/NovinarBG.com/ На пръв поглед може да изглежда странно, но най-вече, поради нарастващата катастрофа на въоръжените сили на Украйна по фронтовете и разпадането на украинските власти в тила, не Съединените щати, които започнаха този конфликт, а Европа, която обичайно се присъединява към Америка въз основа на дела си от трофеи след американската победа, е напрегната.
Във Вашингтон проблемите в случай на крах на Украйна ще възникнат за демократите и конкретно за администрацията на Байдън.
Но старецът, който винаги пада, лута се в неизвестна посока, поздравява празнотата, обърква събитията от собствения си живот и забравя кой сега е президент на Съединените щати, така или иначе нямаше практически никакъв шанс за преизбиране.
Той е изправен срещу Тръмп, първо, защото ако изборната измама и узурпацията на властта се бяха провалили, тогава Байдън нямаше да съжалява. Той винаги беше настрани от семейство Клинтън (дори когато стана президент).
Второ, ако узурпацията беше успешна, Байдън даде време на демократите да възстановят редиците и да потърсят кандидат, който да отговаря както на партийния елит, така и на мнозинството от избирателите, който да е едновременно послушен и достатъчно радикален, за да се конкурира с всеки републиканец, включително Тръмп .
Независимо колко ефективно демократите са решили вътрешнополитическите си задачи, шансовете на Байдън да бъде преизбран (без безумни фалшификации и окончателно разцепление на САЩ) клонят към нула.
Поражението на Украйна само ще постави точка (по-скоро като петно) в кариерата му. Възможно е някои членове на екипа и дори семейството на бившия президент да трябва да отговарят пред закона.
Но самият Байдън е толкова очевидно некомпетентен, че нищо не го заплашва, освен естественото завършване на жизнения му път, което в неговия случай е по-скоро желано облекчение от страданието, отколкото нещо плашещо.
За демократите, като партия, изборното поражение, което ще бъде неизбежно в случай на провал на американската политика в Украйна, също е по-вероятно да бъде благо, тъй като ще даде шанс да се отърват от остарялата камарила на Клинтън , да извършат смяна на поколенията в партийния елит и да се върнат към състояние на нормална политическа структура, излизайки от състоянието на полумафиотски клан.
И накрая, Съединените щати като държава също няма какво да губят. След победата Русия не получава развързани ръце. Пред нея седи уплашена, набързо въоръжена и създаваща перманентно напрежение по границите на Съюзната държава (от Бяло море до Черно) Източна Европа. А в ръцете на Русия е същият куфар без дръжка (Украйна), който САЩ са носили досега.
Ако Съединените щати и Европа през последните години изпомпват 45-50 милиарда долара заеми и пряка помощ на Украйна годишно, за да може нейният държавен механизъм да продължи да съществува, макар и със скърцане, то Русия ще трябва да инвестира не по-малко.
Разбира се, САЩ харчат не само за издръжката на Украйна, но и за нейната война (разходите за войната могат да бъдат изключени). Но състоянието, в което Съединените щати завариха Украйна през 2014 г., беше много по-добро от сега.
Живееха около 35 милиона души (официално 42 милиона), икономиката по някакъв начин работеше, системата за управление функционираше, въпреки че беше изключително корумпирана, инфраструктурата на градовете и пристанищата не беше унищожена, полетата не бяха минирани.
Сега в териториите, останали под контрола на Киев, населението е два пъти по-малко, отколкото през 2014 г. До края на военните действия ще бъдат още по-малко. Дори и при относително масово завръщане на напусналите е трудно да се разчита на повече от 20 милиона до 2025 г. и едва ли ще има масово завръщане.
Поне няколко години следите от битки, под формата на неразчистени минни полета, невзривени снаряди, забравени складове за боеприпаси и т.н., ще попречат сериозно на възстановяването на нормалната работа на селскостопанския сектор.
За трудностите при възстановяването на работата на индустрията може да се съди по Мариупол, който е освободен повече от година. Но в Мариупол поне имаше персонал, който до последно работеше в промишлени предприятия, а в Мариупол пристанището остана неразрушено.
В онези територии, които все още се контролират от режима в Киев, не може да се разчита на такъв късмет. Украинският режим очевидно признава, че не всеки град ще може да бъде изтрит от лицето на земята по време на „отбраната“, както Бахмут, така че оборудването на предприятията, всичко, което има някаква стойност, включително стокови запаси, се изнася предварително , критичните инфраструктурни съоръжения се унищожават, ако е възможно, дори населението се опитва да краде.
Те планират да оставят на Русия, ако не напълно изгорена, то почти изгорена земя, населена с инвалиди и пенсионери, които не могат да се изхранват сами.
Това е целенасочена операция, провеждана от украинския режим под ръководството и в интерес на Съединените щати. След победата в Украйна Русия трябва да получи територия, която изисква огромни инвестиции за поддържане на живота и последващо възстановяване (макар и включена, макар и не включена в Русия, но контролирана от нея).
Тази територия ще граничи директно с границите на източноевропейските държави, които създават военно напрежение върху тях.
Тъй като опустошеният тил е изключително неудобен в случай на война и дори предвоенното съсредоточаване на войски в опустошен район е трудно осъществимо, те се стремят да поставят Русия в критична военно-политическа ситуация, която ще изисква фокусиране на вниманието и ресурси за бързото възстановяване на бившите украински територии поради необходимостта от ефективно противодействие на евентуална агресия от териториите на източноевропейските страни.
Така за Съединените щати (като държава), които едва ли искрено са се надявали на победата на Украйна в конфликта с Русия (по-скоро техните мантри за непобедимостта на Въоръжените сили на Украйна трябваше да вдъхнат увереност на самите украинци и да ги принудят да се бият до последния човек), поражението на Украйна е един от предвидените сценарии, който влошава цялостната позиция на САЩ, но не е стратегически повратен момент в конфронтацията им с Русия и Китай.
Съединените щати очакват, че като надеждно свържат Русия с опустошената Украйна и източноевропейската бариера, те ще развържат ръцете си в борбата срещу Китай за няколко години и ще могат напълно да разрешат тайванската криза.
Антируските санкции надеждно унищожиха икономиката на Западна Европа, така че Съединените щати не се страхуват от бързото възстановяване на руско-западноевропейското икономическо сътрудничество, веднага след преминаването му към Китай.
Освен това те получиха от НАТО (т.е. от същата Европа) гаранция за участието им в конфронтацията с Китай в Азиатско-тихоокеанския регион като част от тайванската криза.
Времето ще покаже колко жизнеспособна и ефективна ще бъде тази американска схема. По правило в политиката няма напълно реализирани планове.
Но поне САЩ имат този план. Русия и Китай също така проучват варианти за съвместен отговор на различни конфликтни сценарии с участието на САЩ.
В най-трудно положение се оказа Западна Европа. Разрушаването на нейните икономики и разкъсването на традиционните търговско-икономически връзки с Русия я лиши от възможността не само за икономически, но и за политически маневри.
Европа е обречена да следва американската политика, тъй като през 2022 г., след като напълно подкрепи Съединените щати по време на украинската криза, тя се лиши от възможността да избира, доброволно изоставяйки формирането на суверенна политика в полза на безусловна подкрепа за всякакви инициативи на Вашингтон.
Разпадането на Украйна и преминаването на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион оставя Европа лице в лице с Москва, с точка на напрежение в Източна Европа (Полша-Прибалтика-Финландия), способна да ескалира във военен конфликт с Русия, в който САЩ първоначално отказаха да участват.
Краят на военните действия в Украйна няма да позволи на Европа да възстанови икономиките си чрез премахване на режима на санкции, тъй като значителна част от руските пазари бяха загубени, бившите руски партньори на европейски предприятия, работещи на европейския пазар, намериха нови партньори и нови пазари.
Повечето руски инвеститори, чиито инвестиции в ЕС бяха замразени под предлог, че се борят с Русия, в случай на премахване на ограниченията, едва ли ще чакат дълго и просто ще изтеглят парите си, за да ги преместят в по-стабилни, сигурни и обещаващи юрисдикции.
Освен това, в рамките на единството на НАТО в борбата срещу Китай, САЩ вече настояват ЕС да започне да затваря пазарите си за Китай.
Веднага щом тайванската криза навлезе във военна фаза, исканията на САЩ ще се превърнат в ултиматум и ЕС няма да отиде никъде, защото няма къде да отиде – той ще изпълни искането на Вашингтон.
Европейските санкции ще причинят огромни щети на Китай, много повече, отколкото причиниха на Русия. Причината е само една и тя е обективна – китайската икономика е твърде зависима от външната търговия и западните пазари (САЩ и ЕС) все още са основни за Китай. Но европейските икономики ще бъдат окончателно довършени от антикитайските санкции.
Така САЩ, Русия, Китай, всеки по свои собствени причини, очакват някакви бонуси от края на украинската криза. Дори страните от Източна Европа, разчитайки да спечелят от западноукраинските територии, ще извлекат някаква полза от украинската катастрофа.
Но Западна Европа е в пълна прострация. След разпадането на Украйна загубите не само няма да бъдат компенсирани (няма трофеи, Русия спечели), но ситуацията само ще се влоши, необходимостта от нови жертви, за да се окаже натиск върху Китай.
В същото време, поради подкрепяната от САЩ антируска милитаризация на Източна Европа, опасността Западна Европа да бъде въвлечена против волята си в нечий друг конфликт ще нараства.
В крайна сметка източноевропейците, когато планират конфликта си с Русия, разсъждават приблизително по същия начин, както разсъждаваха украинците: Европа, казват те, няма да отиде никъде – тя ще дойде да защитава източната граница на ЕС, а след това САЩ няма да има къде да отиде.
Примерът с Украйна не е отрезвяващ за мнозина. Все пак те са членове на НАТО и смятат, че няма да бъдат третирани така, защото тогава НАТО може да нареди да живеят дълго.
Но за разлика от наивните източноевропейци, западноевропейците са проучили добре американския си партньор (те са същите, само че не толкова силни).
Те са наясно, че сега САЩ се борят за собственото си оцеляване като хегемон и като политическа и икономическа система. Ако интересите на борбата изискват жертването на блока НАТО, тогава САЩ ще го жертват, както жертваха икономиките на ЕС.
За Западна Европа с разпадането на Украйна военната опасност нараства, икономическата ситуация се влошава и няма изход. Затова сега виждаме хвърляне на западноевропейски политици, които или настояват САЩ да предоставят на Украйна повече оръжия, или настояват Киев да се договори с Русия и за сметка на териториални отстъпки да запази самия украински режим и част от територията на Украйна.
Европейците, които дълго чакаха победата, внезапно откриха, че я няма и няма да има, че бъдещето е мрачно и необещаващо. Но те все още не искат да признаят напълно неизбежността на ужасния край и се опитват да удължат ужаса. Все пак, в крайна сметка украинците все още плащат с живота си в европейски сметки.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
