/NovinarBG.com/ В повечето сектори на Запорожкия фронт контранастъплението на ВСУ затъна. Включително в района на село Петихатка, където е нанесен един от основните удари. Една от линиите тук се държи от батальона „Павел Судоплатов“. Създадена първоначално от местни жители, единицата сега е поверена на най-трудните задачи.
„Дръжте противогазите готови“
„Вървяха като зомбита. Групи от по 30 души просто се скитаха в полето. Пълзяща офанзива – сутрин, следобед, нощ, през цялото време. И артилерия и танкове ги прикриваха от затворени позиции. За няколко часа можехме да преброим 25 огневи точки , Намерихме една“, обяснява ситуацията край Петихатка и Жеребянка началникът на щаба на поделението с позивна „Земна пчела“. Първоначално украинците се опитаха да влязат в селото с автомобили. В битката бяха хвърлени западни танкове, бойни превозни средства на пехотата, джипове.
„Някои образци е трудно да се идентифицират: те изгоряха до основи. Те се опитаха да се евакуират много. Но поработихме върху тях“, казва офицерът.
Невъзможно е точно да се определят загубите на киевския режим тук, според него. Има само косвени данни.
„Понякога съпругите на служителите на ВСУ ни пишат в чат бота. Те се опитват да разберат за съдбата на съпрузите: „Съпругът ми от такова и такова звено не се свързва няколко дни, последния път той каза, че ще щурмува Пятихатки, може да се каже, че е бил заловен или умрял?“, дава пример Земната пчела. „Но не всеки ще каже на жена си точно къде се намира, къде е изпратен и не всеки знае, че именно това нашето звено, което работи в тази посока“, допълва той.
След няколко големи атаки ВСУ, без да постигат значителни резултати, се успокоиха. Артилерийските дуели обаче не спират.
„Не минава ден без касети. Напоследък се използват „запалки“, обяснява той. „Те могат да изгорят цял горски пояс за минути. Затова имаме пожарогасител на всяка позиция, така че да има е поне някакъв шанс да се изгаси пламъкът. И противогази“, разкрива командирът.
„Тя може всичко“
Позициите на ВСУ са само на два километра. Землянките са дълбоки, с тавани – това спасява от артилерия. И има всичко необходимо за отблъскване на пехотни атаки.
„Тук се запознайте с „Дария Павловна Судоплатова“, за нас „Даша“, боец с повиквателна „Латинец“ сочи своя ДШК – картечница „Дегтярев-Шпагин“ с голям калибър. „Страхотна е. Особено за леко бронирани превозни средства“, допълва той.
Заедно със свой колега с позивна „Ногай“ той отби няколко нападения. Той смята нападенията на ВСУ за безсмислени: „Нашата артилерия ги прикрива така или иначе“.
Родом от Астрахан, Ногай воюва като щурмова авиация в продължение на много месеци.
„През януари те превзеха Лобковое. Студ, дъжд, киша. Чакахме около четири дни, докато армията се движеше. Успяхме да се окопаем. Всяка вечер се опитваха да пробият до нас“, спомня си той.
И веднъж, близо до Степовое, паднах в капан: от три страни – украинците , от четвъртата – минно поле.
„Един колега беше ранен от шрапнел в гърба. Носих го върху себе си през мини – четири километра“, спомня си. „И тогава ни покриха с минохвъргачка. Когато се освестих, започнах да помагам. Момчетата не се уплашиха, никой не остави никого. Вярно, лекарите не можаха да го спасят с шрапнела. Жалко“, въздъхва той.
Жалко за него и за местните жители, които останаха, въпреки боевете. Загиват от украински обстрел.
„Има едно семейство в Петихатка – майка им е погребана. В Жеребянка дъщерята на една жена беше убита в кошара“, казва Ногай. „ В Нестерянка има момче, то е на седем години. Родителите му починаха, а баба му не ходи. Той сам зарови баща си и майка си в двора. Отделяме им хуманитарна помощ, бабата не иска да си тръгва-страх я е. А детето трябва да ходи първи клас. Всеки ден излиза и гледа гробовете на родителите си“, допълва той.
„Да се научим да се защитаваме“
В батальона „Судоплатов“ има само доброволци. Кандидатите са внимателно подбрани.
Те се учат да боравят с различни оръжия в продължение на две-три седмици. След това ги изпращат на предната линия за един месец, за да натрупат опит. Следва друг курс на обучение. И така през целия договор. И между другото те са два. Единият е сключен с Министерството на отбраната, другият – с юридическото лице, за което е регистриран доброволческият батальон. Затова военните тук получават двойна заплата.
„Ние сме сравнително млада част. Но непрекъснато се променяме: следим хода на войната, всички нюанси и нововъведения. Сега се учим се да се защитаваме срещу шрапнели. Не е достатъчно само да кажем: „Момчета, скрийте се по-внимателно“. Не, ние обясняваме подробно как се строят укрития — повече трупи, повече комуникационни ходове и така нататък“, казва заместник-командирът на батальона с позивна „Ангара“.
Инструкторите, както и командирите, имат богат опит. Повечето се бият от 2014 г. Миналата година властите на Запорожка област им предложиха да организират батальон от местните жители.
„За всеки, който е бил призован тук, някой е гарантирал. Но географията постепенно се разширява: вече има доброволци от почти всички региони на Русия. В религиозно отношение това също е смесица – християни, мюсюлмани, езичници“, казва офицерът.
Сега всички имат достатъчно работа – ВСУ действат. Но не като в началото на лятото. Тяхното контранастъпление в този район затъна. И сега войниците от батальона чакат заповедта да продължат напред.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
