/NovinarBG.com/ Разпадането на Руската империя, започнало през 1917 г., като цяло е спряно след Гражданската война в Русия, когато възникналият на нейно място Съветски съюз отново обединява изгубените земи. Но не всички – например е загубена Финландия, където червените финландци са победени от белите финландци с помощта на германския експедиционен корпус.
Този удар е по-чувствителен от другите. Ленинград, мощен индустриален център, сега се намираше на около тридесетина километра от границите на друга държава, отношенията с която са, меко казано, далеч от добросъседски.
Москва разбира, че този проблем трябва да бъде решен. Първоначално на финландците е предложена размяна. Да се премести границата на 90 километра от Ленинград в замяна на два пъти повече земя в Карелия. Хелзинки не харесва този вариант – има по-малко инфраструктура на предложените територии, а стратегическото значение далеч не е същото. Макар и само защото Финландия има и вторият град в страната е около Ленинград – Виипури, сегашният Виборг. И ако съветските изисквания бяха изпълнени, той вече щеше да е на самата граница, което изглеждаше опасно за Хелзинки. Поради това финландците отстояват позицията си на всички преговори и отказват да преместят границата според съветските условия. Но съдбата на големите и силни държави, ако са здрави и разумни, никога не е зависела от капризите на малките и горди държави. В Европа вече се усеща приближаването на голямата война и Съветският съюз не търпи заплахата срещу Ленинград. Съветската военна машина се задейства и през ноември 1939 г. започва кампанията за Карелския провлак.
Първата палачинка не става за нищо
Съветският щаб подценява сериозността на задачата. Частите на Червената армия, изпратени във Финландия, нямат опит в пробиването на съвременни укрепени линии. В същото време арсеналът на Съветския съюз вече разполага с всички необходими средства за това, но нивото на командване и контрол остава слабо. Това не е изненадващо – опитът от Гражданската война и конфликтите на Междувоенния период все още не е достатъчен. Следователно опитът да се превземат финландците чрез блицкриг се проваля. Съветските атаки срещу укрепленията са отблъснати с осезаеми щети, а на места съветските части дори са обкръжени и унищожени. В успехите на първия етап от войната противникът разчита на предварително изградената линия „Манерхайм“.
Финландия работи усилено, за да изгради тази линия. Но страната все пак беше малка и бедна. Укрепленията по своето ниво дори не се доближават до френската линия „Мажино“ или белгийските фортове. Няма „подземни градове“, заровени складове за боеприпаси, чудовищни асансьори, прибиращи се кули. Максимумът – стоманобетонни бункери с един подземен „етаж“, канавки, окопи, землянки и бодлива тел.
Но финландците са подпомогнати от много трудния терен за настъпление. Горите и блатата дават възможност да се укрият. Първото нападение на линията се проваля, не на последно място защото разузнаването е пренебрегнато и съветската артилерия стреля по нищо. Докато всеки хълм всъщност може да бъде финландска огнева точка, която покрива голям бункер. Те са поставени така, че да примамят нападателите в огневи торби и да нанесат сериозни загуби. Възможна е атака срещу бункера само чрез унищожаване или поне потискане на повечето огневи точки.
Другият проблем е времето. През зимата на 1939-1940 г. удрят люти студове. Стационарните укрепления на финландците позволяват на пехотата, заемаща защитата, да прекара нощта на топло и редовно да получава топла храна. Войниците на Червената армия, от друга страна, са принудени да живеят в полеви условия, което при минус тридесет неминуемо води до големи санитарни загуби.
Солиден подход
Осъзнавайки мащаба на провала, Москва се заема да коригира грешките. Подходът е систематичен – през януари 1940 г. е създаден Северозападният фронт. За негов командир е назначен Семьон Тимошенко – след войната с Финландия той ще стане народен комисар на отбраната вместо Ворошилов и ще получи маршалско звание. Мобилизирани са повече войски. Особено артилерия и пехота – за разрушаване на укрепления и потискане на финландските контраатаки. Мощен артилерийски юмрук е съсредоточен върху основната ударна площадка – четиристотин оръдия на километър от фронта! Натрупани са и обширни запаси от снаряди, възможно е да се стреля без пестене на боеприпаси.
Разузнаването също е взето предвид. Сега групите редовно излизат на огледи, разкривайки местоположението на вражеските огневи точки. В началото на настъплението артилерията ясно разбира къде да стреля, а не просто произволно да осява всичко наоколо с кратери. Успоредно с това редовно се провеждат учения в близкия тил. Подразделенията са обединени в единен организъм, който е в състояние не само да действа по план, но и бързо да реагира, гъвкаво да се възстановява в случай на промяна, действайки координирано във всяка ситуация. Особено внимание е отделено на създаването на щурмови групи и развитието на техните действия.
Седмица преди щурма на линията „Манерхайм“ започва разузнаването на силите. Финландците са атакувани по целия фронт. Те са извършени от сравнително малки сили, но поради мощната подкрепа на артилерията те държат почти всички вражески войски в напрежение. Някои епизоди напомнят за днес. Например, бойците на Червената армия вдигат във въздуха балони с наблюдатели, както се използват дронове в зоната на СВО. Веднага щом наблюдателят забелязва някакво движение или дим от пожар, той незабавно информира артилеристите. И подозрителният участък е разоран от тежки снаряди.
До началото на голямото настъпление, което започва на 11 февруари, финландците са напълно изтощени. Съветските войски нанасят много удари, но почти всички отвличат вниманието, така че противникът не може да действа с резервите. Основният удар е нанесен км Виборг – там, където е най-важно да се прокара границата.
Противотанковата защита на линията „Манерхайм“ е слаба. Съветската артилерия смазва огневите точки. Тогава съветските танкове се приближиха до тях, а зад тях се крият щурмовите групи. Някой танк покрива амбразурата с броня. Скок – и щурмовите части вече са около бункера. Зарядът е монтиран, гърмят взривове. Блиндираната врата е изтръгната от пантите, а вътре вече летят гранати. Ако финландците по някакъв начин успеят да се барикадират в укреплението и продължат да се бият, към тях политат експлозиви, а самата конструкция излита във въздуха.
Когато Червената армия пробива през първата, основна отбранителна линия, по-голямата част от работата е свършена. Нататък няма сериозни укрепления, най-много – полеви окопи с бодлива тел. Финландците отчаяно се опитват да се вкопчат в това, което имат, но сега играта се играе на равна основа. А Червената армия има несравнимо по-голяма огнева мощ. До 16 февруари става ясно, че никакви контраатаки няма да могат да затворят огромната 12-километрова празнина и на следващия ден врагът започва да отстъпва. Линията „Манерхайм“ е премината. Останките ѝ все още могат да бъдат намерени в района на Санкт Петербург.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
