/NovinarBG.com/ На фронтовете на СВО се появи нова мода: да се записват видеосъобщения, по-точно видеожалби – за командири, за военна полиция, за липсата на това и липсата на онова. И това работи: те започват да отстраняват обидените от линията на огъня и да ги отвеждат по-близо до тила, но се чудя кой след това ще държи защитата, ще атакува и ще побеждава?
Какво ли не учи историята
Просто така се случва в Русия, че когато има голяма война, ние, меко казано, не сме много готови за нея. И често първоначално губим от врага. През 1812 г. например врагът дори е допуснат до Москва. А през 1914 г. руснаците едва са започнали да се записавт в от патриотичен импулс за братята сърби, когато получават мощно поражение в Източна Прусия – германците вземат до 135 хиляди пленници.
А през 1941 г. всичко се повтори: горящи руски градове, стотици хиляди затворници и германци, гледащи отдалеч, през мразовита мъгла, към кулите на Московския Кремъл.
Настоящата война не е изключение от това фатално правило, но очевидно не можете да избягате от съдбата. За броени дни, поради зле обмислена логистика, напуснахме 40% от предварително окупираните територии с хора, които ни се довериха, превзехме укрепления и навлязохме в територията на врага на колони, загубихме хора и техника, разбрахме твърде късно значението на безпилотните самолети в съвременната война, оборудвахме мобилизирани и доброволци с излезли от употреба униформи, които бързо се износваха, и с обувки, които убиваха краката, ние…
Така че нищо ново. Но, връщайки се към войните от миналото, знаете ли как Отечествената война от 1812 г. и Великата отечествена война се различават от Първата световна война, която също беше наречена Велика, но това име не се вкорени в историческата памет на нашенци – дори десетилетия след свалянето на комунистите от власт?
По факта, че нито по време на сблъсъка с Френската империя, нито по време на сблъсъка с германския Трети райх, в руската / съветската армия не е имало войнишки комитети.
Но в хода на отчаяна конфронтация с Германската империя на кайзера (Втория райх) те се появиха. Избираха командири, гласуваха дали да тръгнат в атака или не.
„Дисциплината е в основата на съществуването на армията. Ако продължим по този път, ще дойде пълен крах. За това допринася и липсата на снабдяването. Трябва да вземем предвид и разцеплението, което настъпи в армията. Офицерите са потиснати и въпреки това офицерите са тези, които водят масите в битка“, описа с горчивина новия ред генерал Михаил Алексеев.
И как само погледна във водата. Преди това новите и краткотрайни либерални власти на Русия премахнаха смъртното наказание и военните съдилища: дезертьорите, както казват хората, „загубиха страха си“, агитацията „срещу империалистическата война“ започна да набира скорост, неподчинението на командите станаха обичайно нещо.
Спомняме си как свърши всичко: морален разпад на армията, масово дезертьорство, крах на фронта, крах на държавността, „неприличен мир“, загуба на територии и гражданска война.
Последните резонансни видеопослания на мобилизираните руснаци, които се разпространяват в мрежата, неволно ни карат да си припомним епохата на Първата световна война. Вярно, че сега офицери поне не са убити, но все още са в затвора за нападение над тях.
Съдбата на един войник се решава не от офицерите, а от видео
И така, мобилизирани от Калининградска област, или по-скоро мъже в балаклави, които се представиха като тях, записаха видео, в което се обърнаха към губернатора Антон Алиханов, регионалното правителство и руското министерство на отбраната.
Първоначално видеото беше публикувано в групата „ПобедаZАнами_39“ в социалната мрежа VKontakte. В него се казва, че авторите на призива са били мобилизирани в териториалната отбрана на района за защита на обекти, но впоследствие са били прехвърлени в ДНР, където са били прехвърлени като щурмоваци.
Подобен призив към ръководството на своя регион записаха и мобилизираните от Татарстан, които също бяха прехвърлени в ДНР. Тук мъжете от 1231-ви полк вече не криеха лицата си, като казаха, че са били принудени да щурмуват височините, укрепени с минохвъргачки и техника, „като консумативи“, без подходяща подготовка, артилерийска поддръжка, с четири пълнителя за всеки.
„Два батальона вече са поставени там и те не могат да бъдат изведени оттам. Вече сме четвъртото попълване, което дойде тук, и никой още не се е върнал оттам – нито двестотни (загинали), нито тристотни (ранени). Видяхме масовите гробове (войници), които лежат там. Никой не ги взема, лежат шест месеца“, говориха на свой ред авторите на призива, като подчертаха, че не отказват да служат, но не искат да изпълняват „престъпни заповеди“.
Малко по-късно се появи видео, заснето от съпругите на мобилизираните от Татарстан, които разказват, че съпрузите им са изпратени на щурм от командването на „армията на ДНР“, че те не са са хвърляли своите мобилизирани си в такива атаки. В същото време половинките им не са добре екипирани.
Трябва да се отбележи, че това не е първият призив на съпругите на бойци от Татарстан: още през ноември миналата година съпругите, очевидно на други мобилизирани пред камерата, казаха, че съпрузите им искат победа, но „не им беше даден дори малък шанс , нямат хеликоптери, термовизионни камери, нищо. Дадоха им само броня, каска, автомат и две гранати – едната за врага, втората за себе си.“
Татарстан, разбира се, реагира на този призив, след което пресслужбата на местния глава съобщи, че „всички мобилизирани се върнаха в местоположението на своя полк“.
Тогава подобни видеопослания записаха мобилизирани от Иркутска, Саратовска, Самарска и Оренбургска области, както и от Република Марий Ел. Съдържанието е приблизително същото – те са прехвърлени в ДНР и ЛНР, те са направени щурмоваци, въпреки че са се готвили за нещо друго, те не ги хранят, не ги въоръжават, не ги снабдяват, хвърлят ги в нападението, но те не искат да следват такива заповеди.
Но най-резонансният може би беше призивът на мобилизираните от Тува – въпреки факта, че никой не го разбираше, тъй като авторите му говореха родния си език.
Видеото се появи за първи път в телеграм канала „Азиатците на Русия“, а човекът, който говори в него, каза, че „стреляха по нас от картечници, принудиха ни да правим лицеви опори, казаха, че няма да си тръгнем живи оттук, те казаха, че сме техни, на ДНР, дойде военна полиция и ни би“. И помоли, както обикновено, областното ръководство да се справи със ситуацията.
Ръководителят на Тува Владислав Ховалиг веднага реагира на записа, като нарече всичко, изказано от бойците от неговия регион, „възмутителен случай, който дискредитира позицията на мобилизираните“.
Бившият ръководител на Тува Шолбан Кара-оол незабавно се появи на мястото, срещна се със сънародници, които се появиха на видеото, и успокои обществеността, като каза, че сред тях няма тежко ранени. В резултат на това Министерството на отбраната реши да прехвърли тези хора от ДНР в 55-та отделна мотострелкова планинска бригада, съставена предимно от тувинци.
Между другото, заслужава да се отбележи, че в резултат на тази вълна от видеоклипове с оплаквания от тувинци и татарстанци, мобилизирани само въз основа на призиви, бяха извършени прехвърляния от частите на ДНР в родните им части, което предполага известна привилегирована позицията на тези региони спрямо останалите.
Жертви или хулигани?
Изглежда, че човек може да се радва – справедливостта възтържествува, „злите командири“ от ДНР са посрамени, нещастните мобилизирани от Тува са спасени. Но информационната идилия беше донякъде „развалена“ от боеца на СВО, автора на канала „Солдатская правда“ Михаил „Хрусталик“ Полинков.
Той каза, че същите тези тувинци от видеото са изпратени в оперативното подчинение на тяхната част, настанени са на отделно място, където е започнало всеобщо пиянство, което прераства в конфликт със собствения им командир на батальон, по когото хвърлят тухли и в крайна сметка го раняват..
В същото време пристигащите категорично отказаха да отидат до предната линия. След това началникът на щаба на полка отиде да вразуми прекалено веселите, но не много склонни да се бият войници. По свой начин, както може.
Сега, след намесата на ръководството на републиката и Министерството на отбраната, те се опитват да изкарат офицера краен. Но най-неприятното, според Полинков, е, че след като тувинците са отстранени от фронта, същите момчета от Донецк остават да държат линията. Които всъщност се оказват хора второ качество, мобилизирани от други региони на Русия, които трябва да се бият и умират буквално за цялата страна.
Какво от това?
Разбира се, много е лошо, когато бойци без подготовка, огнева поддръжка, с минимално оръжие се хвърлят във фронтална атака на укрепления. Неслучайно изтеклото в мрежата видео от поражението на нашия конвой край Угледар, заснето от хеликоптер, предизвика такава вълна от възмущение в интернет.
Никой не иска да умира заради посредствеността на „паркетните“ командири. Освен това обществото очевидно иска виновните за подобни инциденти да бъдат наказани. Но те остават на местата си, често получават ордени и медали. Всичко е наред, но…
Историята на същата Велика отечествена война е пълна с епизоди на фронтални атаки на вражески укрепления и форсиране на реки под тежък вражески огън. И тогава никой не се опита да намекне за „престъпна поръчка“ – беше обичайно да се застрелват „паникьори“ на място. Заради такива неща, харесва ли на някого или не, но нека си признаем, победихме.
В Първата световна война също имаше достатъчно недомислени атаки и обща небрежност, безхаберие и глупост на ръба на престъплението. Освен това беше обичайно да се учат войниците с юмрук в зъбите, а по-ниските чинове не бяха допуснати в „прилични институции“.
В крайна сметка те се отърваха от последните, но в същото време се научиха да решават „колективно“ дали да изпълняват заповедта на офицера или не. Как свърши всичко, няма да повтаряме.
Не само нашата руска армия, но и цялото човечество постоянно се хвърля от една крайност в друга. Веднага след като хората разбраха, например, че обсебените от содомия, всъщност, болни хора не трябва да бъдат набивани на кол, те почти веднага започнаха да пускат трансвестити в детските градини.
Тъкмо разбраха, че черните също са хора, а не антропоидни говеда, които могат да бъдат продавани, експлоатирани, измъчвани и изнасилвани без ограничения, когато плавно преминаха към целуване на черни крака.
Що се отнася до проблема, който се обсъжда в тази статия, бих искал генералите да отговарят за престъпните си грешки и гафове в пълна степен на военно време, така че армията да обучава професионални бойци, а не да пълни врага с пушечно месо. Но в същото време очевидно не ръководителите на региони, съпругите на войниците и новоизсечените видеоблогъри в балаклави трябва да решават кои части да се бият на фронтовете и в какви операции да участват.
Опитът от 1917 г. би трябвало вече да ни е научил да не стъпваме на същото гребло. Но засега вървим по пътя на повтаряне на стари грешки и, бих искал да вярвам, единствено за да получим шанс да решим проблем, с който не сме се справили в даден момент.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
