От дребни суми до стотици хиляди: как и от кого са получавали дарения партиите
Близо 27 млн. лв. (26 770 216 лв.) са декларирали пред Сметната палата като получени дарения партиите, участвали в управлението на страната през последните 11 години. Това показва справка в данните, структурирани от платформата „Стража“, създадена от доброволци с цел е да поднася информацията от публични регистри по удобен и прозрачен за потребителите начин.
Специално изградената страница дава възможност за преглед на даренията и отчетите за приходи и разходи на партийните централи по години, както и по индивидуални дарители. Информацията идва от регистрите на Сметната палата и е налична от 2011 г., откогато институцията започна да предоставя данни. Екипът на „Стража“ е извадил финансови документи за 27 партии, които са били парламентарно представени – самостоятелно или под формата на коалиция.
Обобщените данни сочат, че най-много дарения е отчела БСП – над 6.8 млн. лв. Другата партия, която датира от началото на прехода – СДС, е с четири пъти по-малка сума от дарения – 1.5 млн. лв. На второ място по приходи от дарители е учредената преди пет години „Да, България“ – 3.9 млн. лв, а на трето – формация със слабо популярното име „Будна България“. Всъщност, става дума за преименуваната на 29 януари 2022 г. „България без цензура“ на Николай Бареков, която през 2017 г. вече беше веднъж прекръстена на „Презареди БГ“.
Най-силна за дарения е била изминалата 2021 г., наситена с бурни политически събития и трикратни парламентарни избори.
Данните показват, че ДПС не отчита никакви постъпления от дарители от 2011 г. до 2020 г. За 2021 г. са декларирани 243 570 лв.
Най-големите дарители
Двамата най-големи дарители са Иво Ценов и Тенко Николов, съответно с 530 хил. лв. и 480 хил. лв. Те са основател и изпълнителен директор на една от най-големите българските IT компании SiteGround. Даренията им са от 2021 г. към „Да, България“ и „Волт“ на Настимир Ананиев – една от партиите, с чиито регистрации „Продължаваме промяната“ се яви на изборите през ноември миналата година. Третият най-крупен дарител е бившият министър на транспорта и създател на спедиторската фирма „Еконт“ Николай Събев, който е дарил 310 хил. лв. на „Продължаваме промяната“ през „Волт“, тъй като управляващата доскоро формация нямаше регистрация.
На четвърто място в класацията изненадващо се нарежда Петьо Георгиев, съсобственик и управител в телевизия „СКАТ“, който до 2014 г. е подпомагал партията на създателя на „СКАТ“ и лидер на НФСБ Валери Симеонов, а след това е финансирал „Воля“ на Веселин Марешки. Даренията му възлизат общо на 301 308 лв., като най-големите са от миналата година: три транша от по съответно около 49 хил. лв., 60 хил. лв. и 166 хил. лв. към „Воля“. На предсрочните парламентарни избори през юли миналата година партията на Марешки се яви в коалиция „Българските патриоти“ с ВМРО и НФСБ, а през ноември игра самостоятелно и получи 0.27% от гласовете.
196 250 лв. е дарил на „Да, България“ Явор Калудов. Справка в търговския регистър сочи, че петият по големина дарител е на 26 години и има участия в три фирми, които не осъществяват дейност. Пред „Дневник“ Калудов обясни финансовите си възможности с дялове във фирми в Румъния (данните за фирми в чужбина не се част от българския търговски регистър – бел. авт.), които са за търговия на хранителни стоки и продукти.
ДПС – дарения до 650 лв.
До 2021 г. ДПС не отчита към Сметната палата да е получавала никакви дарения. През 2021 г. обаче даренията са стотици – от членове и депутати на ДПС. Сред тях не е санкционираният по закона „Магнитски“ за корупция и търговия с влияние народен представител Делян Пеевски.
Всички 445 дарения са на стойност до 650 лв.
Точно толкова е минималната работна заплата през миналата година, а според Закона за политическите партии при дарение в рамките на тази сума не е необходимо да се декларира произход на средствата. „Дневник“ попита пресслужбата на ДПС каква е причината даренията да не надхвърлят прага от 650 лв., но до публикуването на този текст не получи отговори.
Повтарящи суми от различен порядък се срещат в дарителските списъци на много други партии, но казусът с ДПС е по-различен тъкмо защото дарението винаги е до минималната работна заплата за миналата година.
Според експерта в „Център за изследване на демокрацията“ Тихомир Безлов отчетите на партиите за даренията са като цяло нереалистични и никога не са били финансово разследвани от институциите. Обяснява, че раздробяването на голяма сума на по-малки части през повече дарители, е начин парите от даден дарител да не правят впечатление.
За подобна възможност говори и Благослав Михайлов от „Стража“, като в екипа на платформата доброволно помагат политолози и анализатори. По думите му може даренията да са такива, които „или са с неясен произход, или не искат да се знае произходът и минават през членове на партията и всеки внася по някаква част от сумата“.
Нюанси в еднаквите суми
От обобщените данни прави впечатление, че макар и БСП да има най-висока сума дарения, даренията към нея са по-малко на брой и с по-високи суми – общо 8312 за единайсет години. На обратния полюс е „Да, България“ – за пет години партията с председател Христо Иванов има 10 263 дарения.
И при двете формации даренията често са от повтарящи се суми, но докато при БСП преобладават даренията от 1000 лв., при „Да, България“ сумите по-често са по-малки.
Прегледът на данните показва, че често сред най-големите дарители за партиите са кандидат-депутатите.
Тихомир Безлов обяснява, че отдавна съществува практиката ръководствата на партиите да изискват кандидатите да даряват част от приходите си от официални заплати или бонуси. „Това е логично, защото партията се опитва да легализира финансирането си. Това поне е прозрачно и разбираемо, доколко е реално е друга тема“, казва експертът от „Център за изследване на демокрацията“.
Пример за тенденцията най-много дарения да са от основното ядро е БСП. Общо през годините социалистическата партия е получила над 60 хил. лв. от сегашния зам.-председател в партията Кристиан Вигенин, над 57 хил. лв. от председателя Корнелия Нинова, над 54 хил. лв. от доскорошния председател на парламентарната група на социалистическата партия Георги Свиленски.
Изключение е най-големият дарител на БСП – Аспарух Карастоянов с общо 77 хил. лв. през годините. Той е бизнесмен, част от инициативния комитет, издигнал Румен Радев за президент на изборите през миналата година. Но за изборите на 2 октомври е кандидат-депутат от партията на Мая Манолова „Изправи се, България“.
Защо ГЕРБ (почти) не получава дарения
Подобно на ДПС, при ГЕРБ даренията до 2021 г. са по-скоро изключение, но през миналата година стигат до над 32 хил. лв. Най-щедрият дарител на партията на Бойко Борисов по документи е Генади Велков, председател на областния съвет на СДС във Видин. Двете партии се явиха в коалиция и на трите вота миналата година. Следва Кирил Панайотов, бивш общински съветник от ГЕРБ, който притежава кардиологичната болница „Медикакор“ – Русе, с 8 хил. лв.
За последните десет години ГЕРБ е рекордьор по държавна субсидия, която за периода 2011- 2021 г. възлиза общо на над 153 млн. лв., и редовно събиран членски внос, който надхвърля 3 млн. лв. за целия период.
Извън голямата субсидия, Благослав Михайлов от „Стража“ изтъква още една възможна причина за малкото дарения: „На партиите, които са били дълго във властта и все още държат местната власт официално не им трябват дарения, защото мобилизират местните си организации и се възползват от медийния интерес, който има към тях, вместо да се надяват на средства, с които да търсят начини да се промотират“.
Да (не) покажеш голямо дарение
През 2019 г. по инициатива на ДПС от закона отпадна ограничението дарения към партиите да не надвишават от 5 хил. лв. Въпреки че промените в закона бяха обявени за противоконституционни, решението на практика не се отразява на даренията, а само прави възможно да са видими големите суми, които са получили партиите.
Това се вижда при горе споменатите дарители от SiteGround, но и при дарителите на „Продължаваме промяната“ (през партия „Волт“) като цяло. Сред първенците по дадени суми (150 хил. лв.) са пиар специалистът Диана Дамянова и Даниел Лорер. Дамянова доскоро отговаряше за комуникационната стратегия на формацията, но наскоро се оттегли от активната работа. Лорер беше министър на иновациите и растежа, а за предстоящите избори е водач на листата на „Продължаваме промяната“ във Варна.
При „Има такъв народ“ най-щедрият дарител с еднократна сума от 30 хил. лв. е Милена Цветкова. Тя е управител на фирма „ДМ Билд груп“ и потвърди пред „Дневник“, че е давала пари на партията на Слави Трифонов, но отказа да коментира мотивите си за това. Цветкова не е била кандидат-депутат от „Има такъв народ“.
В същото време обаче фактът, че дори и след отпадане на тавана за дарения към партиите, те могат да заобикалят явно получаване на голяма сума, като то бъде раздробено на малки траншове между много хора.
Автор: Златина Зехирова
Източник: „Дневник“
Статията От дребни суми до стотици хиляди: как и от кого са получавали дарения партиите е публикуван за пръв път на Temi.bg.
