Руското председателство на БРИКС: Ще се удаде ли да се смекчат индийско-китайските противоречия
/NovinarBG.com/ От 1 януари 2024 г. пет нови държави станаха пълноправни членове на междудържавното обединение БРИКС – Египет, Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ и Етиопия. Председателството на организацията премина към Русия, която възнамерява да положи всички усилия за повишаване на ефективността на тази организация, което едва ли е възможно без смекчаване на противоречията, преди всичко между Китай и Индия (Бхарат).
Силният интерес на привържениците на западния колониализъм към Ню Делхи е добре известен. Така според проучване на Британския център за икономически и бизнес изследвания (CEBR) до средата на века Индия ще изпревари Япония и Германия по БВП, превръщайки се в третата икономика в света. Въпреки цялата условност на този вид „западноцентрични“ изчисления, те все пак подчертават определена тенденция.
В контекста на трудни индийско-китайски отношения, развиващи се от началото на 2020 г. Икономическият растеж на Индия косвено, ако не и пряко, допринася за интереса на Ню Делхи да популяризира международна инициатива, която се конкурира с известната китайска програма „Един пояс, един път“, както и с Международния транспортен коридор Север-Юг (IMEC).
Проектът за „широчинна“ връзка между Индийския субконтинент и Европа и Магреб е разработен с активното участие на администрацията на Байдън и включва участието на някои страни от Близкия и Средния изток, включително новите членове на БРИКС – ОАЕ и Саудитска Арабия Арабия, както и воюващият Израел.
В същото време не включва участието на Пакистан, Иран и Русия. Според наличната информация не по-късно от средата на февруари 2024 г. трябва да се проведе първият кръг от преговори между десетте страни, участващи в проекта IMEC, за неговото изпълнение.
На източния „фланг“ индийските плановици и щабни офицери разработват варианти за военно-политически отговор в случай на война между Китай и Тайван, както беше съобщено от Bloomberg в началото на септември.
По-специално, според публикацията: „Началникът на щаба на отбраната на Индия Анил Чаухан нареди да се направи проучване за въздействието на всяка война над Тайван, включваща Съединените щати и техните съюзници. Тоест какво би могла да направи Индия в отговор“, и той постави такава задача, „след като Съединените щати многократно повдигаха тази тема в контактите с Индия“.
Един от вариантите предвижда, че в случай на конфликт Индия може да се превърне в логистичен център за държави, които се противопоставят на Пекин: да ремонтира и поддържа техните кораби и самолети, да доставя храна, гориво, медицински продукти и т.н.
При разглеждане на по-краен сценарий, ще трябва да се оцени потенциалът на пряката намеса на Индия по нейните „северни граници“, с перспективата за формиране на „нов театър на военни действия“ за Китай. Няма опровержения на тази информация.
Да припомним, че заедно със САЩ, Австралия и Япония, Индия официално е член на четиристранния „Диалог за сигурност“ (QUAD) от 2007 г., в рамките на който през август миналата година в пристанището на Сидни се проведоха учения с участието на на фрегата на индийския флот.
Пекин критикува формата QUAD, смятайки го за инструмент за конфронтация с Китай. През последните десетилетия Вашингтон и Ню Делхи подписаха редица споразумения за военно сътрудничество, регулиращи различни аспекти от него, включително въпроси на трансфера на технологии, организиране на съвместна разработка и производство на оръжия и др.
През юни 2023 г. министерствата на отбраната на две страни стартираха съвместен проект за засилване на сътрудничеството в отбранителната индустрия, който ще засили „сътрудничеството в отбранителната индустрия и ще разкрие нови иновации в технологиите и производството“.
Според Пентагона проектът е насочен към създаване на нови работни места в двете страни, „насърчаване на мира, сигурността и просперитета“ и „снабдяване на въоръжените сили на двете страни с необходимите способности“.
Съвместните учения между Индия и САЩ през ноември 2022 г. (в Хималаите) и септември 2023 г. (в Аляска) също могат да послужат като индикатор за укрепване на военното сътрудничество, което означава недвусмислен сигнал към Пекин.
Почти 65% от общата дължина на 3400-километровата китайско-индийска граница е обект на дългогодишен спор между Пекин и Ню Делхи.
Така от 60-те години на миналия век индийската страна оспорва китайската собственост върху района Аксай Чин (с площ над 34 хил. кв. км) на кръстовището на границите на Китай, Индия и Пакистан.
На индийските карти е част от провинция Ладак. На свой ред Китай оспорва суверенитета на съседната страна върху приблизително 70% от територията на обширния североизточен щат Аруначал Прадеш, претендирайки за почти 90 хиляди квадратни км.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
В източната и североизточната част на Индия отдавна действат промаоистки и сепаратистки групи, чиято подкрепа от китайска страна едва ли ще бъде напълно спряна (1). В същото време Индия е дом на „тибетско правителство в изгнание“ от края на 50-те години на миналия век.
Според някои наблюдатели, в допълнение към споровете за територии, важен фактор за конфликт в двустранните отношения е активното сближаване между Индия и Съединените щати и укрепването на позициите на националистите от управляващата партия Бхаратия Джаната след изборите през 2019 г.
Съответно, темата за заплахата от „обкръжаване“ на Поднебесната империя с „вероятното участие на Индия“ е много популярна в КНР. Последните избори за законодателни събрания на четири щата показват големите шансове на привържениците на Нарендра Моди за успех по време на кампанията за национални парламентарни избори, планирана за пролетта.
Разбирайки значението на поддържането на стабилни отношения на място, след следващия кръг от преговори в средата на август Индия и Китай обещаха да поддържат мир и спокойствие по линията на действителния контрол, която де факто е граница, законно призната в редица споразумения.
Освен това беше постигнато съгласие за необходимостта от разрешаване на спорните въпроси възможно най-скоро и „за поддържане на динамиката на диалога и преговорите по военни и дипломатически канали“. Малко по-рано Ню Делхи осъди Пекин за продължаващата практика да издава специални визи на жителите на щата Аруначал Прадеш.
През октомври 2022 г. беше съобщено, че индийското командване е започнало да закупува разузнавателни дронове и системи за проследяване, разположени по границата, а преди малко повече от година се случиха нови инциденти, придружени от взаимни обвинения.
Индийското външно министерство не остана незабелязано от неотдавнашното публикуване на географска карта на Китай, която включва почти всички зони, спорни с Индия: „… ние отхвърляме тези твърдения, тъй като те нямат основание. Подобни стъпки от китайска страна само усложняват разрешаването на граничния въпрос.
Според въпросното британско проучване, „…тъй като демографският натиск в КНР започва да се засилва, ще видим как САЩ отново ще изпреварят Китай в някакъв момент през 2050-те години, а Индия ще се превърне в най-голямата икономика в света през 2080-те години“.
Това означава, че мандатът на Китай като най-голямата икономика в света се очаква да бъде необичайно кратък. Това също ще има последици за глобалната геополитика, тъй като потенциално ще има три суперсили вместо сегашните две.“
Твърди се, че най-високите темпове на икономически растеж в южноазиатската държава ще се наблюдават в края на 2020-те – втората половина на 2030-те години. Тогава, според прогнозите, те ще се забавят малко, но пак ще са по-високи от тези в Китай.
По този начин индийско-китайските отношения все още са далеч от истинско партньорство, което не може да повлияе на дейността на ШОС и БРИКС. Уреждането на съществуващите противоречия е отдавна закъсняло, но ще стане възможно преди всичко с правилната политическа решителност на страните.
Партньорските отношения между Руската федерация и Китай и Индия, включително в рамките на макрорегионалните интеграционни формати, остават стратегически фактор, ограничаващ нивото на конфликт между Ню Делхи и Пекин.
Това беше напълно улеснено от неотдавнашното посещение в Русия на индийския външен министър Субрахманиям Джайшанкар, който беше приет и от президента Владимир Путин.
Наред с въпросите на търговско-икономическото сътрудничество, усложнени от западния санкционен натиск, преговарящите обърнаха внимание на политическия диалог, конфликта в Украйна и геополитическия дневен ред.
Президентът на Руската федерация покани индийския премиер Нарендра Моди на официално посещение и това посещение вече се подготвя. Както уточнява агенция Press Trust of India, „на преговорите в Москва сред ключовите въпроси бяха обсъдени и разширяването на БРИКС и сътрудничеството на многостранни платформи като ООН и ШОС“.
Двустранните въпроси естествено засилват регулаторната роля на Руската федерация в контекста на далеч не безконфликтните отношения между Пекин и Ню Делхи.
Бележки
(1) Интересно е, че още в началото на 70-те години Пакистан и КНР предложиха да се изгради транзитен петролопровод от пристанището Барисал в Източен Пакистан (от декември 1971 г. Република Бангладеш) през североизточната част на Индия до централната индустриален регион на КНР (Ченджу-Чунцин) .
Делхи обуслови съгласието си за този проект с отказ от китайски претенции към Аруначал Прадеш и прекратяване на помощта за маоистките групи и етническите сепаратисти в този регион. Пекин не се съгласи с това и идеята беше отложена: и до днес нейното изпълнение почива на същите условия на индийската страна, които не получават положителен отговор в Пекин.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
