За първи път оставих детето на свекърва си да го гледа и никога повече няма да допусна тази грешка

Преди да оставя сина си за 4 дни свекървата, написах инструкции за правилото отглеждане 4 листа формат А4.

За да ме разбере, имаше раздели за хранене, разходки, игри, облекло, хигиена и, разбира се, за сън.

В него беше посочено как да се готви каша, задушени плодове, в отделен параграф беше предписано, че той определено не бива да яде, дори ако „поиска“, „защо такова“, „никой не е умрял от банан“ и т.н.

Написах какви думи знае, какво може да поиска да покаже на снимки, кои животни знае как да изобрази.

“Това е шизофренно” – казвате, и така изглежда, да, но никога не знаете какво ще измисли свекърва ви.

В края на краищата, когато Господ е създал чувствата на свекървата, той е смесил чувства като хипертревожност, капка безумие и безразличие, както и “доведете ни го, ще се радваме!” “.

Последното ни подкупи.

Така доведохме детето и предадохме инструкциите. И после какво стана… : инструкциите бяха отворени и…. затворени:

– Хайде, дядо, хвърли болта тук, ей сега ще го ударим по тези драсканици. Е, какво четири деца сме отгледали без много да им се втелясваме пък какво им е станало?!

През цялото останало време внучето тича из апартамента като диво пред виковете на баба си: „О, Боже! Той ще падне! Не отивай там! Ай, удари се сега! О, опасно е! О, ще паднеш! Затвори балконската врата, не позволявай да отива там! Донеси го тук! ”

Хранеха го с обяд за закуска, обяд и вечеря и също като чайка: всичко, което сами ядяха. И ядат нон стоп.

Но най-важното е, че не го поставиха в леглото. Нека е по-добре да яде, какъв сън, когато толкова много храна има?! Храната сама не може да се изяде!

Накратко, режимът, майка му, се движеше с 2 часа закъснение и това с дълговремено поставяне в леглото с елементи на анимационна шоу програма.

Сега по 3 часа на ден имам детски партита. Ако някой има нужда – свържете се!

Изводът е:

„Свекървата е коварна и хитра, от среднощ, бебето ще заспи сутринта“

„Повярвайте – детето няма да спи, а ще яде“

„НИКОГА, мамче – не разчитай на свекървата“

Често ли оставяте на свекървите децата си? Взима ли предвид вашите желания или прави всичко по свой начин?

Още интересни статии:

Любовта, грижата и подкрeпата на бабитe и дядовцитe оказва много благотворно влияниe върху внуцитe. Затова свидeтeлстват многобройни научни изслeдвания.

1. Намалява сe рискът от дeпрeсия Емоционалната близост мeжду бабитe и дядовцитe и внуцитe води до намаляванe на риска от развитиe на дeпрeсия срeд дeцата. В изслeдванe, публикувано в списаниe The Gerontologist, взeли участиe 356 внуци и 374 баби и дядовци.

Учeни от Бостънския колeж анализирали данни, събирани 19 години. Оказало сe, чe рискът от дeпрeсия сe намаля както при младото, така и при възрастното поколeниe.

2. Повишава сe чувството за стабилност и дeпрeсия Дядовцитe с бабитe дават на внуцитe чувство за стабилност и eмоционална бeопасност. А в травматични ситуации или при сeмeйни конфликти бабитe с дядоцитe чeсто служат като подкрeпа за внуцитe.

Изслeдванe на Оксфордския унивeрститe показало, чe близката връзка мeжду внуцитe и прeдцитe помага на дeцата да сe справят сс травматичнитe събития в живота, с насилиeто в училищe или при развод на родитeлитe.

Изслeдванe под ръководството на профeсор Ен Бюкянън включвало повeчe от 1500 дeца и изяснило, чe тeзи, които са имали близки отношeниe с бабитe и дядовцитe си, имат по-малко eмоционаллни и повeдeнчeски проблeми. Освeн това, при тях чувството за самосъзнаниe e по-развито, коeто им позволява по-лeсно да прeодоляват трудноститe.

3. Това облeкчава задачата на родитeлитe Родитeлитe чeсто нямат врeмe за игри и общуванe с дeцата. Бабитe и дядовцитe чeсто замeнят родитeлитe, когато дeцата трябва да играят и да сe забавляват.

Освeн това e малко-вeроятно да издадат дeцата, така чe внуцитe са готови да сподeлят с тях тайнитe си. Всичко това подобрява eмоционалната обстановка в сeмeйството, защото родитeлитe сe чувстват по-спокойни, знаeйки, чe в тяхно отсъствиe дeцата нe страдат.

Още интересни статии:

“Момчета, ако пътувате за София, може ли да ме закарате”- този въпрос чува модният блогър в село Обнова. Той пътува от Русе към столицата. Мъжът не се поколебава, а качва жената в колата си. Там чува и нейната история.

Тя трябва да си направи ядрено-магнитен резонанс в София. Пътува от дунавския град на автостоп, носейки 3 сака с багаж. Билетче не си е купила заради цената. А в София не мисли за настаняване в хотел – ще спи на пейките пред лечебното заведение.

“Пътувам и коремът ми е свит на топка… Мълча и си мисля….Тъжен съм, гневен съм, бесен съм,” пише Сефери. “До кога некадърност и лъжи?, пита той. Не ви ли е срам, че 2022г. българските пенсионери, не могат да си позволят едно автобусно билетче ?!

Каква е тази алчност, какво е това бездушие? Вие хора ли сте?”, обръща се младият мъж към онези, на чиито решения сме предоставили решаването на важни обществени въпроси.

Но Сефери не пропуска и личната отговорност. На всеки един от нас, който има право на глас.

“Октомври месец продължавайте да си продавате гласовете. Стойте си в къщи. После можете да пърдите и да псувате пред телевизорите, и да обяснявате как никой за нищо не става…”, пише Сефери, визирайки предстоящия вот.

“Не бъдете безгласни букви….. Всичко зависи от нас” – с тези думи мъжът завършва разказа за тази “тъжна, но истинска история”.

Прочетете я:

От дълго време не съм се включвал да споделям мои мисли и преживявания, но днес ми се случи нещо, което ме разтърси и породи в мен толкова много емоции. Имаше и гняв, и разочарование, и безсилие, и тъга.

Накратко, пътуваме с приятели от Русе за София и спряхме на Обнова да си вземем нещо за пиене. До мен се доближи тази мила жена и попита: “Момчета, ако пътувате за София, може ли да ме закарате” Не се поколебахме в отговора си…

Вече на път към София разбрах, че женицата е пътувала от Русе до Обнова.. на автостоп, с 3 сака багаж. Попитах я защо не е хванала автобуса, отговори ми: “Ааа, скъпи са автобусите, не са ми по джоба” .. Жената отива в София, защото утре сутринта трябвя да си прави ядрено-магнитен резонанс. “Добре, а сега като стигнеш в София има ли къде да останеш? Къде ще спиш тази вечер?” – питам аз. “Е там пред болницата има едни пейки. Аз съм си взела дрехи и водичка”.

Пътувам и коремът ми е свит на топка… Мълча и си мисля….Тъжен съм, гневен съм, бесен съм. Тежко ми е всеки ден виждам възрастни хора гнусно и гадно нае*бани и изнасилвани от родината си.

Вие, които управлявате България, не Ви ли е срам?

До кога некадърност и лъжи? Да ви сера на гнусния популизъм!

Не ви ли е срам, че 2022г. българските пенсионери, не могат да си позволят едно автобусно билетче ?!

Каква е тази алчност, какво е това бездушие? Вие хора ли сте?

Октомври месец продължавайте да си продавате гласовете. Стойте си в къщи. После можете да пърдите и да псувате пред телевизорите, и да обяснявате как никой за нищо не става…

А животът става все по-труден за голяма част от българите… Някой няма и да успеят да се справят… Не бъдете безгласни букви….. Всичко зависи от нас.