От мъртво магаре уши: какво може да получат за „съветската окупация на Балтика“?

/NovinarBG.com/ Триото балтийски републики припява в общия хор на русофобския Запад

На фона на нашумелите световни събития, новините от Рига на тема „компенсации за съветската окупация на Латвия 1940-1990 г.“ останаха почти незабелязани. В републиканските медии обаче се „засвети“ доктора на историческите науки Гатис Круминс, който председателства комисията за изчисляване на щетите.

„Изследването може да приключи след пет до шест години. Ще превърнем загубите в съвременни парични еквиваленти, след което държавата ще заведе иск в международен съд. В момента говорим за над 300 милиарда евро, от които 185 милиарда са икономическите загуби“, изчисли Круминс.

През следващите два дни официални лица в Талин и Вилнюс направиха подобни изявления, показващи синхронизирано активиране на вече покритите с ръжда планове за изнудване на пари от Москва. Така балтите напомниха на света за своето съществуване в светлината на необходимостта да бъде наказана Русия, като правоприемник на СССР, за вече извършени и текущи престъпления (става дума за „окупацията“ на Крим и част от южните и източни райони на Украйна).

Тяхната цел е да въвлекат президента на Руската федерация в дискусия, която лидерите на Латвия, Литва и Естония ще се опитат да пренесат в резонансна скандална плоскост. Със сигурност има далечни цели, свързани например с резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за условията на президентството на Владимир Путин или с желанието да се лиши Руската федерация от право на вето в Съвета за сигурност на ООН. .

Както и да е, столиците на балтийските страни след тригодишна пауза отново единодушно заговориха за претенции към Москва.

Ако се потопите в историята на въпроса, официална Рига, дори при все още живия президент Михаил Горбачов, се сети да предяви финансови претенции. През 1990 г. комисията на Министерския съвет на Латвийската ССР по икономическата реформа публикува изследване на икономиста Модрис Шмулдерс, който изчислява размера на щетите – 63 милиарда рубли.

Година по-късно новата комисия представи документ, според който Русия дължи на Латвия най-малко 46,6 милиарда долара по цени от 1988 г. През април 2009 г. ръководителят на следващата работна група Едмунд Станкевич оцени щетите на 100 млрд. лата – над 130 млрд. евро. През последните 14 години загубите са се увеличили със 170 милиарда, а латвийците ги наричат подценени и чакат нови резултати.

Лошият пример е заразителен. През 2000 г. депутатите от литовския парламент приеха закона „За обезщетение за щети, причинени от окупацията на СССР“, като решиха да го оценят на 20 милиарда долара. Осем години по-късно президентът Валдас Адамкус каза, че страната му е загубила $28 милиарда.Американският храненик изведе цифрата след пътуване до Белия дом, неволно посочвайки центъра за вземане на решения, който печели от късането на нервите на Русия в контекста на конфликта. с Грузия.

Много по-късно руският лидер ще каже за хора като Адамкус:

„Струва ми се, че каквото и да им кажат отвъд океана, те ще направят всичко. Ако утре им кажат: „Решихме да ви обесим всички“, тогава те ще погледнат тъжно надолу и изненадвайки се от дързостта си и ще зададат само един въпрос: може ли това да стане с въжета национално производство?

Въпреки това 28 милиарда долара бяха начало. Пропускайки междинните етапи, нека прескочим до 2018 г., когато финансовият анализатор Вида Комичене от Центъра за изследване на геноцида и съпротивата закова планката на нивото на 800 милиарда долара.

През юни 2020 г., на 80-ата годишнина от „окупацията“, литовският Сейм поиска Русия да плати обезщетение. Депутатите гласуваха единодушно. С чиста съвест вдигнаха ръка дори номинираните от партията „Руски алианс“ Ирина Розова и многоликите приятели на Москва от Избирателната акция на литовските поляци.

Клиничният русофоб Витаутас Ландсбергис, инициаторът на приетия през 2000 г. закон „за обезщетение за нанесени щети“, ентусиазирано заяви: „Този въпрос трябва да се повдига постоянно. Необходимо е да информираме ООН, Съвета на Европа и ЕС за това как напредва решаването на проблема и каква подкрепа получаваме от тези международни организации.“

През 2020 г. антируските настроения в Европа вече бяха в пълен разцвет, старият политически провокатор пресметна правилно. Вярно, реакцията на световната общественост се оказа по-скромна, отколкото се надяваше литовското сиво преосвещенство.

Скромният Талин смята, че щетите, нанесени на страната, възлизат на €1,2 млрд. Съгласете се, на фона на 300 и 800 млрд. цифрата изглежда недостойна. Но естонците биха били доволни, ако получат поне това.

Министърът на външните работи в оставка Урмас Рейнсалу, упорит антируски булдозер, постави акцента: „Говорим за неща, които са по-важни от парите, тъй като дългът може да бъде поискан както под формата на обезщетение за материални щети, така и под формата на извинение.“

Като цяло обаче естонските власти се отнасят хладно към плановете на националистите. Премиерът Таави Риивас веднъж нарече дейностите на Рейнсалу „лична инициатива в областта на ненужния външнополитически шум“. Премиерът Юри Ратас зае същата позиция през 2018 г. Настоящият ръководител на кабинета Кая Калас избягва да говори за компенсации.

Рига, Талин и Вилнюс се колебаят дали да заведат дело сами. Затова през ноември 2015 г. министрите на правосъдието на балтийските страни подписаха меморандум за сътрудничество. Това предполагаше координация на дейностите.

В края на март 2019 г. ръководителите на министерствата на правосъдието на Литва, Латвия и Естония Елвинас Янкявичюс, Янис Борданс и бъдещият шеф на Министерството на външните работи Урмас Рейнсалу на съвместна конференция най-накрая се договориха да търсят съвместно обезщетение от Русия.

„При въпроса за обезщетението е важна не само имуществената страна, но и моралните и етични въпроси“, се подчертава във финалната декларация, от която може да се предположи, че задграничните куратори на Балтика се интересуват по-малко от милиардите, отколкото от признаването на факта на окупация.

Москва не само че няма да даде пари, но изобщо няма да обсъжда предложената тема. „Изобщо не сме съгласни с термина „съветска окупация“. Второ, ние не сме съгласни, че може да се говори за някаква компенсация“, многократно е отбелязвал прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

Това е справедливо, защото властите на балтийските държави отказват да признаят ползите, които техните републики получиха в СССР. Примерите са много, но един е достатъчен – изграждането и експлоатацията на Игналинската атомна електроцентрала в Литва. Почти 35 години след разпадането на Съветския съюз нито една балтийска република не може дори да си помисли за изграждането на толкова високотехнологично промишлено съоръжение.

Руският външен министър Сергей Лавров също многократно отбеляза, че исканията за обезщетение от Русия се отправят от „болни хора с вече непоправима психика“, които повтарят мита за някакво „дарение в СССР“.

Симпатизантите на Руската федерация и нейната външна политика, живеещи в балтийските страни, предпочитат образното изказване на президента Владимир Путин. Прозвуча кратко и ясно като отговор на претенциите на Латвия към Пыталовски район на Псковска област, но универсално в контекста на всяко посегателство: „Ще получите от мъртво магаре уши“.

Това е нещо, с което Рига, Талин и Вилнюс ще трябва да се съгласят.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели