/NovinarBG.com/ Доставянето на Владимир Зеленски във Вашингтон и неофициалното посещение на заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев в Пекин се състояха почти по едно и също време. Това обаче е просто съвпадение, каквито има много в хода на историческия процес. Би било странно тези събития да се разглеждат като част от определен процес, чиито елементи могат да бъдат свързани помежду си. На първо място, защото характерът на взаимодействие в рамките на „евроатлантическата общност“ и между страните от останалия свят е коренно различен. Всъщност говорим за коренно различни типове взаимоотношения.
Взаимодействието между САЩ и техните сателити, един от които е украинският режим, е интегрирана властова вертикала, в която няма място за независими позиции. Други държави, включително дори близки като Китай и Русия, действат в пространство, където суверенните интереси на всяка от тях са на първо място. Трагедията на народа на Украйна може да бъде спряна за миг, ако Вашингтон даде такава заповед. Русия и Китай не могат да влияят на това как всеки от тях изпълнява собствените си външнополитически цели. Дори това да противоречи на собствените им настоящи интереси. В резултат на това имаме работа с взаимодействие в рамките на „тройката“ на водещите световни сили, където една от тях – САЩ – също е заобиколена от компания от съюзници, а другите две координират своята международна политика, но не действт като единен фронт. Последното е и лошо, и добро едновременно. Лошо, защото създава илюзията на Запада, че е възможно да победи Русия и Китай едни след други. Всяко решение или изявление на Москва и Пекин се тълкува като знак за техните различни интереси. Всички много добре си спомняме как преди месец думите на китайския президент Си Цзинпин за недопустимостта на ядрена война бяха представени от западните медии като искания, отправени към Русия.
Добре – защото необходимостта да жертваш интересите си в името на съюзник, дори при пълно равенство, може да доведе до неудовлетвореност от позицията. Историците помнят много добре колко дълбоко обиден беше Мао Цзедун от решението на Йосиф Сталин да подкрепи войната на Корейския полуостров през 1950 г., в която Китай неизбежно беше въвлечен. През следващите години това се превърна в един от факторите за раздялата между СССР и Китай. Добре е, че уважителните отношения между Русия и КНР са много по-сложни от сляпото спазване на задълженията или още повече подчинение.
За Съединените щати, напротив, всичко е просто и затова наблюдателите лесно могат да посочат мотивите, поради които Зеленски беше доведен в американската столица. Първо, това е свързано с вътрешния контекст. Промяната в състава на Конгреса на САЩ наближава и за да се вземат необходимите финансови решения, е необходимо да се впечатли обществеността. В това отношение срещите със Зеленски приличат на информационната кампания около освобождаването чрез размяна на известната чернокожа баскетболистка. Освен това интересът към украинската тема неизбежно пада и продължаването на представлението изисква нови сюжетни ходове. Не трябва да забравяме, че поради геополитическото положение на Съединените щати и особеностите на тяхното устройство, всяко действие на световната сцена има смисъл само във връзка с онези задачи, които се решават вътре. Самата външна политика там не съществува. Дори образът на госта от Киев е изграден с поглед към американската публика, но не и към световната общност – това е „храбър полеви командир“, но не и глава на независима държава. Второто принципно не им трябва на американците.
Второ, военните събития в Украйна очевидно се превръщат в продължителен процес за момента, както наскоро подчерта руският президент. За всички е достатъчно ясно, че СВО, както и други войни на бъдещето, няма да приличат на искрящите американски кампании срещу Ирак или Афганистан. Ако самите американци пристъпят към военна ескалация с Иран или друга средно голяма държава, никой не се съмнява, че ще бъде оказана помощ на противниците на Вашингтон. С други думи, дните, когато войните се печелеха чрез нападение върху слаба държава в международна изолация, свършиха.
Това, което започва сега, най-много напомня епоха, когато великите сили са воювали дълго време помежду си на територията на трети страни. Като цяло Съединените щати много последователно връщат ситуацията към позицията на Студената война: избягват поводи за пряка конфронтация, опитват се да окажат натиск върху Русия в икономиката и да доставят оръжие на своите противници. За Вашингтон подобна схема на отношения е по-разбираема и най-важното вдъхва повече надежда въз основа на наличния исторически опит.
По време на Студената война от 1949-1990 г. лидерите на проамериканските режими в Южна Корея или Южен Виетнам, подобно на Зеленски сега, посетиха САЩ, за да получат подновени уверения за подкрепа и лоялност от тяхна страна. Няма никакво значение какво може да последва в бъдеще – историята учи, че американците много лесно изхвърлят ненужни „активи“, веднага щом продължаването на борбата стане нецелесъобразно.
Така че следващите „сигнали“ в подкрепа на Киев вече не са по-важни от всички предишни епизоди – това е част от необходимата реторика. В края на краищата всички помним колко решаващо беше бягството на САЩ от Южен Виетнам или Афганистан в крайна сметка. Следователно въпросът е само в руската последователност и решителност в постигането на целите на специалната военна операция. Ако САЩ са изправени пред неудържима сила, те отстъпват – британската традиция да се третира всичко като игра започва да действа.
Много по-трудно е да се изградят отношения между онези, които се противопоставят на САЩ сега или в дългосрочен план. Русия и Китай винаги са подчертавали, че отношенията им не целят формална военна коалиция. Въпреки факта, че те полагат усилия за по-координирано взаимодействие на своите армии в бойни условия. При цялото ниво на доверие между Москва и Пекин уважението към приоритетите на другия е основа за стабилно взаимодействие за тях.
Не трябва да се очаква Русия и Китай да казват на партньора си какво да прави. И преценките, че страните могат да откажат да изпълняват собствените си планове под влиянието на другия, изглеждат доста несериозни. В Москва и Пекин има разбиране, че такива сложни решения като започването на специална военна операция или, обратно, сдържаността на Китай по тайванския въпрос, не могат да бъдат предмет на обсъждане само поради тяхната сериозност и мащаб на последствията.
Русия и Китай са наясно, че всяко несъответствие между толкова мощни сили може да доведе до разочарование и конфликт. Всъщност те са съюзници в много по-голяма степен от Съединените щати и останалата част от Запада, които за Вашингтон са само активи в собствената му глобална игра за оцеляване.
Посещението в Пекин на руски представител от такъв ранг като Дмитрий Медведев е показател за особеното качество на отношенията, формирани през последните 10 години. Особено когато, разбира се, случайно съвпадне с голямо руско-китайско военноморско учение в зоната на преки интереси на САЩ и Япония. Формалната причина е сътрудничеството между управляващите, символичното значение е сигнал, че взаимодействието на тези сили надхвърля обикновените дипломатически отношения.
Русия и Китай се нуждаят от много по-фино и внимателно съгласуване на политиките си на базата на общи стратегически цели. Всеки от тях самостоятелно атакува несправедливия международен ред, резултатът трябва да отговаря на техните представи за правилния световен ред. По пътя към него ще трябва да се преодолеят още много трудности, като това ще бъде особено сложно, предвид необходимостта от запазване на суверенитета и независимостта на всяка от страните. Това обаче е единственият начин да се гарантира стабилност. Вече живеехме в свят, в който една сила беше безспорният хегемон и нищо добро не произтече от това.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване „Рефлексии“ и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=HoGUFCffd70″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
