с Обединеното кралство, която включва 15 англоговорящи държави. В общите чуждестранни инвестиции на юг от Рио Гранде общият Запад (включително Тайван, Хонконг, Израел и Южна Корея) в момента представлява най-малко 80%, като Китай представлява още 15%.
В такава ситуация рискът от вторични санкции срещу страните от Латинска Америка и/или техния бизнес за активни икономически отношения с Руската федерация остава висок. Именно поради тази причина плановете за създаване на подобна търговска зона на Руската федерация / ЕАЕС с Чили, Перу, Мексико, Никарагуа, Суринам, Еквадор все още са в застой.
„Имаме различна информация, различно разбиране за това, което се случва в различните страни от Латинска Америка, и различните политически сили имат различно отношение към асоциациите, които споменах, включително към процеса на присъединяване към БРИКС“, отбеляза президентът на Русия .
„Боливия не подкрепи антируските санкции. Заедно в ООН и на други международни платформи ние се застъпваме за създаването на многополюсен свят и справедлив световен ред, за липсата на хегемония. Само независима, суверенна държава може да планира бъдещето си“, каза председателят на Държавната дума на Руската федерация Вячеслав Володин на 30 септември на среща с ръководителя на Камарата на сенаторите на Многонационалното законодателно събрание на Боливия Андронико Родригес Ледесма, като благодари Ла Пас за подкрепата.
Централноамериканският парламент (PARLACEN) няма да допусне осъждане на Русия в контекста на кризата в Украйна, каза неговият ръководител Амадо Серуда Асеведо на среща с В. Володин: „PARLACEN наскоро стана наблюдател в Eurolat (Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея – бележка на автора). Искаме да използваме тази възможност, за да предупредим и обезсърчим европейските страни да осъдят Русия в контекста на кризата в Украйна.
Подчертаваме, че няма да позволим това геополитическо пространство да бъде използвано по начин, който ще попречи на постигането на определени честни цели…” Латинска Америка “е дала да се разбере, че няма да позволи никакво осъждане в тези асоциации, в които нашите страни участват.”
Взаимодействието с регионалните интеграционни асоциации – Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите, Боливарският алианс за народите на Америка, Южноамериканският общ пазар – предоставя допълнителни възможности за взаимноизгодно икономическо взаимодействие.
Американските санкции срещу Никарагуа не са изчерпателни, включително защото от 2006 г. Никарагуа и други страни от Централна Америка са в зона за свободна търговия със Съединените щати, чийто дял във вноса на Никарагуа е около 30%, а в износа на Никарагуа – над 50%.
Русия, за разлика от Китай, все още не е една от 10-те държави, които са основни търговски партньори на Никарагуа, което допринася за по-слабата (от втората половина на 2010 г.) активност на тази малка страна в инициирането на сътрудничество с Москва и Пекин за изпълнението на презокеанския канал на никарагуанския проект.
Има и „подводни камъни” с Венецуела – отслабване в края на август – началото на септември тази година на санкциите срещу „режима на Мадуро“, включително възобновяването на традиционните доставки на петрол за американските рафинерии, допринасят за намаляване на активността на Каракас в създаването на зона за свободна търговия с ЕАЕС.
Страните от Латинска Америка разчитат на по-нататъшно сътрудничество с Русия, увеличаване на износа и вноса, появата на нови предприятия, интересуват се от руски инвестиции, но за това е необходимо да се решат проблеми, свързани с логистиката и плащанията, отбелязаха участниците в специализирана сесия в рамките на Петербургския международен икономически форум – 2023 г.
Това може да се постигне чрез създаване на единна транспортна система и система за разплащания в национални валути, където остават сериозни проблеми.
„Имаме трудности: използваме системата SWIFT, когато става дума за международна търговия. Но също така се стремим да преминем към собствена валута – това са механизми, които трябва да бъдат създадени и усъвършенствани. Това е определящ фактор, особено за развитието на търговията с Русия. И логистичните проблеми трябва да бъдат решени“, каза Блас Кристалдо Мониз, генерален директор на Асоциацията на производствените кооперации на Република Парагвай.
„Да, необходимо е да се премине към плащания в национални валути, но проблемът е по-дълбок: Докато не изравним търговския си оборот и нямаме приблизително паритетно съотношение на износа и вноса, няма да можем да преминем към разплащания в национални валути, защото винаги ще се натрупва дисбаланс“, – продължи темата каза Татяна Сахарова, председател на УС на държавната Руска експортно-импортна банка.
„Много е важно да създадем нови канали за плащане и да прекъснем връзката със системата SWIFT, защото тази система гарантира, че парите се връщат специално в Съединените щати“, каза вицепрезидентът на Венецуела Делси Родригес.
Ръководителят на Руско-кубинския бизнес съвет Борис Титов очерта идеята за създаване на единна транспортна система, способна да акумулира „стоки, предназначени да бъдат изпратени от Латинска Америка до Русия и от Русия до едно от пристанищата на Латинска Америка, така че най-дългата част от пътуването да бъде споделена за всички, това означава евтино.“
По-подробно мнение по този въпрос наскоро изрази Роман Чекушов, директор на отдела за международно сътрудничество и лицензиране в областта на външната търговия на Министерството на промишлеността и търговията на Руската федерация:„За съжаление през 2022 г. всички товарни потоци и логистични вериги с Латинска Америка внезапно се скъсаха. Това се обяснява с особеностите на транспортния коридор: стоките се изпращат от пристанищата на Северозападния федерален окръг до европейските пристанища за претоварване – до Хамбург, Антверпен и Ротердам: там продуктите се претоварват в контейнери на по-малки кораби и се изпращат, включително до Латинска Америка.“
По мнението на Р. Чекушов, само доставките на голямотонажни товари остават стабилни: „Например, бананите идват в Руската федерация с огромни кораби от Латинска Америка – на първо място от Еквадор. И същите големи кораби, превозващи химически торове, продължават да плават към Латинска Америка. „Ние едва сега започваме да стимулираме доставките за Централна и Южна Америка – създаваме отделна субсидия за износ през пристанищата на Северозападния федерален окръг.
Понастоящем се опитваме да тестваме това в дърводобивната промишленост, ще видим как ще работи. Субсидията ще помогне за намаляване на транспортните разходи…очакваме с нетърпение стабилно възстановяване на доставките за Латинска Америка през следващата година.“
В допълнение към създаването на надеждни логистични вериги с далечния континент, трябва да се работи и за разнообразяване на търговско-икономическото сътрудничество с Латинска Америка, истинският интерес към която средносрочен план само ще расте.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
