/NovinarBG.com/ От редактора. В навечерието на Втория руско-африкански икономически и хуманитарен форум на 27-28 юли нашето издание ще публикува поредица от материали за различни аспекти на политическото, икономическото, културното и хуманитарното сътрудничество между Руската федерация и държавите и народите на Африка.
В навечерието на 2-рия Руско-африкански икономически и хуманитарен форум, който се открива следващата седмица в Санкт Петербург, е редно да си припомним как се развиваха отношенията между Съветския съюз и страните от Черния континент. Те бяха сред основните търговски партньори на Москва.
За далечната мистериозна земя в Русия се знаеше само чутото и прочетеното от други. В началото на XVIII век имаше сензация: синът на тъмнокож принц от Северна Абисиния беше доведен в Москва. Русия стана негов втори дом, тук той намери чест и уважение. Става дума за прародителя на Александър Пушкин, главнокомандващия Абрам Ханибал, чийто кръстник е Петър I.
За писателите на исторически романи би било интересно, ако известният „Арап на Петър Велики“ бе помогнал на Русия да установи контакти с Африка. Но в реалния живот това се случи много по-късно – през втората половина на 19 век, когато бяха установени дипломатически отношения с Тунис, Мароко, Етиопия и Трансваал.
Последната страна беше много популярна в Русия, особено по време и след Англо – Бурската война. Латернаджиите повсеместно на с латерните си пееха: „Трансваал, моя страна, всички сте в пламъци …“ Паустовски пише: „Ние, децата, бяхме шокирани от тази война. Съжалявахме флегматичните бури, които се бореха за независимост и мразеха англичаните. Знаехме всяка битка, която се провеждаше от другата страна на земята … „
След това в продължение на много години отношенията между Руската империя и по-нататък Съветския съюз с африканските страни практически не се развиват. Но след Втората световна война укрепналата Москва насочва погледа си към далечен регион. Египет получи специално внимание.
По време на Суецката криза СССР оказа значителна помощ на Кайро, който се оказа в безнадеждно положение в резултат на агресията на Великобритания, Франция и Израел. Тези държави заплашиха да окупират близкоизточната страна, чиято армия беше победена.
Но те бяха спрени от заплашителния вик на първия секретар на ЦК на КПСС. Никита Хрушчов, който почти побеснял от ярост, обеща да започне ядрена атака срещу Париж и Лондон, ако западните сили не изтеглят войските си от Синайския полуостров.
Между другото, Съветският съюз, като истински съюзник, дойде на помощ на Египет по време на двете последвали арабско-израелски войни през 1967 и 1973 г. СССР достави на тази страна маса съвременни оръжия и предотврати пълното поражение на армията, когато ситуацията на бойните полета се превърна в катастрофа.
Отношенията между двете страни не винаги са се развивали добре. Например връзките между Египет и Съветския съюз при президента Гамал Абдел Насър бяха много близки. Хрушчов го удостоява със званието Герой на Съветския съюз и опрощава на Кайро огромен дълг. Но когато Ануар Садат, който заложи на Съединените щати, стана ръководител на страната, всичко се промени към по-лошо. Затоплянето започна в средата на 80-те години с личното участие на друг лидер, Хосни Мубарак.
Годината 1960 стана знаменателна за африканския континент: цели 17 държави получиха независимост, а в СССР всяко съобщение за страна, отхвърлила оковите на колониализма, беше посрещано с радост. Трябва да припомним, че Съветският съюз инициира приемането на XV сесия на Общото събрание на ООН на историческата „Декларация за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи“.
По това време течеше Студената война и сътрудничеството със западните страни беше ограничено. Ситуацията от онова време донякъде напомня сегашната: Русия, притисната от западните санкции, се стреми да излезе в откритото пространство на бизнес отношенията с други страни. Сред тях отново, както преди много години, се появяват държавите от Африка.
Основно значение в това имаше социалистическата идея, одобрена от мнозинството от населението на тези страни. Представителите на Запада губят изгодни позиции, които преминават в ръцете на Москва. Идеологията на съветското сътрудничество рязко се различава от дневния ред, наложен от западняците.
Те се интересуваха от печалби и само от печалби, тяхното оръжие беше безмилостната експлоатация и пълното безразличие към местното население. Те бяха „достойни“ потомци на търговците на роби, които купуваха роби на брега на безценица.
Стратегията на СССР беше коренно различна. Хората, които дойдоха да работят в Африка, бяха възпитани по различен начин, те искрено искаха да помогнат на хората, живеещи на континента, те да преодолеят вековната бедност, да подобрят живота си и да получат професия. И африканците разбраха, че са намерили не само надеждни партньори, но и истински приятели.
Приоритет на Москва беше Северна Африка: Египет, Алжир, Мароко, Тунис. Постепенно географията на сътрудничеството започва да се разширява – СССР започва да установява контакти с други страни. Танзания, Гвинея, Република Конго, Мали, Етиопия, Ангола и др. избраха социалистическия модел на развитие.
Подкрепата на Москва се изрази в доставка на храни и различни стоки, отпускане на заеми, включително за закупуване на оръжия, модернизация на армиите и обучение на персонал. Общо с помощта на СССР бяха обучени около петстотин хиляди специалисти и квалифицирани работници.
В Африка са работили съветски инженери, геолози, лекари, университетски преподаватели и магистри по професионално образование, енергетици, строители, миньори и петролни работници. Специалисти от СССР участваха в създаването на около 600 предприятия и други съоръжения, от които над 300 бяха пуснати в експлоатация до края на 80-те години на миналия век.
Това са по-специално хидроенергийният комплекс Асуан и металургичният завод в Хелуан в Египет, водноелектрическата централа Капанда (Ангола) и металургичният завод в Аджаокута (Нигерия), комплексът за добив на боксит в Киндия (Гвинея). ), металургичния промишлен комплекс в El-Hajar (Алжир), минно-преработвателен завод в Mfuati (Република Конго), петролна рафинерия в Assab (Етиопия).
В Москва и други градове работеха научни отдели и цели катедри, фокусирани върху региона. В столицата бяха открити Институтът за африкански изследвания и Университетът за приятелство на народите, кръстен на героя на освободителната борба, първия лидер на независимо Конго Патрис Лумумба. Там са учили хиляди студенти от африканските страни.
Преминаваха курс на обучение и в други университети. Някои от техните възпитаници са постигнали високи позиции в родината си. И така, ръководителят на Сомалия Абдикасим Салад Хасан е учил в биологическия факултет на Московския държавен университет. Дълги години Ангола беше ръководена от Жозе Едуардо душ Сантуш, завършил Азербайджанския институт по нефт и химия. Египетският президент Хосни Мубарак е учил във Военната академия „Фрунзе“ в Москва. А лидерът на Мали генерал Амаду Тумани получи диплома от училището на ВДВ в Рязан.
Ръководителите на СССР бяха желани гости в африканските страни. Домакините знаеха, че Съветите не идват с празни ръце, а със страхотни изгодни предложения. В периода от 1960 до 1984 г. стокообменът на СССР с африканските страни нараства 13 пъти до 3,5 милиарда рубли. В същото време две трети от търговията е била в Северна Африка.
Тясното сътрудничество донесе и политически дивиденти. Съветският съюз последователно защитава интересите на страните от Черния континент в ООН и в различни международни организации. В същото време много африкански страни подкрепиха съветските инициативи.
Сътрудничеството на Съветския съюз със страните от Африка започва да замира по време на управлението на Горбачов – още към края на 80-те години. Никой не правеше планове, не споменаваше проекти, говореше се, че властта, която се оказа в трудна икономическа ситуация, не е в състояние да „храни“ други държави.
Освен това външнополитическият курс на Москва за кратко време придоби откровено прозападен характер. Все по-често започна да се повдига въпросът: ако СССР активно си сътрудничи с напредналите страни, тогава защо са й изостаналите?
Блясъкът на „перестройката“ проникна във всички краища, защото сътрудничеството с Африка беше взаимноизгодно и имаше големи перспективи. Но в страна, която се беше навела и залитнала от предателството на елитите, никой не искаше да мисли за това. В резултат на това бяха прекъснати икономическите и други връзки, изградени с труда на стотици хиляди наши специалисти. Огромни суми заеми от африканските страни, така и останаха неизплатени.
Откровената деградация започна през 1992 г., когато Русия затвори 9 посолства и 4 консулства в Африка, много търговски представителства и културни центрове. Мрежата от специални кореспонденти на руските информационни агенции и издания на континента беше фактически съкратена. Информацията за Африка, която в старите времена течеше като бурна река, се превърна в тънък поток. Информационното пространство беше затъмнено от послания от Запада.
Промени се не само отношението на руската „върхушка“ към Африка. На черния континент също започнаха да гледат по друг начин на страната ни. Например, ако не искаш, както искаш, ще си намерим други приятели. И „чуждите птици“ започнаха да се стичат към щедрата, богата земя. Руската реч беше заменена от английски, немски, китайски. Започва нова колонизация на Африка…
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
