/NovinarBG.com/ Преди 170 години, в края на ноември 1853 г., руските войски постигат победи, които днес изглеждат незаслужено забравени. Руските командири успяват да победят превъзхождащите сили на турската армия и да защитят южните граници на страната, като по този начин повлияват на резултата от Кримската война и като цяло на позицията на Руската империя в Кавказ.
Кримската война (1853–1856) в Русия често се третира с известно пренебрежение. Счита се за неуспешна за Руската империя, въпреки че всъщност опитите на врага да премине в настъпление са успешно отблъснати във всички зони на военни действия. Дори в Крим, където Черноморският флот е потопен и Севастопол е предаден, английско-френските войски се оказват в стратегическа безизходица.
Но има и друг регион, далеч от Крим, където военните действия се водят с не по-малка интензивност. В Кавказ се състояха няколко битки, чийто резултат е от голямо значение за цялата война и руската история.
Предистория на Кримската война
През юли 1853 г. руските войски навлизат на територията на дунавските християнски княжества Молдова и Влашко. Тези земи са били част от мюсюлманската Османска империя, но са се радвали на известна автономия и руско покровителство
А малко преди това турският султан се поддава на изнудването на Франция и прехвърли контрола върху светите места в Палестина на Католическата църква. Николай I отговаря с ултиматум, в който изисква не само връщане на православните светини, но и гарантиране на Русия да закриля над цялото християнско население на многонационалната Османска империя. Последното искане е невероятно, което на практика означаваше двоен суверенитет над около половината от населението на Турция. Султанът не може да се съгласи с това.
След това, за да окажат натиск върху турците, руски войски са вкарани в Дунавските княжества. Руските войници са поздравени с цветя като освободители от Османско иго.
Тази военна намеса става причина за консолидацията на всички недоволни от водещата роля на Русия в Европа – и преди всичко такива сили като Великобритания и Франция. Към тях тайно се присъединява и Австрийската империя, която не започва военни действия, но съсредоточава войски на руската граница. Започва Кримската война.
Турско нашествие
Докато английско-френските съюзници подготвят експедиция към Крим, стохилядна османска армия нахлува в Кавказ, територията на Руската империя, през октомври 1853 г. Турците си спомнят, че доскоро техният султан се смята за покровител на мюсюлманските народи в Кавказ, а на турските карти тази земя е боядисана в цветовете на Османската империя. И едва след няколко руско-турски войни руската власт се установява в Кавказ. За Кавказ това е сериозна крачка напред към прогреса и цивилизацията. В края на краищата османските власти не се интересуват нито от развитието на Кавказ, нито от установяването на ред и законност там, а християнските народи са жестоко потиснати.
Когато започват военните действия, командирът в Кавказ княз Михаил Воронцов е в затруднена позиция. Границата от турска страна за повече от 800 километра е охранявана само от редки постове, обслужвани от по-малко от две хиляди казаци, а само четири пехотни батальона са разположени в граничните градове, укрепления и крепости. При тези условия е взето единственото възможно решение: наличните войски да бъдат съсредоточени в няколко от най-важните крепости, удобни за отбрана.
Защитата е улеснена от факта, че боевете се водят на територия, населена с грузинци и арменци. Те още не са забравили, че руснаците ги спасяват от гибел, така че няма съмнение за лоялността на тези народи. За подсилване 13-та пехотна дивизия спешно е прехвърлена в Кавказ.
Победа при Ахалцихе
Османската армия води офанзива срещу двете основни крепости на Русия в региона – Александропол (сега арменски Гюмри) и Ахалцихе (в Грузия). В края на октомври 1853 г. 18-хиляден корпус под командването на турския командир Мехмед Али паша наближава Ахалцихе. Смяташе се, че тази крепост е слаба и само ще забави напредването на врага, а основните битки ще се проведат над Боржомското дефиле, което отваря пътя към територията на Грузия. Когато предните части на Али паша се появяват пред крепостта, командирът на гарнизона на Ахалцихе генерал-майор Ковалевски, който има само около 500 войници, заема отбранителни позиции и започва да чака помощ. За щастие турците, които не обичат да щурмуват крепости, действат нерешително и обстрелват града само с оръдия.
Изпратен е доклад до командващия войските в Тифлис княз Иван Андроников. За кратко време той събира и доведе в Ахалцихе няколко батальона от 13-та пехотна дивизия, Донския казашки полк, Тифлиското опълчение и малък отряд осетински доброволци – общо около седем хиляди души.
В четири часа сутринта на 14 ноември (24 ноември нов стил) руските войски започват атака. Атаката е нанесена от две посоки: отвличаща вниманието по фронта и основната по фланга. Битката започва с мощен артилерийски обстрел. Тогава генерал Фрайтаг се спуска с два батальона на Виленския полк от височините до долината на река Похов чай и щурмува окупираното от турците село Суфлис. Войниците трябва да форсират бурна планинска река под вражески огън. Но руснаците с един щурм превземат височината с разположените на нея турски оръдия и с викове „Ура!” нахлуват в Суфлис. След няколкочасова битка османските войници не издържат и бягат.
Това пълна катастрофа. Турците губят 11 оръдия, голямо количество боеприпаси и оставят непокътнат полеви лагер с много секретни документи на Мехмед Али паша. Загубите на турците надхвърлят хиляда души, докато нашите войски губят едва 51 войника и един офицер.
Корпусът на Мехмед Али паша престава да съществува. Тифлис вече не е застрашен от никакви турски сили. За ръководството на военната операция княз Андроников получава орден „Свети Георги“ III степен, а части от 13-та дивизия получават Георгиевски знамена и тръби.
Победа при Башкадиклар
Но победите на руската армия не свършват дотук. В южно направление отряд на генерал-лейтенант княз Василий Бебутов преминава в настъпление срещу турците. Той наброява само 10 хиляди войници, но успешно отблъсква 40-хилядния корпус на друг турски командир, Абди паша, който след поражението при Ахалцихе и поражението при Баяндур вече не мисли да атакува Александропол.
Руските войски маршируват леко, почти без артилерия, която е трудна за транспортиране по планински пътеки. Турците бавно се оттеглят към Карс, голяма крепост на границата с Русия. На 19 ноември (1 декември, нов стил) отрядът на Бебутов се приближава до силни вражески позиции на потока Кадиклар, близо до село Башкадиклар.
Княз Бебутов решава да заобиколи левия фланг на турската позиция, да заеме позиции на пътя на Карс и да нанесе главния удар оттам, лишавайки турците от път за отстъпление. Битката започва веднага и доста късно – към 13 часа. Турците се досещат за руските планове и прехвърлят значителни резерви на левия фланг. Затова Бебутов решава да промени намеренията си и да нанесе удар по османския десен фланг. Въпреки почти четирикратното превъзходство на противника, руснаците атакуват. Само два батальона от Тифлиския гренадирски и Ереванския карабинерски полкове в плътни колони, с разпънати знамена, преминават под смъртоносния огън на турците и нахлуват в техните позиции.
Завързва се ожесточена близка битка. Численото превъзходство на турците принуждава руската пехота да спре. Княз Бебутов, осъзнавайки важността на момента, лично повежда последния си резерв в битка – две роти от Ереванския полк и лека артилерийска батарея.
Превзета е ключова турска позиция, защитавана от 16 оръдия. Руските войски печелят господство на бойното поле. В същото време донските казаци на генерал Александър Багговут свалят полк от турска кавалерия и отиват зад османците. На десния фланг руските войски едва удържаха срещу значително превъзхождащите ги турци, но битката вече е спечелена.
Турските загуби възлизат на повече от шест хиляди души, нашите губят 317 души. Пленени са 24 оръдия. За победата при Башкадиклар княз Бебутов получава орден „Свети Георги“ II степен.
* * *
Ако не беше поражението на турците край Ахалцихе, османската армия можеше бързо да се озове в Тифлис, който има малко сили за защита. Най-лошото щеше да се случи с грузинците. Турците ги смятат за предатели, които са предали своя господар, османския султан. Грузия щеше да бъде изправена пред кърваво клане. Освен това навлизането на османците в Грузия щеше да разпали огъня на войната в Северен Кавказ, където радикалните религиозни фанатици чакаха само сигнал за бунт. А това би застрашило Русия с проблем във всичките й кавказки владения.
Е, победата при Башкадиклар затвърждава успеха на руската армия и отваря пътя към двете най-важни турски крепости в Източен Анадол – Карс и Баязет. Османската империя преминава от нападение върху руска територия към отбрана. В крайна сметка Карс е превзет от руските войски две години по-късно през ноември 1855 г., което е последната голяма битка от Кримската война. За пореден път в дългата си история Русия защитава интересите си пред лицето на агресивен съсед (в случая Османската империя), който разчита на подкрепата на Запада (Англия и Франция).
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
