ОБЩЕСТВО

Различен прочит: България страда от синдрома на тежка демократична умора 

България оплаква поредното си демократично избрано правителство. Кабинетът „Петков“ умря, преди да се роди за големите управленски задачи. Народът обаче не изглежда да скърби. Той нямаше и много време да заобича „Промяната“ и компания, ако подобна любов въобще е била възможна в исторически план. Както е казал поетът  – да се леят сълзи за нещо умряло е добре, но между нас (бел. ред. – разбирай електората и политици) нищо не е живяло, за да умре.  

В ситуация на нестабилност и кризи интересът към политиците по правило расте, но доверието в тях се срива. Което  прави ситуацията взривоопасна за цялата политическа система. Хората говорят за партийните лидери, но не им вярват и на избори повечето са пас. Това води до тежка криза на представителността. В злополучното 47-о Народно събрание например избраниците на едва  2 милиона българи попаднаха в парламента. Стигна се до прецедент БСП да участва във властта в момент, в който удари исторически рекорд за най-ниска електорална подкрепа. Всичко това направи управлението нелегитимно и се стигна до предизвестения край на кабинета „Петков“, заченат в грях от съжителството на несъвместими един с друг политически субекти, попаднали в една лодка единствено от анти ГЕРБ вълната.

Представителната демокрация може и да е най-малкото зло от всички форми на управление, но в България тя е пред безапелационен провал. От една страна, нашите представители в парламента отдавна не ни представляват, а от друга -на  практика не гласуваме за политически програми и идеологически платформи, а за лидерите на авторитарните политически партии, които редят депутатските листи по свой вкус и интерес.   

Това пренебрежително отношение на лидерите към гражданите води до тотално недоверие в партиите, а и в цялата политическа система. 

През октомври пак ще сме на избори и се готвим за нови антирекорди – за най-ниска активност, най-малка тежест на един депутатски мандат и най-много непредставени в парламента българи.

Как са разпределени силите 2 месеца преди поредните извънредни избори

Изходните позиции са известни – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ са на кантар с малко над 20% електорална подкрепа. ДПС, „Възраждане“ и БСП гравитират около десетте процента, „Български възход“ на Стефан Янев и „Демократична България“ стоят стабилно над чертата от 4%, а ИТН са на ръба на пропастта. Отдолу напират ВМРО, остатъците от НФСБ и други националисти, които са се хванали за сламката на българското патриотарство и се надяват да издрапат по нея обратно във властта.    

Ако това съотношение на силите не се промени драстично по време на кампанията, изборната спирала ни е гарантирана. В такава конфигурация разделителните линии и личните вражди са много повече от общите цели и стабилно мнозинство е невъзможно. Което пък означава или правителство около „Промяната“ в нови дрехи, но със същия кратък живот, или втори мандат на служебния кабинет и още едни избори напролет.

Свежа кръв в парламента няма откъде да дойде,

защото политиката и властта отдавна са затворени страници за повечето способни българи. Хората не вярват, че Народното събрание е мястото, където представителите на народа обслужват обществения интерес. По-скоро свикнаха, че парламентът е сборище на политически брокери, влезли във властта, за да благоустрояват роднините, а не родината, както казваше онзи герой на Илф и Петров.

За 2 или 3 месеца на българския политически терен няма да се роди нищо различно (ако не броим Стефан Янев, който трупа точки, докато си мълчи), а нови трансфери отвън този път не се очакват.

Ако получим още от същото и напролет, ще е ясно, че политическата криза е непреодолима в обозримо бъдеще, и ще трябва сериозно да се замислим дали не е време за промяна на конституционния модел. България твърде дълго страда от синдрома на тежката демократична умора. И не е изключено смесената избирателна система (пропорционална и мажоритарна), която дълго отричахме, да се окаже по-подходяща за нашите географски ширини. А защо да не опитаме и нещо по-радикално като пряка демокрация или направо президентска република?

Между другото, хващам бас, че ако за последното трябва да решава народът с референдум, а не партиите в Народното събрание (както е по конституция), резултатът ще е в полза на президентската република. И то, без да се налага някой да брои гласовете по онзи начин, по който бе свалена монархията през 1946-а.

Автор: Руси Чернев

Източник: „Марица“

Статията Различен прочит: България страда от синдрома на тежка демократична умора  е публикуван за пръв път на Temi.bg.

Още новини

Back to top button