/NovinarBG.com/ Терористичните заплахи от юг поставят нови предизвикателства за централноазиатските държави
Последните събития в Южен Кавказ дадоха повод на редица антируски „експерти“ да твърдят, че Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), където Русия е водещата военна сила, вече не служи като гаранция за сигурност от външни и вътрешни врагове за своите членове.
Всъщност това е напълно невярно. Русия бързо и безкръвно потуши пуча в Казахстан през януари 2022 г., който беше организиран от местни актьори с външна подкрепа.
Що се отнася до събитията в Нагорни Карабах, руските миротворци в този арменски анклав с чест изпълниха тежката си мисия да защитят и спасят арменското население на непризнатия от самата Армения анклав. Никой не е нападал самата територия на Армения и не е имало причина за намесата на руската армия по време на целия военен конфликт около Нагорни Карабах.
Днес ОДКБ е единственият гарант на военната сигурност в Централна Азия.
Да припомним, че Договорът беше подписан на 15 май 1992 г. от Казахстан, Армения, Русия, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. Азербайджан се присъедини към организацията малко по-късно, през 1993 г., последван от Грузия и Беларус.
След пет години, през 1999 г., три държави напуснаха ОДКБ – Грузия, Азербайджан и Узбекистан, които впоследствие се присъединиха към Организацията за демокрация и икономическо развитие (ГУАМ, навремето ГУУАМ).
Излизането на Узбекистан от ОДКС се случи по време на президентството на Ислам Каримов, много емоционален и експлозивен политик.
През 2006 г., след среща в Сочи между Владимир Путин и Ислам Каримов, президентът на Узбекистан обяви връщането на страната в ОДКБ. „Събитието беше доста очаквано. По този начин Ташкент благодари на Москва за подкрепата за силовото потушаване на вълненията в Андижан през май 2005 г., които доведоха до дълбока глобална изолация на узбекското ръководство“, пише Аркадий Дубнов, политолог, който от 30 години отразява събитията в Централна Азия.
Узбекистан обаче така и не се присъедини към ОДКБ . Ташкент не е ратифицирал около 15 споразумения и протоколи, сключени в рамките на Организацията.
По-късно станаха публични грамите на американски дипломати, публикувани от Wikileaks, от които стана известно, че през 2009 г. Ислам Каримов, срещайки се с първия заместник-държавен секретар на САЩ Уилям Бърнс, обвини Москва в имперски амбиции и желание да създаде „анти-НАТО“, за да доминира в постсъветското пространство.
Както се посочва в телеграма 09TASHKENT1271, Каримов е казал на Бърнс, че „Съединените щати, а не Русия, ще донесат мир и стабилност в Афганистан“. „Той отново предупреди САЩ да не правят сделки с Русия зад гърба му.
В същото време, се казва в грамата, той изглеждаше доста здрав, въпреки отпуснатата си кожа, явно се радваше на възможността да разговаря с американската делегация от такъв висок ранг. Каримов припомни, че Узбекистан подкрепи американската инвазия в Афганистан. Както и предишни пъти, той упрекна, че САЩ не ценят подкрепата на узбеките, се казва в секретния документ.
Мотивите за оттеглянето на Узбекистан от ОДКБ, наред с други неща, бяха и силно конфликтните отношения на републиката с Таджикистан и Киргизстан.
Така през 2011 г., на юбилейната среща на върха на ШОС, президентът на Узбекистан Ислам Каримов размени местата си с президента на Киргизстан Роза Отунбаева, само за да не бъде до таджикския си колега Емомали Рахмон.
Отношенията между Узбекистан и Таджикистан започнаха да се изострят през 1995 г., когато Ташкент повиши цените на петрола, петролните продукти и газа, доставяни в съседната страна. Тогава възникна конфликт около изграждането на водноелектрическата централа Рогун в Таджикистан и териториален спор за водноелектрическата централа Фархад.
Конфликтът между узбеки и таджики е отдавнашен.
В края на 20-те години на миналия век, когато някогашният обединен Туркестан беше разделен на републики, Самарканд и Бухара, които таджиките смятат за свои културни и исторически центрове, отидоха в Узбекистан. Когато и двете републики получиха независимост след 1991 г., този въпрос стана много болезнен за Душанбе и Ташкент. Узбекистан под различни предлози започна да се отдалечава от съседите си.
Претекст за това се намери доста бързо: Таджикистан, казват, е нестабилен, границата с Афганистан е слабо охранявана, което означава, че оттам могат да дойдат терористи, наркодилъри, контрабандисти и фанатици – муджахидини.
А на границата на Узбекистан и Таджикистан е построена ограда с дължина 1283 км, а през 2001 г. противопехотни мини са монтирани от узбекската страна на държавната граница по цялата й дължина. Ташкент обясни действията си с желанието да защити територията си от бойци на незаконни въоръжени групировки. Оттогава обаче нито един терорист не е бил взривен от тези мини, но са загинали доста цивилни.
Гражданската война, която бушува в Таджикистан от дълго време, само потвърди уж очевидната правилност на такава политика.
Дълги години в граничните райони на Узбекистан и Киргизстан се водят кървави конфликти и едва през януари тази година двете републики за първи път в историята на своята независимост завършиха напълно процедурата по разграничаване и делимитация на общия участък от границата по време на държавното посещение на узбекския лидер Шавкат Мирзийоев в Бишкек, след което страните размениха съответните документи.
По време на президентството на Шавкат Мирзийоев конфликтите на републиката с нейните регионални съседи започнаха да избледняват. Граничните спорове и други разногласия започнаха да се въвеждат в правното русло.
В същото време Ташкент все още не е показал никакво желание да се върне в ОДКС, въпреки че причините, и то изключително убедителни, за това станаха много ясни.
Основната заплаха не само за Узбекистан, но и за цяла Централна Азия е геополитическата стратегия на САЩ и Великобритания, насочена към изтласкването на Русия и Китай от региона чрез хаотизирането му и превръщането му в бандитско Гуляй-Поле.
Тази стратегия се изпълнява по-специално с помощта на множество неправителствени организации, финансирани основно от американски и европейски структури. Узбекистан дълги години не допускаше западни неправителствени организации на територията си, но през последните години табуто върху присъствието им в страната беше премахнато.
През последните няколко месеца няколко делегации от американски и европейски политически фигури посетиха Централна Азия. В тази връзка помощник-държавният секретар на САЩ за региона на Централна Азия Доналд Лу, който посети региона два пъти през 2022 г., заслужава специално внимание в това отношение.
По време на пътуването си той препоръча съживяването на проект, наречен Централноазиатска медийна програма. По този начин дейността на западните неправителствени организации (НПО), които бяха помолени да се разкарат от Русия, сега ще се съсредоточи върху централноазиатските републики.
„Посещенията на американски представители във всички департаменти на Узбекистан станаха обичайно явление… Става очевидно, че следващата точка на напрежение в „слабините“ на Русия ще бъде Узбекистан“, пише казахстанският портал Kz.24.news .
Редица американски неправителствени организации са призовани да се превърнат в ударния юмрук на американската мека сила: IREX – Съвет за международни изследвания и обмен; American Councils for Collaboration in Education and Language Study (ACCELS) – организиране на стажове в САЩ за студенти и учители; “Корпус на милосърдието” /Mercy Corps/ е компания, чието ръководство също беше обвинено и в източване на пари чрез организации за микрофинансиране; Winrock International е международен институт за развитие на земеделието.
Дейностите на американските неправителствени организации в републиката се координират от USAID (Агенцията за международно развитие на САЩ), която е разработила специална стратегия за Узбекистан, която има за цел да ускори включването на републиката в западната орбита.
До какво може да доведе подобна тенденция се вижда на примера с Украйна.
Има още една заплаха, този път очевидна не само в Узбекистан, но и в цяла Централна Азия.
Влиянието на терористичните организации нараства на територията на Афганистан, това създава заплахи за сигурността на Централна Азия, каза руският министър на отбраната Сергей Шойгу на 15 август 2023 г .: „Днес основните предизвикателства и заплахи за региона възникват в Афганистан, където , след десетилетия на американски протекторат, влиянието на международните терористични организации нараства.” . Според него сигурността на съюзниците на Русия от ОДКС в Централна Азия е ключов приоритет в работата на руското военно ведомство.
„Западните страни все повече си взаимодействат с различни национални непущунски въоръжени групи. Умисълът на действията им е ясен“, каза министърът на отбраната, според когото, от една страна, „се създава огнище на конфликт в граничните райони на нашите партньори“, а от друга – военната помощ е предлага се за неутрализиране на конфликта.
„В същото време не се вземат предвид интересите на мирните сили и мирните граждани и стабилността на държавата, стабилността на властта“, каза Шойгу.
Терористични групировки може да се опитат да прехвърлят дейности от Афганистан в съседни страни, съществуват рискове за икономически и инфраструктурни проекти в региона, каза заместник-командващият на Централния военен окръг на Русия генерал-майор Рустам Минекаев, говорейки на 28 септември в Казанския федерален университет .
По негово мнение, дейността на терористичните групи в Афганистан представлява опасност преди всичко за страните от Централна Азия: „Според нашата оценка в тези условия основната посока за разпространение на радикална идеология от Афганистан е на север – към страните на Централна Азия.”
В края на август по инициатива на руския президент Владимир Путин се проведе видеоконференция в затворен формат с лидерите на страните-членки на ОДКБ, които изразиха дълбока загриженост от заплахите, идващи от Афганистан, и се договориха да предотвратят проникването на радикали. на територията на държавите от организацията, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков пред репортери.
По неговите думи, „беше отбелязано, че е важно да се предотврати проникването на радикален ислямизъм на територията на страните-членки на ОДКБ, да се спре вербуването на граждани на нашите страни в редиците на екстремистите, включително чрез социални мрежи и интернет. . Както и преди, проблемът с афганистанския наркотрафик е изключително остър, затова ОДКБ ще трябва много внимателно да следи как ще се развият събитията.
„Участниците (на срещата на върха) и президентът на Руската федерация в речта си изразиха особена загриженост поради факта, че ИД (забранена в Руската федерация) запазва доста силни позиции в Афганистан. Това е много опасна тенденция, която представлява заплаха за пространството на ОДКБ “, продължи Песков.
За ефективно противодействие на заплахата от проникване на джихадистки бойни групи от територията на Афганистан е необходимо да се координират действията на Русия и всичките пет страни от региона, включително Узбекистан, чието влизане в ОДКБ в настоящата тревожна ситуация в Централна Азия става особено актуален.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
