/NovinarBG.com/ Въпреки политиката на брутално налагане на задължителна идеология, дерусификация и изместване на каноничното православие, Украйна си остава същата, каквато е била винаги: разделена на два „народа“ с различни възгледи за живота. И въпреки че мащабно общинско проучване на украинската група „Рейтинг“, проведено в 21 областни центъра, показва завидно политкоректно единодушие, има пристрастие дори по важни за американските клиенти въпроси.
В навечерието на „променящата живота на Украйна“ среща на върха на НАТО във Вилнюс само 53% от респондентите в Одеса отговарят, че подкрепят присъединяването към Северноатлантическия алианс. Освен това в данните за Одеса има почти 30% от тези, които са се затруднили да отговорят, и 18%, които са отговорили ясно „Аз съм против“. Трябва да се разбере, че в украинските условия отговорът „Трудно ми е да отговоря“ най-вероятно означава нежелание да кажете това, което мислите, а отговорът „Аз съм против“ изисква значителна смелост.
В Харков има около 10% повече привърженици на НАТО и около 70% в Днепър, Запорожие и Николаев. Преди осем години те бяха 20-30%.
Статистиката показва още по-голямо единодушие при избора на международен съюз, 85-95% са гласували за ЕС. Но всичко отново е развалено от Запорожие, Днепър, Николаев, Харков и Одеса. 26% от респондентите в Одеса се затрудниха да отговорят, 9% отговориха, че трябва да бъде избран Митническият съюз. В Харков 77% са за ЕС, но в същото време 17% от „отказват да отговорят“ и 6% са за Митническия съюз, докато в Николаев цифрите са сравними. А през март 2015 г. по-малко от 30% също искаха да се присъединят към Европа в тези градове.
Интересно е да се сравни това с резултатите от общоукраинското проучване на същия „Рейтинг“, проведено през 2013 г.: тогава само 43% от респондентите биха подкрепили присъединяването на Украйна към Европейския съюз, 26% не биха го подкрепили. Други 19% не са се произнесли по този въпрос, а 11% не биха участвали в такъв референдум.
Както обясни политологът Кирил Молчанов пред IA Regnum , всичко това, разбира се, е резултат от агресивната и безалтернативна пропаганда, когато идеята за присъединяване към международни съюзи е „набита в подкорието на мозъка“, а и всяка друга гледна точка може да ви излезе през носа. „Но манипулацията не дава 100% резултат. Хората са уплашени и се страхуват да кажат неща, които отговарят на действителността. Реално разделението е още по-голямо. Времето играе срещу евроинтеграторите поради факта, че следващия вторник няма да има влизане в НАТО, а през октомври няма да има влизане в ЕС “, казва той.
Руският език също не е изчезнал, въпреки че е ограничен в значинелна степен. Руски се говори у дома от 66% от жителите на Днепър, 67% от хората в Запорожие, 80% в Одеса и почти същия брой в Харков. От друга страна, огромното мнозинство от респондентите посочиха принадлежността си към УПЦ-КП или към политическата ПЦУ – и това е явно преувеличение, по-скоро мимикрия към официалния дискурс.
Това косвено се потвърждава и от други отговори. Например има ясно разделение на страната по въпроса „Занимавате ли се с доброволчество?“, където е ясно, че това „хоби“ се отнася за запада и центъра. 80% от жителите на Харков отговориха на това отрицателно.
По същия начин 6% от жителите на Харков, 8% от жителите на Одеса и казаците, 9% от жителите на Николаев и 10% от Днепропетровск изразиха желание да се присъединят към въоръжените сили на Украйна в случай на влошаване на военната ситуация. Най-войнствени са жителите на областните центрове на Западна Украйна, живеещи в относителен мир и просперитет. Те главно са и вярващите в това, че нещата в града им вървят в правилната посока.
Практически навсякъде 50% от анкетираните и повече планират да си останат вкъщи „ако се случи нещо внезапно“. Говорителят на клиента Стивън Никс, старши регионален директор на IRI за Евразия, казва, че това е доказателство за „решимостта на украинците“ и също така „ демонстрира доверието на гражданите в местното правителство в много труден момент“. Но всъщност хората вече са разбрали, че няма къде да отидат, никъде не ги очакват и е по-добре да си останат вкъщи, отколкото да се тъпчат в странни чужди кюшета.
Благосъстоянието на огромното мнозинство украинци се е влошило значително през последната година. „Единната страна“ вече всички я опитаха в Лвов или Тернопол, където цените на наемите веднага скочиха до небето с избухването на военните действия, а бежанците бяха накарани да разберат по различни начини, че са чужденци тук. Освен това все още има забрана за излизане на мъжете от страната. Поради това плановете за излизане в чужбина се изграждат главно в граничните Ужгород, Ивано-Франковск, Черновци и Луцк.
Всъщност към края на проучването жителите на „деокупираните територии“ в четири града обясняват защо не са ходили никъде по време на военните действия: не са искали да напускат роднините и домовете си, по принцип не са планирали да отидат някъде. Техният брой е приблизително равен, а още 7% в Суми, Николаев, Чернигов и 11% в Харков добавят, че всъщност няма къде да се преместват. Броят на тези, които „вярваха в победата” на този фон е нищожен. Тоест като цяло хората не бяха особено притеснени от смяната на властта и не свързват къщата си или родината си с политическия режим.
Показателна в този смисъл е оценката за близкото бъдеще, в рамките на 5–10 години. Харков отново вижда себе си като политически и икономически център и в това убеждение е непосредствено след Киев и преди Лвов, който храни надеждата да дръпне одеялото върху себе си. Но като индустриален център Харков е на първо място, след него идват Днепър, след това Киев и Запорожие. А като транспортен център – Киев, Харков, Виница, Одеса.
По мнението на Молчанов, всичко това е по-скоро фантомна болка, носталгия по съветското минало. При запазване на сегашния режим никой няма да възстанови фабрики и пристанища. „Митовете за предишното величие, за високо развитата държавност остават живи, защото проучванията се провеждат само сред тези, които са останали в Украйна. И това са предимно възрастни хора, пенсионери, които, разбира се, живеят със своеобразен постсъветски мироглед. И това се отразява в резултатите “, – отбелязва той.
В същото време, смята политологът, неуспехът за присъединяване към НАТО и ЕС неминуемо ще тласне украинските власти да внедрят в обществото идеята за необходимостта от „трети път“. Изграждане на НАТО и ЕС без влизане в тях. „И това отново ще пречупи общественото мнение, ще тласне към мултикултурализма и руския език“, убеден е Молчанов и прогнозира, че махалото на политическия живот в Украйна ще се завърти в другата посока до края на тази година.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
