Освобождението на Запорожие научи по нов начин да се пречупва отбраната на противника
/NovinarBG.com/ Преди 80 години, на 14 октомври 1943 г., Москва поздрави войските на Югозападния фронт на генерал Малиновски, които освободиха град Запорожие. Тази победа стана пример за съветското оперативно изкуство. За първи път Червената армия превзема голям град с нощно нападение, което включва войски, изтощени от предишни битки. Военните документи разказват как са успели да постигнат победа.
Успехите на съветското лятно настъпление през 1943 г. създават предпоставки за освобождаването на Донбас и Левобережна Украйна. Като вземат това предвид, германците предприемат спешни мерки за създаване на линия на Днепър – Източната стена. Там се надяват да спрат Червената армия, ако се наложи да напуснат Донбас.
В настоящата ситуация предмостието на Запорожие на източния бряг на Днепър, държано от групата на генерал Хайнрици от няколко изтощени от битки дивизии, започва да играе важна роля за германците. Германското командване подсилва гарнизона на Запорожие с батальон от танкове “Тигър” и полк от самоходни оръдия “Фердинанд” и “Щурмпанцер”. Това бяха изключително опасни противници, откритата битка с която на голямо разстояние завършва с гибел за Т-34.
Костелив орех
Както си спомня маршал Чуйков, Москва поставя задачата на Малиновски „не по-късно от 3 октомври да изчисти напълно окупирания от противника плацдарм в Запорожие и да достигне река Днепър в този район“. 12-та и 3-та гвардейски армии на генералите Данилов и Лелюшенко, които преследват германците от Донбас, веднага влизат в битката, но се натъкват на силна германска отбрана. Уви, техните части, уморени от преследването, не успяват да се справят с такава задача. Предният резерв, въведен в битка, 8-ма гвардейска армия на Чуйков, също не я реши.
Тогава Малиновски спира настъплението. Решено е да се подготви по-задълбочено за ново нападение, разчитайки на принципа на Суворов „изненада – победа“.
Решението е правилно, тъй като предмостието на Запорожие е „костелив орех“, подготвен за защита предварително. Външният му контур се простира до 60 км, обхващайки града и язоривите на Днепър с полукръг. А вътре в него има няколко защитни пояса.
Защитата на плацдарма се състои от цяла система от структури: ровове, окопи, боксове, минни полета и дори подземни убежища за пехотата. Построена е върху хълмист терен, пресечен от деретаи речни долини – тактически изгодно за германците.
Нов план
На 3 октомври Малиновски представя на щаба план за операция за премахване на вражеския плацдарм. Той предвижда шестдневна пауза за подготовка на войските за пробив на вражеската отбрана в дневни и нощни условия. След като получава съгласието на Москва, щабът на Югозападния фронт (ЮЗФ) нарежда подготовката за атаки на плацдарма: Данилов – от север, Чуйков – от изток и Лелюшенко – от юг.
Възползвайки се от почивката, съветските войски провеждат интензивно разузнаване с всички родове войски. Отчитайки получените данни, техният щаб отработва задачи за унищожаване на укрепления и огневи точки на противника и създаване на проходи в минни полета. Командирите от всички рангове проучват района на бъдещите битки до най-малкия детайл, координирайки съвместните действия на пехотата, танковете, артилерията и авиацията.
В същото време съветската страна се опитва да заблуди врага за направлението на своите атаки. Например, в зоната на армията на Чуйков, за тази цел през нощта на 10 октомври няколко танка и трактори без заглушители са закарани на фронтовата линия, катотъпчат на място до зори, симулирайки концентрацията на голям брой на бронирана техника.
Но основният фактор на операцията е подготовката на части за нощна битка. Според документи от щаба на фронта Малиновски заповядва на своите армейски командири „интензивно да обучават“ войниците, така че да се научат да „атакуват стремглаво и безшумно през нощта“. На офицерите е наредено „да могат безупречно да водят единици по азимут“. И за да бъдат обучени всички части, командирите на армии и командирите на дивизии ги въртят на предната линия и в тила.
Не можем да пренебрегнем бойния дух на съветските войски. Чуйков си спомня, че когато попитал един от картечарите дали е готов да атакува, получил отговор: „По войнишки, по нашенски, другарю командир, отдавна сме готови!“
Скоро започва тежката работа на войника.
„Тук е безполезно да заплашваш с пистолет.“
През нощта на 10 октомври войските на Югозападния фронт провеждат разузнаване със сила. И в седем сутринта започва артилерийската подготовка – и час по-късно битките започват да кипят по целия фронт на плацдарма, пехотата и танковете напредват. По време на боевете войските на 8-ма гвардейска армия имат затруднения. Те са посрещнати от “Фердинанд”, който нанася значителни загуби на танкистите на Чуйков. Нещата не са по-добри за Лелюшенко на юг, който се изправя срещу пехота, подкрепяна от “Тигри”. Това означава, че германците са успели да съсредоточат най-ефективните средства именно в челните редици на съветското настъпление.
Уви, частите на Чуйков и Лелюшенко не успяват да изпълнят задачата. Това дава възможност на Хайнрици да докладва на щаба на 1-ва танкова армия, че към 11 октомври всички съветски атаки са отблъснати.
Но две от неговите дивизии претърпяват тежки загуби от действията на войниците от 12-та армия. За разлика от колегите си, друг герой на Сталинград, командирът на армията Данилов, действа успешно на север. Неговите войски побеждават 125-та дивизия на Вермахта, пресичайки водната преграда на Вилна през нощта на 12 октомври и достигат височини на 10 км северно от Запорожие. Така Данилов пробива основната отбранителна линия на вражеския плацдарм.
За Хайнрици се разкрива потискаща картина на неизбежното поражение на неговите дивизии. Германският генерал иска от началниците си разрешение да се оттегли отвъд Днепър и да взриви мостове и Днепърската ВЕЦ, но получава отказ.
След това сутринта на 13 октомври той директно заявява на върха, че войските му губят дух: „Хората са доста апатични. Войник се оставя да бъде прегазен от танк и позволява да бъде заловен. Няма смисъл да ни заплашват с пистолет”. До вечерта на 13 октомври натискът от съветските части се засилва и Хайнрици нарежда на войските си да заемат позиции в самото Запорожие. Но съветските танкове вече са нахлули в града.
Нападение над Запорожие
Успехът на Данилов оказва решаващо влияние върху по-нататъшния ход на боевете. Войските на Малиновски подновяват настъплението си през нощта, пробивайки главната отбранителна линия на плацдарма и приближават Запорожие. По-нататъшното настъпление е предотвратено от германските самолети, които бомбардират настъпващите части през деня.
Но е необходимо да се прогони врага по-нататък, за да му се попречи да се укрепи. Затова Малиновски решава да предприеме необичайна стъпка – нощно нападение над града, за което предварително е подготвил войски.
Основната роля в него е дадена на корпуса на генералите Пушкин и Русиянов. Използването на техните танкове с войски в нощна атака трябва да деморализира врага и да осигури успеха на атакуващата пехота. Затова танкистите получават заповед: да нахлуят в Запорожие, за да превземат града до сутринта на 14-ти, като попречат на врага да взриви язовирите на Днепър.
В 22:00 часа на 13 октомври войските започват нападение. Танковетена Пушкин, след като пробиват германския фронт, превземат предградията към 2:00 часа, след което нахлуват в южната част на Запорожие, започвайки улични битки. Техният пробив лишава врага от възможността да изтегли част от силите си на юг, към Мелитопол, а германските части, държащи града, вече може да се оттеглят отвъд Днепър само по железопътния мост и язовира. Но те не може да направят това с един замах.
И до полунощ щабът на Хайнрици беше разтревожен от новината, че е невъзможно да се взриви язовирната стена Днепър поради повреда на взривния фитил от съветски самолети. Това проваля германските планове за бързо отстъпление от града, който сега се страхува от пробив на съветските войски през язовира към западния бряг на Днепър. Танковете на Русиянов също пробиват към Запорожие и към 2:30 превземат гарата.
По това време на Хайнрици вече е ясно, че градът не може да бъде задържан. Но той не може да започне да изтегля войски отвъд Днепър, докато неговите сапьори не възстановят възможността за взривяване на язовира при Днепър. Когато това е направено, очуканите му дивизии започват да се оттеглят към пътеката и моста. Уличните боеве продължават до вечерта, след което врагът е изгонен от Запорожие. Остатъците от неговата група успяват да се оттеглят зад Днепър към 19:00 часа, като взривяват железопътния мост.
Герои известни и неназовани
Впоследствие щабът на фронта признава, че „подценяването от частите на тактическото значение на язовира като път за бягство прави възможно преминаването на остатъците от разбитите вражески части на десния бряг.“ Но това е само малка капка катран в меда. Всъщност в резултат на петдневни битки войските на Малиновски не само освобождават най-големия индустриален център на Украинската ССР, но и елиминират най-важния възел на германската Източна стена, която покрива Крим.
Тази победа дава възможност на Южния фронт да проведе успешно Мелитополската операция, блокирайки германските войски на Кримския полуостров. За самия Югозападен фронт освобождаването на Запорожие означаваше възможност да се съсредоточат силите за преминаване на Днепър, преди това вързан от вражеската група на източния му бряг.
Освен това с превземането на Запорожие Червената армия поставя два военни рекорда. Първо, по това време нападението е безпрецедентно в историята на Великата отечествена война по отношение на броя на участващите сили: десет стрелкови дивизии, танкови и механизирани корпуси и над две хиляди оръдия и минохвъргачки. Второ, това е първият път през Втората световна война, когато град беше щурмуван от толкова голяма група през нощта.
Такива постижения стават възможни, наред с други неща, благодарение на смелостта на съветските войници и офицери. Сред участниците в битките за Запорожие са известни такива герои като пехотинецът Дмитрий Стефанов, който повтаря подвига на Александър Матросов, противотанковият артилерист Лаврентий Авалиани, който застана до смърт пред вражеските танкове, и танкистът Николай Яценко, който стреля срещу врага от горящ танк. Всички те са удостоени посмъртно със званието Герой на Съветския съюз. Освен известни герои, има и безименни. Например, на 12 октомври 1943 г., в битка при село Василевка, прикривайки отстъплението на стрелкова рота, всички минохвъргачи от батареята на 141-ви минохвъргачен полк, които са стреляли по врага до последно, героично загиват . Уви, имената им все още са неизвестни.
От гледна точка на оперативното изкуство войските на Малиновски се справят добре с трудната задача да избият врага от укрепения район.
Това говори за високото умение на съветския командир и добрата подготовка на неговите подчинени. Благодарение на маневрата на 12-та армия основната линия на вражеската отбрана е пробита, след което битката в нея премина в преследване на противника и завърши с превземането на Запорожие за изключително кратко време с малки загуби. От тази гледна точка резултатите от битката за Запорожие остават актуални и до днес.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
