Русия

Вредни илюзии за „мирния договор” с Япония

/NovinarBG.com/ Йоко Камикава заплашва да затегне санкциите срещу Русия, при това разчитайки да потребява руски енергийни ресурси и морски дарове

Назначаването на втория по важност пост в японското правителство – министър на външните работи – на 70-годишната жена политик Йоко Камикава, която никога не се е занимавала с дипломация, дава основание да се смята, че тя само ще повтори установените, ако не и полуразрушените, клишета на японското външно министерство.

Точно такъв беше случаят с нейната предшественичка на този пост, която също не познаваше тънкостите на външната политика Макико Танака в кабинета на министрите на Джуничиро Коидзуми, която, отличаваща се с необуздания си нрав, прибързано направи много грешки, за които беше също така бързо уволнена.

Подобно на Танака, Камикава изглежда е назначена за външен министър не заради някакви лични качества или способности, а за да поддържа баланса между фракциите на управляващата в Япония Либерално-демократическа партия. Вярно, самата Танака поиска този пост като заплащане за помощта й при избирането на Коидзуми първо за председател на LDP, а след това и за премиер.

Фактът, че Камикава не е самостоятелен политик със свежи идеи и подходи за решаване на натрупаните проблеми в отношенията предимно със съседните страни, свидетелства първата й пресконференция и прибързаното лоялно обаждане до Вашингтон.

Традиционно бяха изразени уверения, че японско-американските тесни връзки, основани на „договора за сигурност“, остават „крайъгълният камък“ на отношенията между тези два военни съюзника. В началото на разговора с шефа на външната политика на САЩ Камикава каза: „Бих искал да изградя добри отношения с държавния секретар Блинкен и да укрепя допълнително японско-американския съюз, който сега е по-силен от всякога.“

Според японската The Jiji Press, колегите са обсъдили регионални въпроси, включително Китай, за който се твърди, че увеличава военната си активност, и Северна Корея, която многократно е изстрелвала балистични ракети, и се съгласиха, че Япония и Съединените щати ще работят заедно за разрешаване тези проблеми, както и „за решението за нахлуването на Русия в Украйна“.

Както виждате, нищо ново. Все същите обвинения на съседните страни във въображаема „агресия“ и предполагаемата нараснала необходимост от рязко увеличаване на военната мощ на Япония, за да се „изправи срещу враговете“. За това в разширен вариант говори и новоназначеният министър на отбраната на Япония Минору Кихара.

Той каза, че при встъпването си в длъжност е получил инструкции от министър-председателя Фумио Кишида, в допълнение към фундаменталното укрепване на отбранителните способности на страната, да засили способностите за възпиране и реагиране на японско-американския военен съюз и да насърчи военното сътрудничество не само със Съединените щати , но и с други страни. Очевидно става дума за страни от НАТО и членове на англосаксонския съюз AUKUS.

Но нас ни интересува преди всичко политиката на „новите хора” в кабинета на Кишида в руско направление. Защото връзките между двете страни, благодарение на усилията на Токио, който се стреми да угоди на Вашингтон, паднаха толкова ниско, че ще са нужни години и значителни усилия, за да се възстанови поне минималното ниво, подходящо за държави, които имат дипломатически отношения помежду си.

И тук се сблъскваме с гореспоменатите овехтели клишета, към които г-жа Камикава прибягна по време на встъпителната си пресконференция. Тя не намери свежи думи и просто повтори, като мантра, явно нереалистичната позиция, че Япония ще продължи курса на сключване на „мирен договор“ с Русия при условията на „разрешаване на териториалния въпрос“.

Преведено от „японски дипломатически“ език, това означава, че Токио се съгласява да подпише „мирен договор“ с Москва едва след като руските Южни Курилски острови и проливите с голямо военно-стратегическо значение между тях станат част от японската държава.

И това въпреки факта, че Москва признава, че „мирният договор“ почти 80 години след края на войната и пълното възстановяване на дипломатическите и други отношения през 1956 г. е просто непохватен и, честно казано, доста арогантен начин за постигане на удовлетворение на реваншистките претенции към нашите земи и морски пространства. Признавам, че г-жа Камикава може да не знае, а подчинените й дипломати не са й обяснили, че Москва официално е заявила, че „въпросът за мирния договор е приключен“.

Да не говорим за факта, че руското външно министерство многократно е обяснявало на японските политици незаконността дори на повдигане на каквито и да е териториални въпроси, тъй като това е забранено от Конституцията на Руската федерация. Напомняме, че у нас Основният закон се уважава и спазва стриктно, за разлика от Страната на изгряващото слънце, където, извинете за грубостта, просто плюха на целия „мирен“ 9-ти член на Конституцията на Японии, като възраждат, въпреки нейните положения своята държава в качеството на „велика военна държава“.

Честно казано, надеждите на главния японски дипломат по някакъв начин да принуди Москва да предаде териториите си на „японския чичо“ са, просто изненадващи. В крайна сметка Япония, която запазва титлата си на трета икономическа сила и се стреми да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в случая проявява явна дипломатическа наивност.

Трудно е да се разбере и японската логика в ситуация, в която новият японски външен министър, недвусмислено заплашващ страната ни с по-строги „строги санкции“, без колебание разрешава сътрудничество с руснаците в доставките на енергийни ресурси и морски дарове, които са изгодни за японската държава.

Тук можете или да се възмутите, или да вдигнете ръце. Защото е трудно да се разбере как можете умишлено да разрушавате съседа си и едновременно с това да искате да използвате услугите му. Между другото, това повдига въпроси и към руските власти, които толерират подобна абсурдна ситуация. Или паричната печалба е по-важна от престижа и достойнството на държавата и народа?

Същото може да се каже и за многократните искания на Токио да се позволи на японските граждани свободно да влизат в нашите Курилски острови без визи, за да посетят гробовете на своите предци. В допълнение към това, което вече писахме по тази тема, ще обясним лесен начин за извършване на такива хуманитарни пътувания, като същевременно спазваме руските закони.

В условията, когато японското правителство категорично отказва дори да разгледа предложенията на Москва за въвеждане на безвизов режим между двете съседни страни, бившите жители на Курилските острови могат да посещават гробове, като получат входни визи в руското генерално консулство в Сапоро, Хокайдо. Но японското външно министерство категорично не им позволява да направят това, плашейки гражданите си с идеята, че по този начин Япония някак си изглежда ще признае суверенитета на Русия над Курилските острови.

Когато японци, които са получили руски визи, пътуват до Курилските острови, където, между другото, се поддържа граничен контрол дори за граждани на Руската федерация, руските компетентни органи ще могат да попречат на хора да посещават тези територии, които нямат какво да правят – не се занимават с посещение на гробове, но използват пътуванията за пропагандни, разузнавателни и други дейности, които не са свързани с хуманитарните цели.

И по-нататък. Няма да скрия недоумението си от изказванията на председателя на комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията Григорий Карасин относно пресконференцията на министър Камикава. Справедливо отбелязвайки, че разговорът за собствеността на Курилските острови, както руското ръководство многократно е заявявало, е приключил, това е част от териториите на Руската федерация, дипломатът и сенатор в същото време призна, че преговорите за мирен договор между Москва и Токио може да се възобнови, след като японските власти се оттеглят от курса на Запада.

Добре ще е, ако това е само лична гледна точка, но Карасин дава интервюта като овластена фигура. Още повече, че призивът към японците да възобновят преговорите за мирен договор, изключвайки от тях „териториалния въпрос“, е, извинете, безперспективна фантазия. Защото, както опитният дипломат трябва добре да знае, мирен договор без Курилите на японците и даром не им е нужен.

В заключение отбелязваме, че както беше предвидено в предишни статии, мандатът на правителството на Кишида и неговите нови министри най-вероятно не е дълъг. Проучване сред жителите на Страната на изгряващото слънце веднага след преструктурирането на правителството показа, че повече от половината избиратели (54%) са съгласни да толерират Кишида само до края на настоящия мандат, тоест до септември следващата година.

Но това все още е оптимистична прогноза. Вече 27% от участвалите в проучването са изразили мнение, че има нужда от незабавна смяна на премиера – през май тази цифра е била около 15%. Така че г-жа Камикава едва ли ще може да даде забележим принос в дипломацията и външнополитическата дейност на японската държава, особено в руското направление.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button